Народно читалище “Христо Ботев” е основано на 2 октомври 1905 г., а през 1906 г. е утвърден и устава на читалището от Министерство на народното просвещение. Негов първи председател е Никола Дюлгеров, зам.председател Марин Чомаков, секретар Васил Гюзелев. С дейността си читалището внася оживление в квартала, то е единственото културно средище по онова време. По думи на очевидци читалището започва да развива богата за времето си културно-просветна дейност, сформира се и театрален състав, чийто първи спектакъл е “Многострадална Геновева”. Това е и времето когато се поставят и основите на библиотеката. Със средства събрани от членския внос и приходи от културни прояви се закупуват книги. През 1912 година се обявява Балканската, а през 1914 г. и Първата световна войни. Мъжете от квартала заминават на фронта и голяма част от тях не се завръщат. Дейността на читалището замира. След края на войните в квартала идват бежанци от Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Нуждата от културно средище става все по-осезателна. Само няколко години след края на Септемврийското въстание сред населението на “Кючук Париж” се заражда идеята за възобновяването на читалище “Христо Ботев”. На 20 март 1927 г. по инициатива на Стефан Златарев в една от стаите на старото училище, намиращо се до Бетонния мост се събират кварталците и избират нов управителен съвет, чийто председател е учителя Коста Ангелов, зам. Председател Стефан Златарев, секретар Пейо Василев, касиер Димитър Ангелов и членове Иван Коларов, Георги Тодоров и Йосиф Бакиш. Много скоро обаче се налага да бъде избран нов Управителен съвет, тъй като според устава на читалището в управителния съвет не могат да влизат ученици. Така на 27 октомври същата година се свиква събрание за избор на нов Управителен съвет в който влизат: председател Сава Савов, зам. Председател Стоян Дюлгеров, секретар Стефан Златарев, касиер Никола Ковачев и членове Димитър Станчев, Петко Папукчиев и Иван Кротев. Трима от членовете на новия управителен съвет са синове на първоучредителите на читалището от 1905 година. Стефан Златарев – син на Иван Златарев, Георги Тодоров – син на Григор Тодоров и Стоян Дюлгеров – син на Никола Дюлгеров. С тези промени в ръководството Уставът на читалището е утвърден със заповед № 57 от 12 ноември 1928 г. на Министерството на просвещението и със заповед № 255/1928 год. на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Така читалището е озаконено и започва своята активна дейност. Още същата година се провежда акция за набиране на книги от кварталците за библиотека. Набраните книги са 1 000 тома, освен това се събират столове, маси и обзавеждат читалня в сградата на ул. “Архимандрит Евлоги” № 4.
През 1929 г. се сформира смесен хор под диригентството на Нено Орешков, а по-късно се ръководи от Кирил Чучев. Жителите на квартала се събират често за да чуят лекциите на Вичо Иванов – писател, Йордан Ковачев, Д-р Стефан Гавраилов, Д-р Вера Златарева, поетесата Мария Грубешлиева, писателя Людмил Стоянов, Д-Р Борис Сакаров, Тодор Поляков и др.
През 1936 г. се сформират и тамбурашки състав и танцов състав с ръководител Илия Георгиев. През тази година се организира и първото голямо честване на патрона на читалищетно Христо Ботев. Пак през същата година започва и издаването на читалищния вестник “Пробуда” с редактори Васил Найденов и Димитър Ангелов.
През 1945 г. срещу стадион “Спартак” е построено клубно помещение, което в последствие се предоставя на читалището. За да се стабилизира финансовото състояние на читалището в салона на училище “Братя Миладинови” се открива кино с редовни прожекции, благодарение на председателя на читалището Ботьо Михайлов. По-късно той напуска читалищното ръководство, тъй като е назначен за директор на кинефикация и на негово място е избран Филип Кусев. След него председатели на читалището са били Вангел Кафадаров и Михаил Михайлов.
През 1955 г. по инициатива на председателя на читалището Михайл Михайлов се създава и музикална школа с класове по пиано – преподавател Мария Раданова, цигулка – преподавател Радка Раданова и солфеж – преподавател Анка Кушлева, а директор на школата е Ради Проданов. През учебната 1955/1956 г. завършват 85 ученика.
През 1957 г. на отчетно-изборното събрание е избрано ново ръководство с председател Руска Георгиева, а през 1958 г. по препоръка на Окръжния читалищен съюз се взема решение, читалище “Христо Ботев” и читалище “Цар Борис и царица Йоанна”/читалище “Георги Бакалов”/ да се обединят. За председател на обединеното читалище “Христо Ботев” е избран Атанас Марков.
През 1957 г. започва изграждането на читалищната сграда, като една голяма част от жителите на квартала се включват в организираните трудови бригади и дават своя дан чрез безплатния си труд. През ноември 1960 г. е завършен строежа на сградата и тържествено открита. Освен музикалната школа се създава езикова школа, балетна школа, школа по изобразително изкуства. Работата на състава за фолклорни танци продължава и се разкрива и състав за модерни танци и дамски народен хор с ръководител Михаил Бураджиев и помощник Петър Ботушаров. Разкрити са и кръжоци по художествено слово и фотокръжок.
От 1965 г. до 1967 г. в сградата се е помещава “Популярния театър”.
През 1967 г. се основава и “Младежка сцена” – филиал на Драматичен театър “Н. О. Масалитинов”. Тук Крикор Азарян поставя две пиеси на Иван Радоев “Автостоп” и “Петрол” в които участват Руси Чанев, Добромир Манев, Соня Маркова, Тодор Колев, Елена Боева, Стефан Германов и Северина Тенева току що дипломирали се студенти от ВИТИЗ. През месец септември излиза и постановката на режисьора Слави Шкаров “Лизистрата” от Аристофан, след което следват постановките “Приказка за калпаците”от П. Панчев и “Гибелта на ескадрона” от Корнейчук. Един от най-добрите спектакли е “Уестсайдска история”. В тази постановка наред с великолепното декоративно решение на Светослав Генев и музикалното оформление на Стефан Пехливановсе разкрива и Крикор Азарян като млад режисьор. Открояват се артистите Цветана Манева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Антон Горчев, Елена Райнова. С тази постановка трупата участва в Майските театрални дни и Светослав Генев получава първа награда за сценография, а Крикор Азарян поощрение за режисура. Сезонът се закрива с постановката “Дон Жуан” от Молиер с гост-постановчик Николай Поляков и художник Веселин Ковачев.
През новия сезон 1967/1968 г. в трупата са назначени още млади актьори – Марин Янев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Любомир Добрев, Радослав Стоилов, Нина Стамова и Цветана Цветкова. Поставя се пиесата “Домът на Бернарда Алба” от Лорка. С тази пиеса режисьорът Младен Киселов прави своя дебют. По това време той е абсолвент на Московския театрален институт “Луначарски”. Втората премиера за сезона е на Пловдивския автор Емил Каръчев “Право на име”. Режисьоре дебютантът Юрий Статков, абсолвент на ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. Това представление е изградено съвместно с Пловдивския художник Енчо Пиронков. Третата премиера е свързана с името на Николай Хайтов – “Хайдути”, следват пиесите “Между два изстрела” на Н. Драгова и П. Стефанов и “Укротяване на опърничевата” на Шекспир, поставени от Н Петков. За сезона се играе и едно детско представление “Куклен град” от Леда Милева. На Националния фестивал на театрите Кр. Азарян получава втора награда за режисура, Светослав Генев първа награда за сценография, а с първа награда за актьорско майсторство са наградени актьорите Димитър Панов и Тодор Колев. Следва спектакълът “Пътеки” на Николай Хайтов – режисьор Кр. Азарян.
Сезонът 1968/1969 г. е свързан със силни вътрешни конфликти, всички актьори свързани с “Младежка сцена” напускат. С това “Младежка сцена” прекратява работата си.
През 1974 г. в читалището се основава и репетира Държавен фолклорен ансамбъл “Тракия”. Негов основател и художествен ръководител е професор Кирил Дженев. Ансамбълът се състои от народен хор, народен оркестър и танцов състав и е продължител на Пловдивски народен ансамбъл. Многократно на сцената на читалището са играни танците “Овчар и Юда девойка”, “Тракийски танц”, “Пловдивски кокони”, “Хайдушки клитви”, “Гергьовден”, “Хоро в София” и др. Преобладаващата част от изпълнителитне са студенти от ВМПИ.
Дълги години зрителната зала функционира и като кино “Въстаник”.
На сцената на читалището в годините са гостували и са вземали участие в различни мероприятия артисти, художници, писатели, поети, певци от Пловдив и София. Срещите-разговори с дейци на културата и изкуството винаги са предизвиквали голям интерес. Незабравими са срещите с писателите Георги Стоянов, Александър Райчевски, Димитър Мантов, Величка Настрадинова, Мерсия Магдермод, Константин Дуфев, Илия Зайков, Коста Странджев, Здравко Попов, с поетите Тодор Чонов, Иван Николов, Надя Кехлеберева, Георги Константинов, с певците Видин Даскалов, Росица Кирилова, Доника Венкова, ВИС “LZ”, с артистите Иван Иванов, Иван Андонов, Стойко Пеев, Владимир Смирнов, Георги Георгиев – Гец, художниците Георги Кирилов /карикатурист/, Димитър Павлов, Гилермо Дейслер, Ференц Мартин /унгарски график/.
През 2003 г. на отчетно-изборното събрание изцяло се подменя настоятелството и се избира нов председател. За председател е избран актьорът Красимир Воскресенски, човек с голям размах и новаторски идеи. Благодарение на мениджърските му способности започва един нов период в развитието на читалището.Откриват се нови дейности и форми на обучение.
През 2005 г. се създават два фестивала: Зимен фестивал на професионалното изкуство “Сцена, палитра, слово” и Национален фестивал на школите по изкуства към читалища, домове за работа с деца и частни школи.
На сцената на читалището гостуват театри от цялата страна. Чести гости са: Театър София, Театър Българска Армия - София, Народен театър за младежта - София, Малък театър зад канала – София, Сатиричен театър «Алеко Константинов» - София, Театър 199 – София, ДТ „Никола Вапцаров” – Благоевград, ДТ „Боян Дановски” – Перник, ДКТ „Константин Величков” – Пазарджик, ДКТ „Димитър Димов” – Кърджали, Куклен театър „Георги Митев” – Ямбол, Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък, ДТ „Гео Милев” – Стара Загора, Куклен театър – Сливен, ДТ «Рачо Стоянов» - Габрово и други професионалин трупи, както и постановки на студенти от Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград – катедра „Театрално изкуство” и НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” – София, кубински балет “Тропикана”, балет “Арабеск” - София, вокална група “Пим-пам” София.
Вълнуващи са срещите с писателите Антон Дончев, Константин Дуфев, Теодора Димова, Мария Станкова, Константин Илиев, поетите Иван Вълев, Иван Странджев, Димитър Атанасов, Любомир Левчев, представяно е творчеството на Добромир Тонев, П. Ю. Тодоров, Алеко Канстантинов, Фьодор Тютчев, Уилям Шекспир, Софроний Врачански, Никита Нанков, с участието на литературните критици Иван Гранитски, Владимир Янев, Марин Кадиев, Кристина Йорданова, Дияна Николова-Багалева, експонирани са изложби на Васил Николов, Костадин Отонов – плакат, Иво Гълъбов – живопис, Спас Киричев – скулптора, Ангел Ангелов – малка пластика, Антон Анастасов – графичен дизайн Светослав Генев, Веселин Ковачев, Нейко Нейков, Емилия Арабаджиева, Петър Митев, Иван Карев, Весела Статкова, Томиана Томова-Начева, Виржиния Петкова, Станила Ковачева-Воденичарова, Димитър Воденичаров, Кънчо Касабов - сценография, проф. Мотко Бумов – графика. В различните издания на зимния фестивала на изкуствата «Сцена, палитра, слово» самостоятелни концерти са изнасяли Академичен народен хор при АМТИИ-Пловдив, Академичен хор „Гаудеамус” при АМТИИ-Пловдив, Младежка филхармония при Национлно музикално училище „Любомир Пипков”-София, проф Албена Димова – клавирен концерт. Със съдействието на Руски културно-информационен център – София и Полски институт – София са представяни филмите”Героите на Шипка”, „Турски гамбит”, „Дванайсет”, „Катин”, „Корчак”, „Иваново детство”.
Школата към читалището умножава учениците си и се разкриват нови форми на обучение, като курсове за подготовка на ученици след седми и единайсти клас по български език и литература и химия, а от 2005 г. за първи път се открива и занималня за деца от първи до четвърти клас. Възстановява се и класа по английски език.
Базата се обновява , направени са редица основни ремонти, обновява се осветлението в зрителна зала, подовото покритие на сцената. Подновени са и голяма част от кабинетите.
През 2006 г. е открит и бюст-паметник на патрона на читалището Христо Ботев. Автор на творбата е скулптора Свилен Костадинов. На откриването присъстват членове на Настоятелството, дейци на културата и изкуството, преподаватели и ученици от училищата в района.