През януари в Театър НАТФИЗ

ГОЛЯМА СЦЕНА, 19.00 ч.

13. I., 19. I. ПРЕМИЕРА

ПОСЕЩЕНИЕТО НА СТАРАТА ДАМА от Фридрих Дюренмат

постановка Дамян Тенев, клас проф. Пламен Марков

14. I., 26. I.

ТАНГО от Славомир Мрожек

постановка Пламен Марков, клас проф. Пламен Марков

Скоро отново прочетох Мрожек и установих, че той е по-актуален от всякога. Когато пък прочетох пиесата „Танго“ на студентите си от НАТФИЗ, за да разбера дали ще им хареса за дипломно представление, отзивите бяха повече от възторжени и благоприятни. Дано и храбрата ни публика, престрашила се в тези трудни времена да си общува с нас, прецени същото. Дано Мрожек стигне до новата си публика, защото има смисъл да се потопим в света на този ироничен, парадоксален, мъдър, магически поляк, гражданин на света. – проф. Пламен Марков

16. 1 I., 28. I.

СУМАТОХА от Йордан Радичков

постановка Ивайло Христов, клас проф. д-р Ивайло Христов

Та на въпроса: Защо „Суматоха“? Ще отговоря: А, защо не? Тя и без това, почти, е зачената във ВИТИЗ! Приятно гледане!“ – проф. д-р Ивайло Христов

20. I.

СОЛУНСКИТЕ СЪЗАКЛЯТНИЦИ от Георги Данаилов

постановка Анастасия Събева, клас доц. д-р Пенко Господинов,

клас доц. д-р Пенко Господинов, випуск 2016/2020

Спектакълът е носител на наградата „НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ“ 2020, в категория „Драматичен театър“

Мисля, че тъкмо тази пиеса, поставена в съвременния ни свят е вълнуваща, защото ни изправя пред въпроси за собствената ни свобода и стремежи и жертвите, които сме склонни да направим за тях. Дали убежденията, стигащи до фанатизъм оправдават престъпленията, макар и извършени в младежки копнеж към химерни измерения на съществуване. Можем ли да оправдаем солунските атентатори в техния възторг или трябва да се учим от грешките на историята? Или е по-добре да изживеем живота си през призмата на страха и невъзможността? Смятам, че въпросите и чувствата, които повдига пиесата биха вълнували българския народ дълго след написването ѝ, а фактът, че е поставяна успешно неколкократно до днес само затвърждава нейната висока стойност в българската драматургия и я превръща в добра възможност за студентите в реализиране на творческия им потенциал. – Анастасия Събева

21. I., 29. I.

ROAD TO HELL

автор и постановка Ованес Торосян, клас проф. д-р Ивайло Христов

Всеки от нас има предначертан път. Някой го определят като съдба, други като карма, а трети го смятат за личен избор. Понякога ние сме безсилни да изберем правилните пътища на своя живот. Понякога бъркаме. А понякога можем да объркаме пътя безвъзвратно. А дали пък, нашата трагедия може да се превърне в нечий Рай? Може би. А какво оставяме след себе си като следи, вървейки по този, нашия си път? Дали не влизаме в траекториите на други, чужди пътища, припознавайки ги или присвоявайки ги за нас? Склонни ли сме да отстъпим своя път на другиго, и в този случай, къде попадаме ние?

Една история за изгубеното щастие, в търсенето на Рая. – Ованес Торосян

22. I., 23. I.

ПЕПЕЛИЩЕ

автор и постановка  д-р Александър Манджуков, клас доц. Ясен Вълчанов

Спектакълът „Пепелище“ инспириран от съвременната приказка „Пепеляшко“ от Пиерет Фльосио е диалог между послания от приказката и ежедневната динамика в емоционалния живот на човека, с коментар за фантазното в любовта. Провокирани от емоционалния свят на персонажите, студенти и творчески екип се впускат в себеизследване на съкровени човешки търсения за утопията – щастие. Темите движещи спектакъла са свързани с антагонизма в моралните устои на различните хора, със сполуките и пораженията им. Танцовият прочит на съвременната приказка откроява хвърчащи „въглени“ от семейното „огнище“, а абстрактните изразни средства на танца препращат асоциации, като белег от тлеещ копнеж… – д-р Александър Манджуков

27. I.

БЪЛГАРСКА МИСТЕРИЯ

либрето проф. д-р Станислав Семерджиев

постановка д-р Маргарита Божилова, клас доц. Александра Хонг,

випуск 2016/2020

Спектакълът е носител на „Награда за ярки постижения в областта на културата за 2020“ на Столична община

„Българска мистерия“ е спектакъл за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между „трябва“ и „искам“ – пресъздаден с най-красивите и чувствени сценични средства – танца, пластиката и пантомимата. – проф. д-р Станислав Семерджиев

СЦЕНА 47, 19.30 ч.

5. I., 14. I.

ОТРОВАТА НА ЛЮБОВТА по романа на Ерик-Еманюел Шмит

постановка Мартин Киселов, клас проф. д-р Ивайло Христов

„Скъпа ми Рафаел, знай, че има хиляди и милиони Терънсовци, защото ние, момичетата, ги създаваме. Ние оставяме бактерията на един единствен поглед да проникне в нас. След това болестта се развива и ни отнема разума, отрупва момчето с лаври, които то повече или по-малко не заслужава, с качества, които не притежава и ни убеждава, че нашето щастие и дори нашето спасение минават през неговите обятия“. – Е. Е. Шмит  

7. 7. I., 15. I.

НЕЧИСТАТА от Нина Садур, по мотиви от повестта на Н. В. Гогол „Вий“

постановка Калин Ангелов, клас проф. Пламен Марков

Мистично фантастична приказка, за онова тайнство във взаимоотношенията между мъжа и жената, което понякога стига до демоничност и унищожение.

9. I., 26. I. проектен спектакъл

ХАОС

автор и постановка Елена Господинова, клас доц. Ясен Вълчанов

Темите в спектакъла изследват човека в модерното общество и метаморфозите, които той преживява, начина по който ги приема или им се противопоставя. Как могат да бъдат променени начините на общуване в една ситуация, в която някой е бил променен без това да зависи от него? Като сила, която пренаписва живота, карайки ни да се чувстваме като герои от книга, завихрена от своя писател. Какво се случва на такива хора тук и сега?

Целта е да достигнем до нови състояния, за да опознаем по-добре собствения си механизъм на действие. Използва се художествения език на тялото чрез: съвременен танц; релийз техники; контактна импровизация; основи на класическия танц, съчетано с мимика, жест и драматичен театър. – Елена Господинова

20. I., 23. I. ПРЕМИЕРА

КАРНАВАЛНА НОЩ

постановка Людмила Стоин, клас проф. Здравко Митков

21. 21. I., I.

КУКЛИ СМЕ НИЕ от Георг Бюхнер

постановка Елица Йовчева, клас проф. Пламен Марков

“Кукли сме ние” прави „комитрагичен“* разрез на едно куклено общество, в което общовалиден модел на поведение както на средностатистическия гражданин, така и на органите на властта, е бягството от отговорност. Съвсем логично се поражда и следният въпрос: ако властимащите в една държавна структура са неспособни да стигат до логични съждения и решения, ако народът е пасивен и ленив, ако младите хора целенасочено избягват да се ангажират с лични позиции по важни социални и обществено значими въпроси, като тенденциозно прехвърлят отговорността към “по-можещите” и “по-знаещите”, тогава Кой е този, който трябва да мисли и решава вместо тях?

“Кукли сме ние” е носталгичен поглед назад към забравените романтични идеали и ценности, но също и критично напомняне за едно Друго присъствие, което често призоваваме или игнорираме, в зависимост от личните си интереси - това на Всевиждащия художник, скици от чийто мащабен проект сме всички ние. Как ли се отнася Той към безразборните проявления на нашата “свободна воля”? – Елица Йовчева