"Избегнахме открита агресия". Какво ѝ липсва на България след 20 години членство в НАТО

От 29 март 2004 г. България е член на НАТО, отбранителен съюз пораснал от 12 държави през 1950 г. до 32 държави през 2024 г.

За тези 20 години, които са повече от смяна на поколение, България успя да се възползва от най-голямото преимущество, което осигурява членството в алианса - сигурността.

Практическото осъзнаване на този факт идва на фона на две години завоевателна война, която Русия води срещу Украйна. Едно от условията на Владимир Путин, за да не нападне Украйна, беше НАТО да спре разширяването си, както и да се върне към границите си от 1997 г. Това условие пряко засягаше България - страна, влязла в алианса след датата, посочена от Путин, а после обявена и за неприятелска на Русия държава.

Но вместо да се изпълни желанието на руския президент, стана обратното. След като той започна война, неутралните държави Швеция и Финландия станаха членове на НАТО.

Да, членството в алианса дава сигурност, каквато нямат много други страни, но то изисква и собствена отговорност за сигурността. А България не се възползва от възможностите, които дава членството в НАТО. За 20 години не успя да модернизира армията си, а българското обществото така и не разбра какво точно представлява тази организация и как функционира.

Как започна всичко

За начало на историята може да бъде посочена датата 23 юни 1990 г.

Тече заседание на Великото народно събрание (ВНС). Само няколко дни по-рано са проведени първите многопартийни избори след премахването на еднопартийния режим на БКП.

По време на заседанието се обсъжда намаляване на срока на казармата от две години на година и половина, чуват се мнения за преминаване към професионална армия.

Изказва се генерал Добри Джуров, който е депутат от БСП, а преди това е бил министър на отбраната на Тодор Живков и член на Политбюро. Той е против предложенията с аргумента, че съседните на България страни имат големи армии.

Младият депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) Соломон Паси, който по това време е с дълга коса и брада, излиза на трибуната по дънки и с раирана блуза с качулка.

Паси взима думата и пита дали правителството обмисля България да напусне Организацията на Варшавския договор и да се присъедини към НАТО.

По това време българската армия наброява около 150 хил. души, три четвърти от които са наборни военнослужащи.

Депутатите от БСП иронизират Паси, но това е някак очаквано. Само че и колегите му от СДС се разграничават от предложението и го обявяват за негова несъгласувана инициатива.

Краят на Варшавския договор

Само половин година по-късно Варшавският договор спира да съществува. Официалното име на тази организация е “Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ". В него участват страните от съветския блок, които са под контрола на Москва - освен самия СССР, там са и ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания.

Този съюз възниква по времето, в което Втората световна война е приключила и Германия е разделена на две държави, като едната е под съветски контрол (ГДР). Другата, ФРГ, се присъединява към НАТО през 1955 г. От формална гледна точка СССР създава Организацията на Варшавския договор включигелно и в отговор на това членство, като казва, че формира отбранителна институция.

Но от две по-късни събития се разбира, че новата организация не е точно отбранителен съюз, а орган, който има за цел да гарантира контрол на СССР над държавите от Източния блок. Тези две събития са бруталното потушаване на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година. И в двата случая в тези разбунтували се срещу комунизма държави влизат части от страните, подписали Варшавския договор.

Но да се върнем към България и датата 23 юни 1990 г.

Не е ясно дали тогавашният премиер Андрей Луканов (БСП) чува думите на Соломон Паси от трибуната на парламента, но месец по-късно България установява дипломатически връзки с НАТО.

На 4 април 1991 г. Соломон Паси основава неправителствената организация Атлантически клуб. Още два месеца по-късно идва първото официално посещение на генерален секретар на НАТО в България. Това е Манфред Вьорнер, когото Соломон Паси разхожда из из центъра на София със стария си трабант.

Колелото на присъединяването се задвижва в края на 1993 г. Тогава Народното събрание приема декларация, с която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО.

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев (СДС) подписва Рамковия документ и България се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“. Тази програма се нарича "малкото НАТО" и в нея участва и Русия, която се е присъединила две години преди България.

През март 1997 г. правителството на Иван Костов (Обединени демократични сили, ОДС) приема програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз.

Национален приоритет

През май същата година парламентът определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

Оттук нататък все по-често има моменти, в които политици от социалистическата партия действат противоречиво по отношение на НАТО.

През 1999 г., по време на войната в Югославия, Георги Първанов (БСП) води демонстрации срещу предоставяне на българското въздушно пространство на НАТО. По-късно, когато вече е президент, той подписва указа за присъединяването на България към НАТО.

"С приемането в НАТО свободата и демокрацията ще възтържествуват необратимо в България и Румъния", казва Първанов в обръщението си към депутатите от парламентарната асамблея на алианса през 2002 г.

На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

На 29 март 2004 г. във Вашингтон се депозират ратифицираните договори и протича церемонията по издигането на флаговете на страните членки в централата на НАТО в Брюксел.

Някогашният брадат депутат Соломон Паси по това време е министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски. В историята остава сълзата, която се стича по бузата му, когато на пилоните в централата се издига българският флаг.

"Избегнахме открита агресия"

"Ние сме част от свободния свят и ЕС, което е следствие от членството в НАТО", каза за Свободна Европа Велизар Шаламанов, бивш заместник-министър на отбраната в правителството на Иван Костов, по-късно служебен министър на отбраната и директор на структури на НАТО.

"Виждаме, че страните от бившия съветски блок, които не са членове на НАТО, практически всички, са жертва на агресия от страна на Русия", каза Шаламанов.

Освен Украйна, където вече втора година се води непредизвикана война, Русия поддържа тлеещи конфликти в Молдова и Грузия, има военни бази и в Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а Беларус беше използвана за нападението срещу Украйна.

"Това, което постигнахме с членството си в НАТО, е да избегнем открита агресия от страна на Русия", каза Велизар Шаламанов.

Шаламанов добави и това, че българските въоръжени сили са получили "много сериозна подкрепа от съюзниците, и то не само от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Холандия. Има и много тясно сътрудничество с Румъния, Гърция и Турция".

"Всичко това позволява гарантиране на много по-високо ниво на нашата отбрана и сигурност в сравнение със страните, които не са членове на НАТО”, каза Шаламанов.

Към позитивите от членството в НАТО Шаламанов добави и сътрудничеството с най-развитите страни в сферата на икономиката на иновациите и най-печелившия пазар в сферата на сигурността и отбраната.

"Списъкът може да бъде продължен, но по отношение на армията, ние я реорганизирахме и сега с много по-малки разходи имаме много по-висока отбрана. Макар и със закъснение, през 2014 година започнахме организирано да се превъоръжаваме и по програма от 2020 г. вече имаме договори за самолети, кораби и бронирани машини, съвсем скоро ще имаме и за радари", каза още Шаламанов.

Пропуснати ползи

Много от експертитев областта на отбраната и външните работи смятат, че членството в НАТО е останало неразбираемо за мнозинството в българското общество. То не е разбрало нито как функционира тази организация, нито как се взимат решенията в нея.

И до днес много българи смятат, че блокът прави това, което реши доминиращата сила в него - САЩ. В действителност решенията се взимат с консенсус в който гласът на всяка една страна, колкото и малка да е тя, има значение.

Такива ситуация имаше през 2011 г., когато въпреки дадения мандат на ООН, страните членки не стигнаха до консенсус и нямаше операция на НАТО в Либия, а режимът на Кадафи беше свален от “коалиция на желаещите”.

Консенсус не беше постигнат и през 2016 г. за операция в Сирия.

Велизар Шаламанов добавя, че дълбокото неразбиране на това как работи НАТО, е довело до пропуснати възможности България да ускори своето превъоръжаване чрез агенциите и програмите на НАТО.

Друга пропусната възможност, според него, е това, че чрез стратегическа комуникация не е постигната консолидация на българската нация за "ускорено развитие в свободния свят".

"Вместо това практически позволихме дезинформацията, пропагандата от неприятелски страни да раздели и да противопостави българите, което води до това, което наблюдаваме днес - практически провал на демократичните институции", казва той. Но все пак завършва оптимистично - твърди, че членството в алианса дава шанс на България да се коригира в следващите 10 години.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.