Всяка криза е и ново начало, и възможност. И ако има поне една област, която бурно се развива във времето на пандемия, това е образованието. Това виждам като родител, наблюдавайки онлайн обучението на дъщеря ми. Да, сградите на училищата са празни, но нещо много важно се случва с учители, ученици и родители – те започнаха да учат как да работят в екип и да ползват технологиите реално, не като формални отчети в изпълнение на заповеди от МОН.
Призивите на министър Вълчев за дигитализация на образованието и за използване на нови технологии бяха чудесни препоръки, които малко училища имаха потенциал и мотивация да реализират. В компютърните кабинети се учеше как се включват и изключват устройствата, обученията по информационни технологии се водеха от учители, които трудно ползват мейл. С изключение на няколко елитни и специализирани училища, или пък такива с по-будни директори и учители, технологиите бяха чужди на българското образовение.
Да скочиш в дълбокото
Хубаво е, че горните изречения са в минало време, защото сега това рязко се промени, само за няколко дни цели училища буквално бяха хвърлени в дигиталната среда – без подготовка, с една заповед на хартия, всеки да се оправя както може. Има една приказка, че се научаваш да плуваш, едва когато те хвърлят в дълбокото. Е, тя е отчасти вярна – някои училища бързо се ориентираха и вече провеждат 100% ефективни онлайн занимания, други още се учат как да пращат материали по мейла. Тези, които не могат да плуват, трябва да бъдат научени, за да не се удави цялото ни образование в ситуацията на дългото и неясно бъдеще на социална изолация. Какво е нужно за това – не е достатъчен декретът от г-н Вълчев, трябват съвсем конкретни мерки: препоръчване на една обща платформа за онлайн обучение, осигуряване на безплатна и сигурна инсталация, проучване на добрия работещ опит на училища, осигуряване на обучение на всички учители и наръчници за деца и родители, осигуряване на устройства за учителите, които нямат такива, осигуряване на устройства и интернет за нуждаещи се деца. И всичко това трябва да стане в оперативен план, без изчакване на административни наредби. Възможно ли е да се получи? Да, напълно възможно, трябва само проактивен директор, добра организация, адекватна помощ от МОН и малко помощ от приятели и родители.
Един добър пример
Елитно столично училище. Пълноценните онлайн занимания започнаха точно два дни след заповедта на министъра за прекратяване на учебните занятия – тоест, екипът се подготви за един уикенд. Директорът изпрати указания до ученици и родители, а всички учители бяха обучени буквално за два дни. Часовете следват стриктно графика на стандартната учебна програма – няма нито един нулев час. Присъствието на учениците е реално, а връзката е аудио и/или видео – според решението на преподавателя. Часовете започват с проверка на присъстващите, следва преподаване, упражнения, дискусии, домашни…никаква разлика от стандартните часове, дори звънец има. Провеждат се дори физическо и час на класа. Впрочем да, има някои разлики, но те са по-скоро позитивни:
Без стрес
Първо, липсва стрес. Липсва препитване и постоянни тестове. Липсват подигравателните погледи и ехидните забележки. Стресът от социалните контакти е нещо много здравословно, което те учи как да се справяш с него по-нататък в живота. Проблемът е, че някои часове са само стрес. Никакво КПД. Въпрос на педадогически подход или по-скоро на липсата му. Знаете ли, че част от децата просто блокират от ужас в началото на часа, когато ги „разстрелват“ пред дъската? И че онова дете, което се е червило над задача по математика пред целия клас, спокойно я решава вкъщи. Някои деца просто не могат да говорят пред публика и сега, пред микрофона на компютъра, им е много по-лесно да се изявят – без тридесет човека, втренчени в тях. Ето това е шанс за тези деца да повярват в себе си.
Шанс за всички деца
Дистанционното обучение е шанс и за децата, които по различни причини, най-вече здравословни, не могат да посещават училище. С онлайн платформите те няма да са „маргинали“, а ще учат с връстниците си. Физическите прегради отпадат, разстоянията се стопяват и всички деца могат да са на училище, макари виртуално.
Промяна на фокуса
Ама как ще ги оценяват, попитаха загрижени родители и учители? Хайде да спрем да се фокусираме върху оценките и да акцентираме върху получаването на знания! Хайде да мислим за училището като възможност децата да се изградят като личности, които мислят, анализират и взимат добри решения. Да престанем да ги третираме като кофи, които трябва да бъдат напълнени с факти. Нима не сте били ученици, нима помните къде е роден Гарибалди и какви са полезните изкопаеми в Република Конго? Нима не знаете, че голяма, много голяма част от преподаваната фактология днес е повече от излишна. Сега, когато се налага оптимизиране на програмата, се оказва, че от нея може да отпадне много материал и да остане есенцията, наистина нужното. Идеален момент е да се включат повече упражнения и дискусии – виртуалната среда е подходяща за това. Слушах няколко такива дискусии в класа на дъщеря ми – те занимаваха мисълта й дълго след това, много по-дълго, отколкото факти, като например кога е роден Теодор Комнин и кога Иван Асен II получава Браничевската област. С дистанционното обучение децата имат възможност да проявят творчество и проактивност с проекти и презентации, сега те имат шанса вместо да зубрят за тестове, да откриват науките сами. Отдавна е време програмите да се изчистят от излишна фактология и академична теория и да се провокира размисъл и разбиране на процесите и явленията. Предметът История е добър пример за това, как една област, която може да е много полезна за осъзнаването на обществените процеси, се е превърнал в безсмислена хронология.
Тишина и дисциплина
Хубавото е, че онлайн уроците протичат в пълна тишина. Причината е, че децата просто не седят рамо до рамо и няма как да си говорят помежду си и да се разсейват. Психолозите го обясняват просто – децата все още не са достатъчно зрели, за да имат независимо поведение. В училище проявяват конформизъм – така, ако един започне да нарушава дисциплината, останалите му пригласят. С онлайн обучението децата са изолирани, всеки сам с компютъра си, и няма усещането за колективна сила, която обикновено окуражава да се нарушава дисциплината. Ще кажете – ама всеки може да си пусне компютъра и да си прави друго. Това на практика се случва и в реалните часове в училище – някои деца „напускат“ часовете и присъстват само физически. Тук е ролята на преподавателя – първо, да преподава интересно и второ – да включва децата с въпроси. Точно така се получава в часовете на дъщеря ми и това е подход на всички учители – вероятно по инструкцията на ръководството.
24/7
Всяко начало е трудно, да. Въвеждането на онлайн обучение със срок „вчера“ е шок за всички. Учителите работят двойно – преформатиране на учебния материал, адаптиране за онлайн преподаване, преглеждане на домашни, консултации…Родителите станаха учители, защото някои деца, особено по-малките, имат нужда от помощ в използването на технологиите и най-вече в структурирането на деня. Гответе се, хора, животът ни в бъдеще ще протича до голяма степен онлайн, включително работата. Затова тези умения и нагласи, които придобиваме днес, не са прахосано време, а инвестиция в бъдещето.
Проблеми има, но какво от това. Дори са много – липса на устройства и интернет, на квалификация на учителите, на технически ресурс по училищата, липса на подкрепа от родителите, чист мързел, демотивация…Те обаче са преодолими.
Все пак – това е кризисна мярка
Изброихме толкова положителни страни на онлайн обучението, че има опасност да се подхлъзнем – дистанционното учене остава решение единствено за извънредни ситуации. Това е кризисна мярка – тя не може да замени живия контакт и социалната среда в училище, която е изключително важна за израстването на децата. Това го усети дори дъщеря ми, която за първи път тези дни каза, че й липсва училището.
Дано кризата с COVID-19 ни помогне да преосмислим ценностите в образованието и да направим стъпка към разбирането, че то има една цел и мисия – да изгради децата като мислещи хора.
Източник: https://nmd.bg/
iskrata.bg 
