На 1 април 2018 г. от 19:30 ч. във фоайето на Сатиричния театър ще се открие фотоизложбата на Иван Григоров "ВСИЧКО Е ТЕАТЪР 1984".
Известният журналист Енчо Господинов повдига завесата пред предстоящата експозиция със следния разказ:
"Годината е 1984. Времето - Международният ден на театъра - 27 март. Мястото - право в сърцето на хората, които разбираха, че всичко в живота е като на театър: смях и сълзи, смях през сълзи и сцена, понякога пълна с абсурди. Сцената може да бъде България, може и светът, както го вижда големият английски писател и журналист Джордж Оруел в мрачната си гротеска «1984», визиращ един свят на тотална тирания и шизофренна политика.
Обективът на Иван ГРИГОРОВ от легендарния вестник «ПОГЛЕД» ни показва една друга сцена, един друг вид театър, разиграл се на претъпкания стадион «Васил Левски» и 16-а страница на «ПОГЛЕД»: футболен мач между артисти и журналисти. Тогава артистите бяха боготворени и май прилично платени, а журналистите бяха дори уважавани...
И стана страхотна олелия и веселба на стадиона: звездите на «Сатиричния» и на десетки техни колеги от другите столични театри бяха като фурии: и Калата, и незабравимият Парцалев, и Стоянка, да не говорим за стройния като фиданка Димитър Манчев, за бързоногия Константин Коцев и останалите. Беше като «Сън в лятна нощ», ако си послужим с думите на Шекспир... Както на стадиона, така и в театъра нямаше сцени и комплоти в стила на «Макбет» и «Крал Лир», нямаше финансови шмекерии като във «Венецианският търговец». По-скоро имаше една нашенска илюстрация на странна смесица от радост, всекидневна скромност, тихо достойнство, наивни мечтания и огромни надежди, често поръсени със странна доза абсурд... Като да се гмурнеш в «Римска баня“ със «Сако от велур», докато «Прокурорът» дреме наоколо, а Ганю Балкански шета по света с мускалите и очарова планетата от Западните Балкани през Брюксел до Златна Прага, когато Иречек го нямаше там, а беше в София да гради културата ни. «Комедия от грешки» по пътя към миража. И тогава, и сега «Госпожа Министершата» е всекидневно в живота ни...
Един паралелен свят, в който истина и смях, футбол и театър, творческо въображение и суров реализъм, интелЕгенция и Народ, партийни и безпартийни гледаха през страниците на «ПОГЛЕД» и от сцените на «Сатиричния» и на другите храмове на Мелпомена идва ли светлото бъдеще.
Всичко това можете да го видите директно или между редовете в снимките на Иван, моя стар другар в журналистическите битки. Гледайте и мислете. Но знайте, че колкото повече мислите, толкова повече ще се замисляте, както казваше Радичков. «Както ви се харесва», прошепва до него Бардът Шекспир. Времето минава, остават спомените и снимките...Театърът продължава!”