С благодарност към Световна Европа!
Двама души кандидатстват за различни високи постове в различно време. И двамата са единствени кандидати в съответния конкурс. Дали това е достатъчно, за да кажем, че и двата избора са еднакво порочни? Не. Както винаги, дяволът е в детайлите.
През 2019 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) избра единствения кандидат за поста главен прокурор. И до днес тази позиция се заема от Иван Гешев. Критиците на избора му твърдяха, че процедурата е опорочена, а заемането на поста – договорено с предшественика му Сотир Цацаров.
През 2022 г. за председател на Върховния касационен съд (ВКС) има една единствена номинация – тази на съдия Галина Захарова. Въпреки че тя беше номинирана единодушно от колегиите си, членове на ВСС изразяват резерви, че кандидатурата е само една и така няма "вътрешна конкуренция".
Това поставя въпроса: еднакво опорочени ли са и двете процедури? Краткият отговор е не.
А по-дългият е, че двете процедури изобщо не могат да се сравняват. Защото постовете главен прокурор и председател на Върховния касационен съд са коренно различни. За това обаче едно по едно.
"Няма конкуренция"
"Това че има един кандидат за поста не означава, че няма да има състезание". Изречението е цитат, а думите принадлежат на главния прокурор Гешев. До това заключение той стигна през юли 2019 г., непосредствено преди да бъде избран от Висшия съдебен съвет на поста, който заема и до днес.
Тогава Гешев отговаряше на критиките, идващи от юридическата общност, че изборът му е предрешен. Свидетелство в тази посока бяха редица медийни публикации, които точно описват гласуването на Висшия съдебен съвет (ВСС) за новия главен прокурор, месеци преди да бъде избран.
Днес, през 2022 г., когато става дума за кандидата за председател на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова никой не говори за предрешен избор. Нещо повече: съдии изразиха опасения, че мнозинството във ВСС все пак може да откаже да подкрепи номинацията на Захарова, колкото и да е безспорна.
Захарова беше номинирана от трите колегии на ВКС. Такова единодушие досега не е имало. От 84 върховни съдии, присъствали на заседанието на Пленума на ВКС, "за" кандидатурата ѝ гласуваха 83-ма. Самата тя не участва в гласуването. Захарова получи подкрепата и на най-голямата съсловна съдийска организация - Съюза на съдиите в България (ССБ), както и на Висшия адвокатски съвет.
Повод за притесненията в съдийската гилдия обаче стана изказване на представляващия Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев, който на 4 януари каза пред Нова телевизия, че макар кандидат-председателят на ВКС да е само един, "не е задължително да бъде одобрен този един кандидат".
Наред с това Магдалинчев изрази тревога от това, че за поста председател на ВКС няма конкуренция. "За поста има само един кандидат. Надявахме се да има поне още един, това би било добре за вътрешната конкуренция", коментира той.
Липсата на конкуренция не се стори пречка пред същия член на Висшия съдебен съвет през 2019 г, по време на избора на Иван Гешев за шеф на държавното обвинение.
И трима да са, пак може да е нагласено
Според бившия прокурор и бивш заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов "нито сега, нито тогава това, че има един кандидат за даден пост не може да бъде притеснително".
"Няма пречка да има един кандидат за дадена позиция, независимо дали става дума за председател на Върховния касационен съд, или за главен прокурор", коментира той пред Свободна Европа. По думите му, когато възниква проблем той е в профила на кандидата, а не в броя на номинираните.
"Дори да има трима кандидати, ако изборът е направен предварително, как броят на конкурентите опровергава това, че състезанието е квази?", пита Янкулов.
Бившият прокурор застъпва тезата, че дори да има един единствен кандидат за дадена позиция това не би следвало да е проблем, ако номинираният (наред с това, че отговаря на формалните законови изисквания), има и безупречна репутация сред юридическата общност, а за имотното му състояние няма съмнения.
Разликите
Ситуацията с Иван Гешев беше съвсем различна. Още преди издигането на номинацията му той беше изградил образ на близък до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а оттам и на политическото статукво.
Един от основните аргументи в тази посока и досега е фактът, че като наблюдаващ прокурор по делото за източването на Корпоративна търговска банка (КТБ), той не откри никакви уличаващи данни срещу Делян Пеевски (ДПС), въпреки публичната близост между депутата и основния обвиняем Цветан Василев.
Именно това беше един от десетките въпроси, отправени към ВСС от юридическата общност и от граждански организации, в рамките на процедурата по избора на Гешев за главен прокурор. Сред тях бяха и питания за допустимостта на политически пристрастия, както и за психическата му устойчивост.
За сравнение в момента към Галина Захарова са адресирани само няколко въпроса, свързани изцяло с вижданията ѝ за организацията за работата на съда. До момента никой не се е усъмнил нито в професионалните, нито в моралните й качества. Единствената критика дойде именно от Боян Магадалинчев и тя, както стана ясно, засягаше липсата на конкурентен кандидат.
Всъщност наличието на само един кандидат в конкурсите за главен прокурор и председател на ВКС е единствената прилика между тях.
Защо двата конкурса не могат да се сравняват
Изборите на председателите на върховните съдилища не могат да се сравняват с този на главния прокурор. Причината е проста – системата на съдилищата е хоризонтална, а тази на държавното обвинение – пирамидална.
Казано с други думи, председателят на съда, бил той и последната инстанция, е пръв сред равни, докато главният прокурор е поставен на върха на прокуратурата и позицията му поставя в йерархична зависимост всички останали обвинители.
Затова още през 2016 г. законодателите записаха в Закона за съдебната власт т.нар. принцип на съдийско самоуправление. Той предвижда общите събрания във всяко съдилище да могат сами да обсъждат, гласуват и номинират своите председатели.
Идеята е, че самите съдии най-добре могат да преценят кой техен колега е най-достоен да ги представлява с името си пред обществото. Освен това протоколите от техните общи събрания са публични и всеки, който пожелае, може да прочете как е протекла дискусията преди даден кандидат да бъде подкрепен от колегите си, от кого е бил предложен и с какви аргументи.
Макар съдийското самоуправление да съществува по закон, на практика мнозинството във ВСС лесно може да заобиколи този принцип като лансира и избере свой кандидат. Без дори да се мотивира защо го предпочита пред този на съдиите. Такива примери има не един и два.
Как номинира прокуратурата
Ситуацията с прокуратурата е съвсем различна, защото законът не предвижда възможност редовите прокурори да предлагат свой кандидат за най-висшия ръководен пост.
Обяснението е, че държавното обвинение няма как да възприеме принципа на самоуправление, при който е важно мнението на мнозинството, тъй като в прокуратурата действа принципът на субординацията. Важно е единствено какво ще каже върхът на пирамидата – главният прокурор.
Той, от своя страна, председателства по право Прокурорската колегия във ВСС, което му отрежда и основна роля при взимането на решения по всички кадрови въпроси, засягащи редовите обвинители. Дори и тези, които доскоро са били членове на ВСС, но след изтичането на мандата им се връщат в системата на прокуратурата.
В този смисъл е обяснимо, че становищата в подкрепа на Гешев, които идваха от цялата страна по време на конкурса, предшествал избора му, се придържаха изцяло към позицията на Прокурорската колегия, която единодушно го номинира за поста.
В тази посока е и мнението на юриста от Българския институт за пазарна икономика Иван Брегов. Пред Свободна Европа той направи сравнение между начина, по който Галина Захарова остана единствена номинация за председател на ВКС и начина, по който Гешев беше единствен кандидат за главен прокурор.
Защо е важно кой номинира
"Захарова я номинира единодушно пленумът на ВКС, тоест общото събрание на всички съдии от върховния съд. Това е безпрецедентна подкрепа в инак разнопосочно мислещата свободолюбива съдийска професия. За разлика от Захарова, Гешев беше номиниран от висшата администрация на съдебната власт – членовете на Прокурорската колегия на ВСС", обяснява позицията си Брегов.
Той напомня, че на съдиите от ВКС никой не може да повлияе – те не подлежат на атестиране, а веднъж станали върховни съдии, не са уязвими по никакъв начин от председателя си. За разлика от тях членовете на Прокурорската колегия на ВСС, приключвайки мандата си във ВСС, ако са били прокурори, следва да се завърнат на служба в съответната прокуратура – и с това да попаднат под йерархичния контрол на главния прокурор.
"Безспорно важно е кой те номинира и дали това е от позицията на натиск и зависимости. Помним, Гешев бе единстен кандидат със спорна биография, Захарова е безспорният авторитет на Наказателната колегия на ВКС", смята Иван Брегов.
iskrata.bg 
