На 19 и 20 декември предстои последната за 2018 г. премиера в Сатиричния театър. Това е дългоочакваната постановка по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот де Ла Манча“ – „ЗА КАКВО ВИ Е ДОН КИХОТ?“. Драматургичната версия е на Юрий Дачев, а постановката на Бина Харалампиева. Постановъчният екип включва също Елица Георгиева, която е автор на декорите, Свила Величкова – костюми и грим, композитор е Асен Аврамов, а хореограф - Ана Митева.
В образа на Дон Кихот се превъплъщава Калин Сърменов, а след 7 годишно прекъсване Герасим Георгиев-Геро се завръща на сцената на Сатиричния театър като оръженосеца Санчо Панса. Мартина Вачкова ще е темпераментната съпруга на Санчо - Тереза, а Александра Сърчаджиева и Рада Кайрякова ще се редуват в ролята на коварната красавица Марсела. В мащабната постановка участват също и актьорите Боян Арсов, Красимир Куцупаров, Константин Икономов, Екатерина Георгиева, Мартин Каров, Мирослава Върбанова, Кирил Бояджиев, Пламен Великов, Явор Борисов, както и 12 студента от Театрален колеж „Любен Гройс“.
Дон Кихот е на върха на славата си на „най-велик, най-доблестен, непобедим и прочут рицар на печалния образ“, което – да не се лъжем, в очите на околните е равносилно на Луд и Шут. Следван от поизтощения и по своему верен оръженосец Санчо, героят от Ла Манча попада във владенията на Марсела. Запознанството с изкусителната херцогиня е началото на най-опасното от приключенията, в които Дон Кихот се е оплитал…
„За какво ви е ДОН КИХОТ?“ е нов драматургически прочит на безсмъртния роман на Сервантес, пиеса – поклон пред хората с въображение и чиста душа. В трактовката на драматурга Юрий Дачев и режисьора Бина Харалампиева Дон Кихот съзнателно пречупва света във фантазиите си. Воден от стремежа си към красивото, той предпочита да се потопи в мечтите си, без да тъне в самозаблуда. Наивен, добър и чувствителен, уморен от натрупаното познание, „лудостта“ за него е съзнателен избор. „Това, което виждам аз, не е това, което виждаш ти“, казва нашият Дон Кихот.
Сътрудничеството между режисьора Бина Харалампиева и драматурга Юрий Дачев е с многогодишна история. То започва през 1995 г. с постановката „Праведните не закусват в петък”. Следват общите спектакли: „Пансион за кучета”, „Вчерашни целувки”, „Салон за плач”, „Почтени убийства”, „Поручик Бенц”, „Казаларската царица”, „Дама Пика”, „Шерлок Холмс и един призрак за компания”, „Бел Ами“, „Зимата на нашето недоволство“.
„За какво ви е ДОН КИХОТ?” е четвъртата постановка на Бина Харалампиева в Сатиричния театър след „Вчерашни целувки” от Ю. Дачев (2000 г.), „Евроспорт” от Д. Шпиро (2004 г.) и „Златният телец“ (2013 г.).
ЗА КАКВО ВИ Е ДОН КИХОТ?
по мотиви от романа „Дон Кихот де Ла Манча“ на Сервантес
драматургична версия – Юрий Дачев
постановка – Бина Харалампиева
декор – Елица Георгиева
костюми – Свила Величкова
графити – Борис Георгиев
композитор – Асен Аврамов
хореограф – Ана Митева
Дон Кихот – Калин Сърменов
Санчо Панса – Герасим Георгиев-Геро
Марсела – Александра Сърчаджиева/Рада Кайрякова
Тереза – Мартина Вачкова
Грисостомо – Боян Арсов
Долорида – Екатерина Георгиева
Високият – Красимир Куцупаров
Оръженосец – Константин Икономов
Френският лекар – Мартин Каров
Разплаканата – Мирослава Върбанова
Ядосаният – Кирил Бояджиев
Неподкупният – Пламен Великов/Явор Борисов
Дуени, придворни, островитяни - студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“
„Има идеи и образи, които изглеждат величави в епохата, когато са се родили, но постепенно губят своята жизненост, остаряват и умират; наслоенията на следващите цивилизации ги затрупват и те изчезват, както руините на древните градове се изгубват в недрата на земята. Има други образи, животът на които е свързан с живота на цялото човечество; те не са мъртви развалини, а вечно живи дървета, здрави и разклоняващи се с времето. Прометей, Дон Жуан, Фауст, Хамлет са образи, станали част от човешкия дух, с него те живеят и ще умрат само с него. Дон Кихот принадлежи към тези спътници на човечеството. Невъзможно е да се изчерпи неговото съдържание, защото то още не е завършено, а се развива успоредно с нас, оставайки неуловимо като собствените ни сенки. В гениалния образ на Дон Кихот се таи в зародиш единственото възможно на земята безсмъртие – безсмъртието на Великата идея.“
Дмитрий Мережковски, „Вечните спътници. Сервантес“
„Безумието на Дон Кихот разцъфтява едва тогава, когато достигат пълно съвършенство неговата доброта и разум. Той не е млад авантюрист, хвърлил се със затворени очи в непознатото, а мъж – разумен и разсъдлив, изпаднал в безумие единствено поради зрелостта на духа си.“
Мигел де Унамуно, „Животът на Дон Кихот и Санчо Панса“