Мрежа за правна помощ към Национална мрежа за децата изразява становище относно законодателни празноти по отношение на постановяването и изпълнението на привременни мерки в случаи на ескалиращи семейни конфликти и нужда от спешна експертна интервенция.
Мрежа за правна помощ прави и коментар на неуредената нормативно хипотеза на колизия между волята на непълнолетни лица и на титуляри на родителски права при вземане на ключови за бъдещето на непълнолетния решения
Автори: Георги Еленков и адв. Юлия Раданова
Националната мрежа за децата от години работи за приемането на щадящо детско правосъдие в България и реформирането на наказателната политика на страната по отношение на непълнолетните извършители. От 2020 г., към НМД функционира Мрежа за правна помощ, обединяваща адвокати и юристи с интерес в сферата на детските права и обезпечаването на тяхното действително приложение.
Предвид това, излазяваме становище относно установена в ежедневната практика на Мрежата за правна помощ, НМД и експертите, с които партнираме, законодателна празнота – а именно липса на ефективни механизми на постановяване и изпълнение на привременни мерки в случаи на ескалиращи родителски конфликти, при необходимост от спешна кризисна интервенция.
С настоящата статия адресираме и въпроса за неуредената нормативно хипотеза на колизия между волята на непълнолетни лица и на титуляри на родителски права по ключови за бъдещето на непълнолетния въпроси като нейното/неговото образование.
- Ограничен обхват и липса на бързина на процедурата по издаване на привременни мерки. Недостатъчна ефективност на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция
В момента привременни мерки се ползват в рамките на процедурата по развод или при производство за издръжка и упражняване на родителски права, като мерките могат да се постановяват само по въпросите, по които е сезиран съдът. Съдът се произнася в рамките на заседанието, в което е отправена молбата за привременни мерки, освен ако е нужно да се събират допълнителни доказателства, като в този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. Ако обстоятелствата се изменят, съдът – по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно – може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Не е изчерпателно уредена обаче хипотезата, при която липсват постановени привременни мерки / е насрочено заседание за евентуалното им постановяване / вече е налице определен набор от мерки, а родителският конфликт внезапно ескалира тежко, респ. възниква спешна необходимост от експертна интервенция.
Действително от 2010 г. в България действа т.нар. Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, изграден от органи за закрила. При сигнал, получен от ДСП/ОЗД, ДАЗД или МВР, задължително се дължи проверка от социален работник, съотв. изготвяне на доклад. На база заключението в доклада, възможно е да се изгради т.нар. мултидисциплинарен екип от експерти на местно ниво. Мултидисциплинарният екип следва да си постави единна стратегическа цел, за постигането на която самостоятелно да изготви съвместен план за действие, с разписани задачи и срокове. Не са предвидени конкретни правомощия за всяко експертно звено от мислимите конфигурации на мултидисциплинарни екипи. Не е налице и регламентирана унифицирана последователност от действия при нужда от бързо постановяване и изпълнение на привременни мерки.
Тези празноти водят до практическа невъзможност за постановяване и гарантиране изпълнението на привременни мерки, респ. до застрашаване живота, здравето и най-добрите интереси на детето. Освен това, у нас не действат ефективни процедури за постигане на консенсус и вземане на компромисни експертни решения по оперативни въпроси, поставени пред мултидисциплинарните екипи. Ежедневната ни работа показва, че нерядко деца в нужда от подобна закрила изграждат трудно преодолими психологически бариери, тъй като интервенцията и текучеството на множество експерти им пречат да изградят връзка на доверие и споделяне с някого от тях.
В един от последните казуси, с които се ангажира Мрежатаза правна помощ към НМД– при предаване на дете на бащата от страна на социалните работници, бащата подписва пред социалните работници приемо-предавателен протокол, в който указва изрично, че ще върне детето до 16:00 ч. на следващия ден, като впоследствие не го прави. Полицейските служители информират майката, че не разполагат с правомощията да се намесят. Процесуалният представител на майката депозира молба за привременни мерки до съдебния състав, разглеждащ делото за родителските права. Паралелно, регионалната Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща писмо-становище по делото, със заключение за необходимост от спешното постановяване на привременни мерки. Тъй като описаните по-горе релевантни процесуални разпоредби изискват това да стане след призоваване на страните в открито съдебно заседание, въпросът остава висящ в продължение на седмици, а междувременно конфликтът се задълбочава, което дава своето силно негативно отражение върху психиката на детето. Неясно е кой е административният орган, притежаващ правомощията да постанови спешни мерки в подобни случаи. Що се касае конкретно приемо-предавателният протокол, съставен от социалните работници в цитирания казус – налице е неяснота относно правната природа, респ. правната сила на този документ.
Убеждението ни е, че е необходимо както да се дадат изрични нарочни правомощия на конкретен административен орган за издаване на спешни, кратковременни мерки за закрила, така и паралелно да се регламентира един по-широк кръг от правомощия на социалните работници, така щото последните да търсят съдействието на държавен или частен съдебен изпълнител в случаи като разглеждания. Удачно е също да бъде изграден и поддържан Единен електронен регистър на привременните мерки, в който, при въвеждане на данни на детето, да се визуализира изреждане на всички постановени и действащи / действали привременни мерки, мерки за закрила и пр. – с цел проследимост и улесняване на системния подход на указващите последваща помощ експерти и органи.
В чуждестранни правни системи (напр. в скандинавските държави, във Великобритания и САЩ) подобни решения от години са въведени и утвърдени като работещи. Така напр., във Великобритания е използвана кратковременната Заповед за закрила (“care order”). В случаи на нужда от спешна закрила на дете, специално обособени местни административни звена получават кратковременно (първоначално за 8 седмици, а впоследствие – с подновявания до 28 дни) упражняване на родителските права над детето, при съвместно упражняване на същите с постоянните титуляри на родителските права. Не само за случаите на издаване на Заповед за закрила, но и за всяка ситуация на интервенция административните звена разполагат с регламентирани правомощия, които са детайлни, препятстват противоречия в работата на експертите, гарантират оказването на навременна мултидисциплинарна помощ за деца и родители. Същевременно, на експертите, които работят в мултидисциплинарни екипи, във всяка от посочените държави се предоставят задължителни периодични обучения както по отношение оказваната грижа (гарантиране най-добрия интерес на детето, поднасяне на информация, обясняване на поднесената информация на детето и проследяване на неговата интерпретация, конфиденциалност, съобразяване с нуждите и предпочитанията на детето и др.), така и по отношение на ефективното мултидисциплинарно сътрудничество (превенция и справяне с конфликти с други професионалисти от екипа, навременно вземане на оперативни решения в името на най-добрия интерес на детето). Вярваме, че подобна целева системна работа с експерти за повишаване на квалификацията и пълноценното им сътрудничество е необходима и у нас.
- Неуредената възможна колизия между волята на непълнолетни лица и на титулярите на родителски права по ключови за бъдещето на непълнолетния въпроси
Използваме настоящата статия, за да насочим вниманието ви и към друг въпрос, с който се среща в практиката си НМД и Мрежата за правна помощ, функционираща към нея. Този въпрос касае неуредената нормативно хипотеза на противоречие между волята, интересите, личния индивидуален избор на непълнолетни лица и избора на титулярите на техните родителски права, по ключови за бъдещето на непълнолетния въпроси.
В конкретен случай от практиката ни, навършило 14-годишна възраст (т.е. придобило частична дееспособност) момче избира да продължи своето образование в езикова гимназия, чийто образователен профил отговаря на интересите на момчето и на неговата визия за последваща академична и професионална реализация. Майката на детето, на която с привременни мерки отпреди 2 години (в рамките на дело, чието обжалване тече понастоящем) е предоставено упражняването на родителските права, отказва да даде своето съгласие за записване на момчето в гимназията и своеволно го записва в избрана еднолично от нея професионална стопанска гимназия. Момчето отказва да посещава стопанската гимназия и държи на своя избор на образователна институция. Изборът му се подкрепя и от бащата. Въпреки това (вкл. и след срещи на момчето и родителите с представители на МОН и на РУО), майката продължава да не предоставя своето съгласие, като момчето в продължение на месеци (почти цяла учебна година) не посещава учебни занятия.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 31, ал. 1 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, всеки гражданин упражнява правото си на образование, съобразно своите предпочитания и възможности в училище по свой избор, като изборът за непълнолетните се осъществява от самите ученици, със съгласието на техните родители. В цитирания казус, момчето има навършени 14 г., респективно налице е частична дееспособност, включваща и правото на зачитане на неговото мнение при вземането на така сериозни решения както тези, относими към конституционно гарантираното му право на образование. Въпреки това, на практика непълнолетните не разполагат със законово уреден механизъм, чрез който да охраняват своите личен избор и интереси по подобни важни въпроси, в случаи на конфликт с титуляря на родителските права.
Според нас, по аналогия с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Семейния кодекс, която нормира охраняването от страна на съда на имуществения интерес на непълнолетния, в разглеждания случай личният интерес на непълнолетния, свързан със защитата и упражняването на конституционно прогласеното му право на образование, следва да може да получи закрила по съдебен ред, в рамките на охранително производство. Това е така, тъй като личният интерес от получаване на гимназиално образование в свободно избрана от непълнолетния образователна институция неминуемо е съпоставим по значимост и в пъти надвишава имуществения интерес при действията на разпореждане, за които се изисква разрешение от районния съд. В конкретния казус, детето подава молба до районния съд, който отхвърля поисканото от молителя, тъй като не счита предложената аналогия за относима и посочва, че непълнолетният не е процесуално легитимиран да инициира подобно охранително производство.
Ето защо, считаме, че законодателят трябва да очертае кръг от хипотези (касаещи личен избор, например на на гимназиално образование), при които – в рамките на охранителни производства пред районния съдия – волята на самия непълнолетен да бъде прогласявана като достатъчна за осъществяването на определени действия, съпоставими по значимост с избора на образователна институция.
- Нуждата от широкото интегрирането на медиация в разглежданите случаи
Ние от НМД и Мрежата за правна помощ към нея за пореден път изявяваме разбирането си, че е налице необходимост от цялостно изменение в модела на решаване на родителски конфликти, при което да бъдат въвлечени психолози, терапевти, медиатори, с цел намирането на решения, отговарящи на най-добрия интерес на детето. В хода на всяко едно съдебно производство и последващите изпълнителни такива по привеждането в изпълнение на съдебните решения следва да бъдат ангажирани допълнителни експерт-консултанти, съдействащи на родителите в повишаването на разбирането им за това как техният междуличностен конфликт се отразява на интересите на децата. Необходимо е да се създадат законови предпоставки за широкото използване на медиация в решаването на родителски конфликти.
Източник: НМД
iskrata.bg 
