Два дни след вписването на мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство прие решение в Регистъра на добрите практики да бъде вписано и Народното читалище. По този начин тази уникална българска институция получава и своето заслужено международно признание. Досието по номинацията е с основен автор д-р Силва Хачерян.
По време на сесията на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която се проведе в Джеджу, Южна Корея, Народното читалище бе вписано в Регистъра на добрите практики!
Българските читалища (центрове на културните общности) са равномерно разпределени в цялата територия на България. Те са създадени от самите общности и са отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи. Първите читалища са създадени през 1856 г. и оттогава са били признати за ключови организационни единици на българското общество. Читалищата извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ, осигуряване на достъп до информация, разпространение на знания и запознаване на гражданите с ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
Читалището е централно място в процеса на предаване на нематериалното културно наследство в страната, като възрастните членове играят ключова роля в насърчаването на младите хора да се включат. Ефективността на читалищата се демонстрира и от нарастващия им брой през годините, както и от нарастващия брой участници в техните дейности, представляващи всички възрасти и групи от населението. С оглед популяризирането и представянето на нематериалното културно наследство читалищата организират фестивали, тържества, събирания, изложби и други, а един иновативен подход за развитие на читалищата е създаването на местни центрове за документиране, архивиране и предаване на знания и умения.
Допълнителна информация може да намерите тук
Припомняме, че номинацията за мартеницата, която бе вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството, е мултинационална кандидатура, която е представена съвместно от България, Румъния, Молдова и Република Македония. От българска страна над досието са работили проф. Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.
iskrata.bg 
