Над 120 учени от България и 10 страни по света участват в XIV-ия Софийски фестивал на науката

Софийският фестивал на науката ще се проведе за четиринадесети пореден път, за да запознае търсачите на знания за света с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като Здраве, Технологии, Космос, Наука и изкуство, Годишнини. От 9-и до 12-и май София Тех Парк ще бъде домакин на вълнуващи срещи с учени, изложби, работилници и демонстрации, ексклузивна фестивална книжарница, премиерна прожекция на филм от Полша, както и на богата училищна програма. Публиката ще чуе разкази на учени от България, Австрия, Белгия, Испания, Китай, Португалия, Турция, Украйна, Унгария, Франция и САЩ. 

Фестивалът се организира от фондация „Красива наука“ и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Съдържанието е поднесено на достъпен и разбираем език, за да обогати представите за актуалните теми в науката и разшири кръгозора на неспециализираната публика. Събитието се провежда под патронажа и  националното партньорство на Министерството на образованието и науката. Част е от Календара на културните събития на Столична община.

Акценти от представянето на гостуващите учени:

• За тазгодишното издание у нас пристига проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж в продължение на двадесет години. Новата му книга ще бъде налична във Фестивалната книжарница, където гостите ще могат да получат и автограф от автора след неговата презентация. 
• Александър Грасар – френски изследовател, ръководител на лаборатория в Института Пастьор в Лил, ще представи разработки на нови технологии за орган върху чип за по-добро разбиране на инфекциозните заболявания. 
• По повод 120-годишнината от рождението на американския теоретичен физик Робърт Опенхаймер гост на фестивала ще бъде австрийският професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер. 
• Археологът д-р Леонор Медейрос, гл. асистент във Факултета по социални и хуманитарни науки на Лисабонския университет NOVA (NOVA FCSH) ще запознае аудиторията с археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ и ролята им в документирането и разбирането на нашето минало. 
• Проф. д-р Жолт Лавица ще представи резултатите от проучвания, проведени от групата за изследване на образованието STEAM в Университета Йоханес Кеплер в Линц, Австрия, относно влиянието на разширената/виртуална реалност и 3D печата върху обучението и работата на учителите в различни страни. 
• Каква ще е критичната роля на телескопите за космически изследвания за изучаването на природата на тъмната енергия, ще разберем от Д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките. 
• Представителят на National Geographic Society, археолог и специалист по праисторическата археология на югозападна Азия доц. д-р Ема Байсал ще разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите. 
• Никола́ Рамбо́ – преподавател и изследовател в Парижкия университет Сорбона и в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди към Парижката обсерватория, ще ни запознае с откритията за подземния океан на сатурновата луна Мимас.  
• Чрез театралния жанр и в хумористичен тон, испанските учени Кристина Лампон Диестре и Алберто Виво Поркар от групата Big Van Ciencia ще представят успехите на жените в историята чрез стендъп шоуто „Наука с име на жена“. 
• Д-р Лида Син от Китайския университет по геонауки (Пекин) ще сподели как палеонтолозите използват различни технически методи за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят.
• Какво е приложението на метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“ ще научим от украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева. 
• Публиката ще се наслади на премиерна прожекция на филм за живота на Мария Склодовска-Кюри, която се организира по повод 90 години от смъртта на нобеловата лауреатка. 
• На живо по видеовръзка ще се включи д-р Умберто Кампинс – Pegasus професор по физика и астрономия, член на мисията на НАСА за връщане на проби от астероида OSIRIS-REx, която достави пробата от астероид обратно на Земята през 2023 година.
• Специално за фестивала пристига и българинът Проф. Николай Бобев, професор по физика в Католически университет Льовен (Белгия), където преподава и прави научни изследвания по фундаментална теоретична физика от 2014 година. 

Сред участниците от страна на българската научна общност са: 

• от Българската академия на науките: чл.-кор. проф. дгн проф. Кристалина Стойкова (зам. директор на Геологическия институт);  доц. д-р Владимир Бозуков (ръководител на секция, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания); проф. д-р Светлана Николова (директор на Ботаническата градина); проф. д-р Лъчезар Филчев (Институт за Космически изследвания и технологии); проф. д-р Иван Дреновски (Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите); доц. д-р Тодор Чобанов (Институт по балканистика с център по тракология); доц. д-р Петя Димитрова (Институт по микробиология); доц. д-р Мария Ганчева, доц. д-р Ралица Велинова, доц. д-р Любомир Александров (Институт по обща и неорганична химия); д-р Виолета Желязкова и Владимир Николов (Национален природонаучен музей), д-р Мартин Недялков (Институт по обща и неорганична химия); и др.
• От СУ Св. „Климент Охридски” на фестивала ще бъдат докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. д-р Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам. декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов; палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев, и др.
• От Университета по архитектура, строителство и геодезия: доц. д-р инж. Борис Цанков, преподавател в катедра „Хидравлика и хидрология“ и участник н ХХХII Българска антарктическа експедиция, д-р инж. Добрил Вълчев и д-р Боян Борисов.
• Националният институт по метеорология и хидрология ще се представи с доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент; гл. ас. д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик; Евгения Трайкова, Красимир Стоев, Ралена Илиева и Георги Цеков.
• От Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ ще видим доц. д-р  Аспарух Камбуров; гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев.
• Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ ще бъде представен от ас. д-р Стефан Николов, физик и доктор по методика на обучението по физика.
• От Медицински университет – София зрителите ще се срещнат с генетика Галя Петрова и мениджър на проекта „Геномът на България“ Цветана Керелска. 
• И още: съоснователят и главен изпълнителен директор на стартъпа за тестване и повишаване на надеждността на системи, базирани на изкуствен интелект Efemarai д-р инж. Светлин Пенков, химикът Наско Стаменов, ветеринарният лекар д-р Тома Щилиянов; екологът Христина Тодорова-Филипова от Софийския зоопарк; уредникът на Национален музей „Земята и хората” д-р Петко Петров; авиокосмическият инженер и създател на Космическа академия за деца Тихомир Димитров; учителите на ЧСУ „Наука за деца“; образователните предприемачи от Академия „Роботика“, Академия по програмиране „Dev Academy”, Детски научен клас ДНК, Споделен работилница за деца и младежи МИНТИ, Технократи, Университет за деца, Център по забавна математика, MindHub, и много други.

В Основната програма посетителите ще могат да изберат актуални теми от различни научни и технологични области. Ще търсят отговори на въпроси като може ли астероид да ти съсипе деня, радиоактивни ли са глиганите, какъв е светът според роботите, как имунната система отвръща на удара на вирусите. Ще разговарят за потънали континенти на Земята и океани на луната Мимас, за древни фосили и бъдещите органи върху чип, за Вселената и всичко останало.

Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. Организаторите приканват всички с интерес към развитието на интернет технологиите, познанията за тъмната материя, зараждането на Вселената, възможностите за лечение на рак и към приноса на ЦЕРН в редица други направления, да изпращат предварително въпросите си на сайта, в социални мрежи и на адрес communications [@] beautifulscience.bg. 

Гостите могат да разгледат общата програма по дни, работилници и теми и да запазят местата си за всяко конкретно събитие през уебсайта на фестивала. 

В Училищната програма заявките започнаха още от м. март и до момента 2500 ученици от десетки училища от София, Самоков, Пирдоп, Златица и други близки до столицата селища са настанени на повече от 4400 места. Учители ще могат да продължат да правят заявки, но вече само за оставащите места в програмата. Учениците ще участват в работилници, интерактивни преживявания, дискусии и вдъхновяващи шоута за различни възрасти. Специално за учители организаторите са предвидили и няколко срещи. Сред тях в Училищната програма с български експерт по използване на изкуствен интелект в класната стая, и в Основната програма с унгарски професор по образователни технологии.

В Съпътстващата програма ще има среща с 20 международни млади изследователи от програмата National Geographic Explorers, които избраха именно фестивала като място за насърчаване на български учени да се присъединят; Регионален технологичен форум „Инженери в действие“ на Университет за деца. Изложби тази година има на Музейко, Регионален исторически музей Русе и антарктическия проект “Картички от пощ.клон 1090”. Зона Направи си сам в партньорство с Mr. Bricolage ще приема деца, които искат да се научат на основни умения да майсторят. Повече от 40 щанда с демонстрации и експерименти от институти, университети и образователни предприемачества ви очакват в Зона Откривател.

Достъпът до събитията на фестивала става с предварителни резервации на безплатни пропуски или закупуване на билети от сайта на фестивала. Повечето събития са безплатни за посетителите, а няколкото на брой събития с платен достъп са на стойност 5 лв. Възможно е зрители да закупят билет или да резервират място и по време на фестивала, но организаторите препоръчват да не чакат до последния момент поради изчерпване на местата.  

Източник и заглавно изображение: beautifulscience.bg