„Бъдещето на почти всичко“ от Патрик Диксън – как да отгатнем бъдещето? (откъс)

„Бъдещето на почти всичко“ – пътеводител за нашето бъдеще, отправя предупреждения какво да очакваме от века, в който се намираме, от лидера в прогнозирането на глобалните промени Патрик Диксън.

По книжарниците излезе „Бъдещето на почти всичко“ – забележителен труд от футуриста Патрик Диксън, когото „Уол Стрийт Джърнал“ нарича „гуру на глобалната промяна“. От бурното ни време в настоящето чак до първите десетилетия на следващия век Диксън прави разбор на всичко, което можем да очакваме, и ни предупреждава как да се подготвим, ако искаме бизнесът ни да оцелее.

Пандемията от COVID-19 разкри много от слабостите на днешните общества. От липсата на подготовка в лицето на невидима заплаха, която се разпространява лесно и бързо, през социалните политики на държавите до вкоренените слабости в начина, по който мислим за икономиката. Още по-тежко е положението, когато целият свят посреща епидемията заедно, което намалява шанса за външна подкрепа.

Въпросите, които развълнуваха целия свят, са ясни. Колко често се случват кризи от подобна пропорция? Преборихме ли се, или се намираме на прага на век, криещ още по-големи заплахи от вирусни епидемии? Какъв ще бъде изходът от икономическата криза и колко бързо ще забележим възстановяване? Колко още вреди могат да нанесат фалшивите новини и лъжовната пропаганда върху демокрацията? Какво е дългосрочното бъдеще на ЕС и Великобритания? Докъде ще стигне изкуственият интелект и ще започне ли роботиката да превзема нискоквалифицирания сектор?

Над тези и десетки други въпроси разсъждава Патрик Диксън в прогнозите си за утрешния ден. Над сто тенденции, които засягат всеки аспект от личния ни живот и живота ни в обществото, оформят цялостна картина на един век, който още в началото си е белязан от сериозна криза. Всяко едно стъпало в бизнеса – от малкия бизнес до големите компании, наемащи стотици служители – трябва да е наясно с предстоящите глобални тенденции, ако иска да оцелее в утрешния свят.

„Бъдещето на почти всичко“ от Патрик Диксън е рядко срещано постижение с всеобхватността си. Водещ медиен експерт по глобални тенденции, консултант в ръководните екипи на редица световни корпорации и популярен лектор с публика от над 450 милиона души по цял свят, Диксън е признат за един от топ 20 най-влиятелните бизнес мислители на нашето съвремие.

„Абсолютно блестящо. Обичам вълнуващото мислене и писане на този човек. Това са дълбоки проникновения в материалните и нематериални хоризонти на бъдещата промяна, подкрепени от мъдростта за нейната дълбока движеща сила – човешката природа.“

Найджъл Никълсън, професор по организационно поведение, London Business School

Из „Бъдещето на почти всичко”

Патрик Диксън

Увод

Дългосрочните тенденции често са предсказуеми

Надеждното и дългосрочно прогнозиране се базира на мощни тенденции, имащи ясно изразено и последователно поведение през последните 30 години. Такива тенденции са в основата на всяка добре изградена корпоративна стратегия и държавна политика. Ето няколко примера:

  • постепенно забавяне на темповете на нарастване на световното население;
  • хората се женят все по-късно или изобщо не се женят, което води до по-ниска раждаемост в много общества;
  • бърз, но предсказуем спад в цените на цифрови технологии, мрежи и телекомуникации;
  • бързо навлизане на всички видове безжични/мобилни устройства и мобилни плащания;
  • преход от традиционни продажби на дребно към онлайн продажби, с по-бърза доставка;
  • нарастваща свързаност между хора, компании и машини;
  • бърз растеж на нововъзникващите пазарни икономики;
  • бърз растеж на потребителите от средна класа в развиващите се пазари;
  • миграция на стотици милиони хора от селата към градовете;
  • масова миграция от по-бедни към по-заможни държави;
  • повишаване на глобалната грамотност и броя на висшистите;
  • спад в себестойността на повечето стоки за масово потребление;
  • ръст в международната търговия (въпреки протекционизма) и в пътуванията;
  • формиране на търговски блокове, зони за свободна търговия, валутни зони;
  • все по-големи глобални корпорации, сливания и консолидации, с по-къси и гъвкави вериги за доставки;
  • бърз растеж на генетичните изследвания за здравни цели;
  • развитие на биотехнологичните терапии, включително при стволовите клетки;
  • нарастваща продължителност на живота, с подобрено хранене и здравеопазване;
  • застаряване на населението на много места като Европейския съюз, Япония, Южна Корея, Китай;
  • бурна раждаемост в развиващи се страни като Индия и Нигерия;
  • повишаване на социалната роля и трудовата заетост на жените;
  • нарастваща загриженост за благосъстоянието на децата и насилието над деца;
  • увеличаване на акцента върху безопасността на работното място в световен мащаб;
  • повишена загриженост за околната среда/екологията/устойчивото изхранване;
  • дестабилизация на държави с големи минерални или енергийни богатства;
  • преминаване от войни между нациите към граждански конфликти;
  • по-широко приемане на демокрацията, съчетано с недоверие към традиционните политици;
  • утвърждаване на гражданските права и социалната защита за уязвимите;
  • по-високи клиентски очаквания за удобство, комфорт, стойност, честност, надеждност, бързина на обслужването – и повече оплаквания, когато стандартите не се спазват;
  • бърза автоматизация на рутинните дейности в домове, офиси, фабрики;
  • навлизане на изкуствения интелект и нарастващ потенциал за държавен контрол.

Бих могъл да изредя още стотици, касаещи вашата конкретна индустрия или нация. Тези широки тенденции са подробно описани през последните десетилетия и са достатъчно очевидни за анализаторите като мен. Те обаче се развиват много по-бавно от мимолетните пикове, спадове и модни прищевки.

Всички тенденции са свързани помежду си

Всяка голяма тенденция има смисъл само в контекста на останалите и си взаимодейства с тях. Нещо повече – вашето лично бъдеще се оформя от бъдещето на над 7,5 милиарда други хора. Ето защо е нелогично и опасно да се съсредоточаваме само върху една отделна тенденция. За жалост, именно това правят много икономисти, биолози, технологични гурута, военни съветници и други специалисти, всеки заровил глава в рамките на собствената си специалност.

Не казвам, че и аз не съм бъркал. Предвиждането на тенденции е рисков процес, който учи на смирение. Ако искате да прецените сами за себе си, ще намерите над 600 YouTube видеоклипове, стотици презентации и статии, както и текста на шест книги, публикувани от 1997 г. насам на моя уеб сайт и посетени от над 17 милиона души.

2040 г. е по-близо, отколкото си мислим

Следващият въпрос може да ви прозвучи странно, зададен от един футурист, чиято кариера се гради върху тълкуване на бързо случващите се промени, но все пак отговорът му е от изключително значение:

Какво всъщност се е променило за последните 20 години?

Истината е, че въпреки целия шум около скоростта на промяната няма да отнеме дълго да ориентирате един бизнес лидер, току-що събудил се от кома, продължила 20 години. Вероятно само час–два, колкото да му обясните най-важните глобални и социални събития. Нека го наречем Том...

Малко неща наистина биха изненадали Том. За какво ще му разкажете? Пукването на дот-ком балона и атаката на 11 септември; войните в Ирак, Афганистан и Сирия, свързани с ислямските бойци; по-евтините и по-мобилни компютърни устройства; по-бързия интернет, нарасналата електронна търговия и навлизането на социалните медии; технологиите и роботизацията; възхода на азиатската икономика; притесненията относно глобалното затопляне и никнещите соларни инсталации; срива на пазара, тръгнал от кризата с ипотечните облигации; корпоративните скандали; повишаването на възрастта за пенсиониране и тревогите относно пенсионната система; поредното показване на мускули между Изтока и Запада; появата на нови вирусни епидемии; по-автократичните и националистично настроени лидери в държави като Русия, Турция, Унгария, Китай и Америка. Промените сякаш не са една и две.

Но разходете Том из улиците на коя да е европейска столица и той надали ще съзре радикална промяна, да речем, в модата, музиката, поп културата, политиката, надеждите или мечтите на младите хора. Нещата ще му се сторят почти същите, освен че хората гледат повече в екраните на смартфоните си и пазаруват повече онлайн.

Той без съмнение ще отбележи, че мнозина подобно на него са ползвали смартфони като Nokia 9000 още през 1996 г., разполагащи с уеб браузър, имейл, камера и текстообработка, като цените им ежегодно са падали наполовина. Може би ще добави, че дъщеря му е отваряла по 16 чат екрана едновременно през 1997 г. Повечето други неща, изброени по-горе, също по един или друг начин са били обусловени през 90-те. И така, какво чак толкова ще удиви Том днес?

Млади и стари водят по-сходно съществуване

В развитите страни днес има много по-малко разлики между поколенията, отколкото се наблюдават през 50-те и 70-те години на миналия век. Стари и млади слушат подобна музика, гледат едни и същи филми, носят едни и същи дрехи, предприемат еднакви пътувания и имат сходни ценности.

Хората се хранят повече навън, а стандартът на живот се е повишил. Технологиите са по-евтини. Домовете в Европа и Америка не изглеждат много по-различно, отколкото през 2000 г. Офисите са с по-отворена планировка, а хората носят собствени компютри и мобилни устройства. Но повечето все още пътуват до работното място. Телевизионните новини са в същия стил. Холивудските филмови сюжети продължават да се рециклират, макар и с по-добри визуални ефекти, а големите спортни събития още привличат огромни тълпи.

Много неща през 2040 г. също ще бъдат удивително сходни

Истината е, че през 2040 г. ежедневието на повечето хора няма да е много по-различно от сега. След 18 години на повечето места по света днешните бебета ще живеят почти по същия начин, както 18-годишните младежи живеят в момента. Ще завършват средно образование, ще полагат изпити и ще се насочват към работа или следване. Надеждите, мислите и мечтите им ще бъдат също като вашите на тяхната възраст. И те ще се оглеждат в огледалото и ще се чудят как ги възприемат околните, ще се надяват един ден да срещнат половинката си и да установят хармонична, дълготрайна връзка. Ще се стремят към щастлив и комфортен живот, ще мислят каква диря ще оставят след себе си, какво правителство искат или ще се борят за по-устойчив свят. И когато на свой ред станат родители, ще имат същите тревоги за благосъстоянието на собствените си деца. Наивно е да смятаме, че човешката природа ще се промени заради дигитализацията, мобилните устройства, роботизираните системи, виртуалната реалност, генното програмиране, социалните мрежи или каквото и да било друго. Трябва само да се обърнем назад и да прочетем историите, писани преди 2000 години, за да разберем колко сходни са дълбоките ни психологически и физически потребности.

Коментари

Още новини