Сатиричният театър открива новия театрален сезон с 300-а премиера в своята история.
На 2 октомври от 19:30 ч. предстои премиерата на "Кради по-малко!" от Дарио Фо, постановка - Ивайло Христов.
Кради по-малко!
от Дарио Фо
превод – Светозар Златаров
сценична версия и постановка – Ивайло Христов
сценография – Марина Янева
музика – Кирил Дончев
хореография – Татяна Соколова
Еней – Йорданка Стефанова
Ковчегофоб – Михаил Сървански
Първи гробар, Първи луд, Полицейски инспектор – Стефан Додуров
Втори гробар, Втори луд, Съдия – Боян Арсов
Трети гробар, Трети луд, Първи полицай, Пазач – Пламен Великов
Четвърти гробар, Четвърти луд, Втори полицай, Крадец – Стелиан Радев
Директор – Константин Икономов
Уличница, Втора монахиня – Екатерина Георгиева
Първа монахиня – Ирина Първанова
Игуменка – Добрина Гецова
Изнуден – Богдан Казанджиев
Професор – Пламен Сираков
На Веселото гробище всички обичат да се забавляват за сметка на Еней, единствената жена - гробар в света. Ето и сега са я излъгали, че гробището ще се мести, заради финансови далавери, а труповете ще се транспортират за по-бързо с "трупопровод". Еней обаче не е просто впиянчена балама, на която останалите гробари са внушили, че е медиум и шегичката за бъдещето на гробището далеч не е просто шега... Еней се оказва въвлечена във вихъра на спекулации, изнудвания и корупция, показвайки за всеобща изненада, че е апетитна жена, съобразителен касоразбивач, че може да управлява манастир и спаси лудница...
Първата премиера на комедията се състои в Театър „Одеон” в Милано на 4 септември 1964, под режисурата на Дарио Фо, а съпругата му Франка Раме изпълнява ролята на Еней.
На 27 март 1970 е първата българска премиера на „Седмо: кради по-малко!” (както е цялото заглавие на пиесата) в Сатиричния театър. Постановката е на Гриша Островски, а ролята на Еней е поверена на Невена Коканова и Мариана Аламанчева.
Блестящ актьор, известен режисьор, един от най-популярните италиански драматурзи на ХХ век, Дарио Фо с десетилетия привлича вниманието на критиците и поклонниците на театъра. Способността му да въздейства върху аудиторията е сравнявана с тази на Савонарола, а пиесите му с успех се поставят по всички континенти. Новината за присъждането на Дарио Фо на Нобелова премия за литература през 1997 поляризира общественото мнение в Италия и като всичко, свързано с него, от една страна предизвиква буря от възторг, а от друга – вълна от негодувание. И независимо че Дарио Фо не е член на италианската комунистическа партия, една фраза на съпругата му Франка Раме по повод наградата е тиражирана масово както сред левите, така и сред десните медии: „Има Бог и той е комунист!”
Като творец Дарио Фо избира непрекъснатата борба. Неговата независима, смела гражданска позиция, острите пиеси – фарсове, откровената критика към обществената система, управляващите и отделни лица, добрали се до властта, неизбежно му печелят врагове. Тормозен от медиите, арестуван, пребиван на улицата, преживял отвличане на съпругата си, той преминава през 47 съдебни процеса, както и забрана да посещава САЩ.
Дарио Фо е автор на над 70 пиеси, най-известните и поставяни от които са: „Архангелите не играят флипер”, „Случайната смърт на един анархист”, „Няма да платим, няма да платим”, „Отворена брачна двойка”, „Изабела, три каравели и един мушморок”, „Грешката е вярна”, „Мистерия – буф”, „Не всеки крадец е мошеник”.
„Дълго време у нас в Италия имаше желязна цензура и трябваше да поднасям в прикрита форма, в един до известна степен робски език моята сатира, политическите си убеждения. Трябваше да измислям алегорични ситуации, за да целя в една посока, а да улучвам друга. Пиесите ми са построени така, че в театралната форма мога да включа събития на деня и публиката да има впечатлението, че текстът е завършен половин час преди представлението… Зрителят е моят мотор, моят режисьор. Попивам всяка реакция на публиката и подчинявам своите реплики и жестове на това, колко дълго и силно се смеят хората, колко дълбоко е мълчанието и сериозно изражението на лицата им.”
„Където е властта, там е политиката. Където е политиката, там е лицемерието. Където е лицемерието, там е негодуванието. Където е негодуванието, там е недоволството. Където е недоволството, там е болката. Където е болката, там е страданието. Където е страданието, там е трагедията. Където е трагедията, там е самотата. Където е самотата, там е изкуството. Където е изкуството, там е протестът. Където е протестът, там е свободата. Където е свободата, там е животът. Където е животът, там е творецът. Където е творецът, там, за съжаление, е властта.”
Дарио Фо
Сатиричен театър „Алеко Константинов“ 
