Националният исторически музей откри юбилейна изложба под надслов „50 от 50“ в присъствието на вицепрезидентът Илияна Йотова

Днес, 10 май 2023 г., вицепрезидентът Илияна Йотова откри в присъствието на заместник-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов юбилейната изложба на Националния исторически музей под надслов „50 от 50“. Събитието събра бившите директори на музея академик Васил Гюзелев (1976-1977) и проф. Иля Прокопов (1998-2001), протойерей Радко Иванов от храм Св. Пантелеймон в кв. Бояна, Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерство на културата, директори и колеги от музеи в страната, гости и приятели.

„Благодарим ви от сърце! Благодарим ви, че ви има и разнасяте славата на България по целия свят!“ е част от посланието, което вицепрезидентът написа в специалната юбилейна книга за пожелания на Националния исторически музей.

„Пожелавам на Националния исторически музей да доживее отбелязването на стогодишнина, като пазител на древнотракийската и старобългарската култури“,  отправи пожелние академик Васил Гюзелев.

Юбилейната изложба „50 от 50“ е посветена на половин вековната история на Националния исторически музей. Най-голямата музейна институция в България е основана с Разпореждане № 90 на Министерски съвет от 5 май 1973 г., с което се поставя началото на изграждането на музеен комплекс в град София. За пръв директор на музея, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията на служителите на музея. Още първата изложба на музея – „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на Национален исторически музей.

В 50 постерни пана изложба „50 от 50“ събира и представя част от най-впечатляващите събития, изложби и дейности на Националния исторически музей в периода от основаването му до настоящата 2023 г. В юбилейното представяне са включени и над 150 експонати във витрини, част от фондовете на музея, откупени предмети и дарения, както и представителни подаръци за Националния исторически музей, дарени от български и чуждестранни гости и приятели на музея.

Обществените мотиви, предизвикали създаването на Националния исторически музей са разпадането на създадения през 1893 г. Народен музей в музейната мрежа на България, което води до липса на институция, която да покрива с функциите си издирването, съхраняването, документирането, консервацията и реставрацията, изследването и експонирането, изучава и популяризира движимите паметници на културата от всички възможни изяви на човешкото творчество от цялата територия на страната, българските етнически територии в чужбина и българската диаспора.

През 1979 г. с решение на правителството, два етажа на Съдебната палата в София се предават за устройване на Националния исторически музей. През 1983 г. са готови кабинетите, фондовите помещения, техническите помещения, а през март 1984 г. е открита и самата експозиция. След дълги дискусии експозицията на Националния исторически музей е изградена въз основа на съпоставянето на два музеоложки принципа – хронологичния и колекционния. Музеят се е превърнал в ресурс за цялата държава.

През 2000 г. Националния исторически музей е преместен в резиденция „Бояна“ – Дом № 1, разположен в красива сграда в подножието на Витоша. Новата постоянна експозиция е открита тържествено на 29 юни 2000 г.

В последните няколко години Националния исторически музей натрупа над 600 000 паметници на културата. Обогатяването на фондовете му става по традиционните за всеки голям музей начини – археологически разкопки, етнографски експедиции, откупeни предмети, дарения, конфискации в полза на държавата, извършени от съда, полицията и митницата. Колекциите са толкова огромни, разнообразни и спиращи дъха, лабиринт от различни художествени и културни светове.

Коментари

Още новини