Във военната авиацията уроците се пишат с кръв. Това е стара максима, която продължава да е валидна. За съжаление, обаче, българските военновъздушни сили дават жертви, но уроците все още не са ясно формулирани, пише Никола Лалов в анализ в mediapool.bg
В последните три години загинаха трима души при три авиокатастрофи. Майор Валентин Терзиев загина през юни 2021 година, когато изтребител МиГ-29 се разби в морето край Шабла по време на учение.
Миналата година щурмови самолет Су-25 се разби, а пилотът катапултира. Преди три дни пък двама пилоти загинаха, след като военен учебен самолет L-39 ZA се разби в рамките на авиодемонстрация.
И трите случая потвърждават системни проблеми – липсата на достатъчно часове във въздуха и съвременна техника, но и бавно разследване, което не е убедително в разкриването на конкретните причини за трагедиите.
Хора, близки до авиацията, коментират и прекалената амбиция, желание за доказване и поемането на непремерени рискове. На фона на тежката ситуация във военната авиация пък, тя редовно става арена на пиар акции, политически нападки и спекулации. Показателна е и сегашната реакция на политическите представители, която не излиза извън нападките и моментните интереси. Подобни коментари идват след всеки голям инцидент, но много малко се прави за предотвратяването на нови и нови трагедии във военната авиация.
Проблеми с разследването
Знаково е разследването на случая, при който загина майора Валентин Терзиев през 2021 година. Управляваният от него МиГ-29 се разби в морето при опит да порази мишена при много малка височина. Повече от три години по-късно въпросите остават. През март тази година Военно-апелативният съд отмени прекратяването на разследването, тъй като е било “необосновано и преждевременно“. По досъдебното производство бяха обвинени двама военни за причиняване на смърт заради немарливост - полк. Методи Орлов, който отговарял за стрелбите на пилотите по време на учението полк. Юрий Луканов – заместник-началник на Щаба на ВВС по операциите.
Изключително притеснително е изявлението на майор Христо Анчев от Военно-окръжна прокуратура.
"Дали е пилотска грешка или техническа, или пък неправилно зададени команди, но от командния център - това ще се установява и ще го установим, само че няма да стане бързо. Ако има грешка в командването, едва ли те ще ни съдействат изцяло, т.е. ако има такъв момент, ще трябва да го установим по трудния начин“.
Не е ясно на какво се базират комeнтарите на майор Анчев, но е достатъчно показателно.
За третия голям инцидент в последните години – разбиването на Су-25, пък бе обвинен само пилота.
Според държавното обвинение той е "нарушил конкретни правила по техниката на пилотиране и е допуснал управлявания от него самолет да навлезе в образувана от самолета на водача вихрова въздушна спътна следа".
Обвиняемият офицер катапултира от машината в последния възможен безопасен момент от полета, което спаси живота му.
Така излиза, че вината е само в пилота. Подобни внушения МО опита да направи и по отношение на разбилия се в морето МиГ-29.
Не може да се разчита на късмет
Един бивш военен министър преди години формулира крилата фраза, че военната авиация оцелява благодарение на професионализма си и късмета.
Тази ситуация обаче логично доведе до още трагедии.
Всяка година има десетки инциденти във ВВС, като те се отчитат и на официално ниво в докладите за състоянието на въоръжените ни сили.
ВВС не разполагат с достатъчно изправни машини, а пилотите летят опасно малко заради липсата на самолети и достатъчно средства за експлоатацията им.
И тук има сериозни проблеми с планирането и провеждането на обществените поръчки.
Летците в изтребителната авиация се борят да натрупат по 30-40 часа във въздуха годишно и не всички успяват, въпреки че стандартът в НАТО е 180 часа. Според неофициална информация пилотите във Военноморските сили летят малко повече, но въпреки това остават много далеч от колегите си в другите страни членки.
След всеки инцидент се повдига въпросът за понасянето на отговорност с оставки на високо ниво, но той бързо отшумява, а и едва ли може да реши проблемите. Oтлагането на всички авиодемонстрации във ВВС до идването на по-добри времена също няма да намали кой знае колко рисковете.
Въпросите обаче трябва да намерят ясен отговор най-малкото заради пилотите, които продължават всекидневно да изпълняват задълженията си въпреки системните проблеми, и плащат цената за тях с живота си.
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/By Chavdar Garchev (Чавдар Гърчев)
iskrata.bg 
