Домашното насилие – думи, които носят горчива тежест и ни напомнят за скритата реалност, която мнозина преживяват зад затворени врати. Това е проблем, който се разпростира далеч отвъд физическата болка, докосвайки дълбоко душата и оставяйки белези, които често никога не заздравяват напълно. И въпреки че цифрите отчитат растеж на случаите в България и Европейския съюз, истинските истории зад тези числа са живи свидетелства за страдание и сила.
Истината в числата
Само през 2023 година сигналите за домашно насилие в България достигнаха тревожни мащаби – близо 26 000 само до август. Тази статистика крещи за внимание и действие, разкривайки тенденция на нарастване и нуждата от съществена промяна. За сравнение, Европейският съюз съобщава, че около една трета от жените в държавите членки са преживели насилие поне веднъж в живота си. През 2024 година ЕС въведе нова директива за борба с този проблем, което показва, че осъзнаването на мащабите вече не е само локален, а глобален приоритет.
Травмите, които се пренасят през поколенията
Жертвите на домашно насилие преживяват ужаси, които често остават неразказани. Това не е просто поредица от удари или обиди – това е постепенна ерозия на личността. Психологическите травми като депресия, ПТСР и тревожност не спират с края на акта на насилие. Те следват жертвите дълго след като физическите белези изчезнат. Нещо по-страшно е, че това насилие оставя следи и върху децата, които го свидетелстват. Те растат с този модел на поведение, което увеличава риска за възпроизвеждане на цикъла на насилие в следващите поколения.
Натоварване върху обществото
Когато говорим за домашно насилие, е лесно да се съсредоточим върху личната трагедия. Но тези трагедии колективно имат по-широки последствия. Разходите за здравеопазване, правни процедури и социални услуги се покачват значително. Загубата на работоспособност поради психически и физически травми намалява продуктивността на работната сила. Обществото като цяло плаща цената за всеки нечут вик за помощ.
Политическа воля и обществена реакция
Ако има нещо ясно, то е, че борбата с домашното насилие не може да бъде изведена само от жертвите. Необходима е твърда политическа воля. За щастие, през 2024 г. България направи значителна стъпка, като прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за следващите три години. Но законодателните мерки сами по себе си не са достатъчни – те трябва да бъдат прилагани с пълна сериозност и подкрепяни от ресурси, които да осигуряват приюти, консултативни центрове и правна защита.
Ролята на обществото и неправителствения сектор
Неправителствените организации играят ключова роля в предоставянето на подкрепа там, където държавата не успява. Тези организации осигуряват приюти, управление на горещи линии и терапевтична помощ. Те са мостът между жертвата и новото начало, като същевременно настояват за реформи и промяна на обществените нагласи.
Възстановяването – пътят към себе си
Да излезеш от насилието е подвиг. Да се възстановиш от него е дълго пътешествие. Психотерапията и подкрепата от приятели и семейство са от критично значение за излекуването на душата. Мнозина обаче се изправят и пред финансови бариери, което прави икономическата независимост решаваща част от процеса на възстановяване.
Всяка статистика крие зад себе си човешко лице и история, която заслужава да бъде чута. Домашното насилие е не само личен, но и социален проблем. Борбата с него изисква не просто закони, а обединени усилия на държавата, неправителствените организации и всеки от нас. Само така можем да построим общество, в което никой не се страхува зад собствената си врата и всеки глас е чут.
Настоящата статия е част от информационната кампания на Народно читалище "Иван Вазов - 2014" по проект "Код синьо в цялата страна", който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/canva
iskrata.bg 
