В центъра на Самоков внушително се издига сградата на читалището, свидетел на стремежа на самоковци да поддържат културната слава на града и да тачат паметта на загиналите.
Читалищната институция в Самоков възниква през Възраждането, като най-вероятната година на създаване е 1853-а. През 1862г. е изнесено първото театрално представление, а през 1870 г. новото ръководство дава на читалището името “Св.Седмочисленици”. Основите на сегашната сграда са положени през 1912, но последвалите войни прекъсват строежа. Сградата е довършена по-късно и официалното освещаване става на 23-ти декември 1923г. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печат и съхранявани в Народната библиотека „Св.св Кирил и Методий“. За съжаление все още не може да се приеме като официално основателен, описания от Йосиф Брадати факт за „разтурената от турците къща, съградена за четене“, датиран към 1852–53 година. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че „не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает“, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това до някъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През тази 1859 година читалището се е именувало „Свети седмочисленици“ и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми — Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България — Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани — възпитаник на италианската Национална художествена академия.И така започва датирането:
* 1862 г. — първото театрално представление;
* 1914 г. — учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор „Рилска песен“;
* 1925 г. — започва прожекциите си читалищното кино;
* 1931 г. — създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев — Крискарец;
* 1944 г. — ражда се вестник „Рилско ехо“;
* 1949 г. — кръжок за литературно творчество;
* 1951 г. — кръжок по изобразително изкуство;
* 1953 г. — създава се детска музикална школа;
* 1955 г. — създадена е детска театрална трупа, а в следващата
* 1956 г. — и мъжки вокален квартет.
* 1985 г. — държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община.
Днес дейността на читалище-паметник „Отец Паисий“ продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.
По повод честванията на 150-годишнината на История Славянобългарская през 1912 г. читалището е наречено “Отец Паисий”. В трудните следвоенни години идеята за построяване на читалищна сграда се обединява с идеята за издигане паметник на загиналите офицери и войници от самоковския край. На фасадата посветителният надпис “На падналите герои от признателното потомство 1912-1913г., 1915-1918г.” превръща сградата в единствения по рода си у нас войнишки паметник. Паметните плочи с имената на загиналите са разположени на южната и северната страни и са изработени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Надписите над тях отразяват важни сражения с участието на части от самоковския гарнизон.Прекрасните барелефи под тях допринасят още повече за уникалността на този културен паметник и са дело на известните български скулптори Иван Лазаров, Николай Димитров и Александър Андреев.Читалището е осветено през 1923г. Десетилетия след това е средище на оживен културен живот: било е клуб, кино и театър едновременно, тук са се подслонявали хорове и оркестри, детски танцови, музикални, художествени и езикови школи…
Към днешна дата в читалище-паметник „Отец Паисий-1859г.“ има дванадесет работещи творчески колектива, с чиито множество изяви и успехи се гордеем.
С по няколко думи за всички работещи творчески колективи при читалище-паметник „Отец Паисий-1859г.”:
Школа по танцово изкуство с ръководител Ралица Стоянова.
ВИС „ЛУННИ ЛЪЧИ” с художествен ръководител Цветан Ангелов.
В състава има четири инструменталисти и двама солисти. Многобройни са участията на групата в музикалния живот на град Самоков и във фестивали за стари градски песни, където се представят на едно високо и достойно ниво.
ВГ „Дилижанс” с ръководител Димчо Тосков.
ДВГ ”Самокови” с художествен ръководител Деница Михайлова.
Имат изградени репертоари и готовност за участия и самостоятелни концерти. Вземат участие и успешно се представят на фестивали.
Клуб по приложно изкуство с ръководител Ася Георгиева.
Литературен клуб „Димчо Дебелянов“ с художествен ръководител Иван Ненов.
Тук можем единствено да отбележим, че мерило за дейността на един литературен клуб е участието на неговите членове в периодичния печат и издаването на книги, което при нас е на лице.
Мажоретният състав „Самоков“
Води началото си от 1989 година. Създател и негов художествен ръководител е Теменужка Янкова.
Участничките в състава са ученички от всички средни училища в града. В своята двадесет годишна история съставът е участвал в: Международни фестивали във Франция, Италия, Турция и България – град София, Хасково, Поморие.
Национални – град Плевен, Пловдив, Казанлък. Участник е в представителни концертни изяви в град София – НДК – Зала 1, Театъра на българската армия, Централния военен клуб, площад „Батенберг”, Пловдив – „Античен театър”.
Любимец на самоковската публика, съставът украсява почти всеки празник в града ни.
София Данс – клуб по спортни танци
Професионални танцьори от гр. София провеждат заниманията си с деца от различни възрастови групи при нас /всеки петък/.
Театрален състав и младежка театрална студия под ръководството на Васил Михайлов.
Хор „Рилска песен” с диригент Иван Янков.
Успешно възстановеният хор „Рилска песен” вече наброява 40 хориста, с диригент г-н Иван Янков и корепетитор Борис Георгиев. За хор „Рилска песен“ 2014 година носи със себе си юбилейната му сто годишна история!
Школа по акордеон с художествен ръководител Георги Машов.
Талантливите деца от школата се представят отлично на наша и чужда сцена, показвайки завидни умения.
Школа по пиано с художествен ръководител Цветанка Попова.
Децата се обучават професионално в солфеж и пиано, а напредъкът на учениците е безспорно доказан.
Школа по изобразително изкуство „Захари Зограф” с художествен ръководител Пенка Боянова.
Децата в школата са организирани в няколко групи-според възрастта. С тях се работи в няколко насоки-участие в регионални,национални, международни и световни конкурси. Обучение и овладяване на определени знания в областта на изящното и приложно изкуство.
Съставите и школите към читалището, работят планирано по историческия и културен календар за всяка година и отбелязват всеки празник, годишнина и събитие съответно с организирани концерти, изложби, литературни четения , театрални и танцови постановки, детски карнавали, конкурси и възстановяване на ритуали.
Традиционни фестивали, които се провеждат в читалище-паметник „Отец Паисий-1859г.”:
В началото на октомври 2012г. бе открит Първи национален фестивал на старата градска песен „Самоков 2012г., а към края Първия Национален фестивал на любителските театри „Театър без граници”. Тази година двата фестивала се проведоха успешно за втори път, а организирането им е едно ново начало, което смятаме да превърнем в традиция.