Огромната любов между Патриарха на българската литература Иван Вазов и Народния театър, носещ неговото име, оживява в снимки и документи, подредени в изложбата „Вазов и театърът“. Експозицията, създадена по инициатива на театъра като почит към 100-годишнината от смъртта на народния поет, се откри днес и ще може да се види до края на м. септември. Десетте пана са разположени на ул. „Бенковски“, точно пред Каса „Юг“ на театъра и встрани от конструкцията на „Театър пред театъра“.
Подборът на снимките, текстовете и подредбата е дело на драматурзите на театъра Мирела Иванова и Светлана Панчева, а оформлението – на художник-дизайнера Янина Петрова.
„Тази изложба е посветена на най-съкровените чувства между Вазов и театъра и всички негови произведения, поставяни на сцената на Народния театър. Тя всъщност показва в годините нестихващия интерес и любов на театъра и българската публика към произведенията на Вазов. На сцената на театъра са били поставяни не само пиесите на Вазов, като прочутите му исторически драми „Към пропаст“, „Борислав“ и неговите комедии, но и много драматизации по негови произведения, като „Казаларската царица и „Хъшове“. На сцената на Народния театър са поставяни 32 произведения на Вазов, много от които имат дълъг сценичен живот. Историческата драма „Борислав“ например е най-дълго играната Вазова пиеса. Тя е била толкова вдъхновяваща за публиката, че много родители след това представление навремето са кръщавали децата си Борислав. Същото може да се каже и за първата театрална суперпродукция – постановката на „Към пропаст“, както и за изключителния успех на неговите комедии – „Чичовци“, „Службогонци“, както и „Двубой“, „О, ти, която и да си...“ и „Нова земя““, каза на откриването драматургът в Народния театър д-р Светлана Панчева.
„Всеизвестен факт е, че Иван Вазов всекидневно наблюдава от прозореца на своя кабинет строежа на българския национален театър и не просто се вълнува от мащабите на този градеж, но става и първооснователят на националния репертоар в театъра. Създава множество пиеси – исторически драми, драматизации по повестите и романите си и комедии, които са реализирани и се играят и досега на първата ни сцена.
От 1962 година националният ни театър носи и името на националния ни класик, и това умножава значението на Вазовото наследство в областта на драматургията. Народният поет неведнъж се е изказвал или е публикувал своите възгледи и мнения за насъщно важната роля на театъра в изграждането на национално самосъзнание и събуждане на „народната свяст“.
Днес, 100 години след смъртта на Вазов, си припомняме в снимки и документи незаменимия му принос за развитието на българския национален театър. В изложбата „Вазов и театърът“ е включен летопис на всички представления по Вазови творби, поставени през годините. Специални акценти в снимки, отзиви и документи има върху „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“, превърнали се в същински театрални митове. Отделено е място и на вечните Вазови комедии – „Службогонци“ и „Двубой“, на драматизациите на „Под игото“, „Чичовци“, „Казаларската царица“. Последните две юбилейни Вазови години също присъстват с най-новите прочити на Вазов в Народния театър.
Изложбата дава богата информация и едновременно с това прави почтителен поклон към голямата творческа мощ на националния ни класик, и към всички режисьори, актьори и творчески екипи, преосъществили словото на писателя на първата ни театрална сцена“, пише по повод изложбата драматургът в Народния театър Мирела Иванова.
Изложбата „Вазов и театърът“ може да се види до края на м. септември.
Снимки: Божидар Марков
Народен театър „Иван Вазов" 
