През 1882 г. учителят Нено Корманов Ковачев и неколцина радетели за просвета и духовен напредък учредяват кулското читалище “Съгласие”.
По време на Сръбско-българската война – 1885 г., скромната книжовна сбирка, създадена от дарения на ентусиасти, е ограбена от сръбските войски. Читалището прекъсва дейността си за седем години.
През 1892 година читалищната дейност е възстановена под формата на ученолюбивото дружество “Другар”. Приема се нов устав и се развива активна културно-просветна дейност.
Първата театрална постановка – “Стоян войвода”, е поставена през 1889 г.
През 1902 г. дружеството “Другар” се преименува в читалище “Просвета”.
През 1913 г. навлезлите в Кула сръбски войски за втори път разграбват читалищното имущество.
След войните читалище “Просвета” постепенно възстановява своята дейност. През 1925 г. ветеринарният лекар д-р Найден Л. Корманов подарява наследствения си парцел за строеж на читалищна сграда.
Сградата на читалището е окончателно завършена през 1930 г., с активното участие на цялото кулско гражданство.
През 1935 г. читалището закупува киноапарат. Поставя се начало на организиран кинопоказ.
През 1934 г. изтъкнатият читалищен деец и музикален педагог Георги Градинаров поставя на кулска сцена оперетата “Наталка Полтавка”. В културния живот на града участват талантливи общественици и любители-артисти като В. Живков, Т. Тодоров, Б. Нинков, В. Громков, Лени Ненова, Н. Матева и др.
През 1944 г. ръководството на читалище “Просвета” се поема от временна управа. Следвайки промените и реформите в обществения живот, читалището задълбочава и разширява своята дейност, в услуга на хората и техните нови духовни потребности.
През октомври, 1945 г., председател на читалищното настоятелство става Ц. Велков.
През април, 1946 г., ръководството е поето от учителя Стоян Томов. За ръководител на хора е утвърден Слави Тунков.
През ноември, 1952 г. за председател на читалището е избран Васил Громков. През петдесетте години на двадесети век читалище “Просвета” постепенно укрепва институционално, развива се и гради своя авторитет на културна институция – поставят се пиеси, начало на гастроли, сказки, активна библиотечно-библиографска и краеведска дейност, танцова, вокално-инструментална, художествена самодейност и т.н.
През 1956 г. читалището се преименува на “Васил Живков”. Георги Александров – изтъкнат музикален педагог и диригент, твори на кулска сцена, разнообразява се репертоарът на театралния колектив, провеждат се читателски конференции, лектории, организират се прегледи и фестивали на фолклорното творчество. Изграждат се детски музикални и чуждоезикови школи.
На 30 април, 1962 г., поради неизправност в електрическата инсталация, читалищната сграда се запалва и изгорява до основи.
През ноември, 1965 г. става тържествено откриване на новия културен дом – модерна, съвременна и голяма сграда, по проект на изтъкнатия архитект Ив. Димов.
През май, 1964 г. читалището е удостоено от Върховния читалищен съвет със званието “Образцово народно читалище”.
След 1965 г. започва активната си дейност битовият ансамбъл при читалището, с ръководител изтъкнатия музикант и хоров диригент Генчо Генчев, който и в последните години отново обучава млади изпълнители към културната ни институция.
През този период набира сили танцовият състав под ръководството на Т. Калчев. Съставът е лауреат на много престижни национални, регионални и международни награди (в Югославия).
През 1970 г. битовият ансамбъл получава най-високото отличие “Лауреат на Третия републикански фестивал на художествената самодейност” и златен медал.
През 60-те години репертоарът на самодейния театър е представен от спектаклите “Боряна” (1964), “Човешка майка” (1965), “Път през ада” (1966), “Блокада” (1967), “Татул” (1968), “Сократова чаша” (1969), “Любовта на Адриана Орлова” (1970). Художествен ръководител на състава е Живко Иванов.
В периода 1960 – 1970 г. укрепва духовият оркестър и детската музикална школа по цигулка с ръководител Т. Казаков.
През 1978 г. танцовият състав към читалището е удостоен със званието “Лауреат на Третия републикански фестивал” и е награден със златен медал.
През седемдесетте години театралният репертоар е представен от пиесите “3имна балада” (1971), “Седемнадесетгодишните” (1972), “Опасна професия” (1973), “Златното покритие” (1975), “Прокурорът” (1977), “Любов на твоя праг” (1978), “Краят остава за вас” (1979), “Съдия на самия себе си” (1980) и др.
През 1979 г. стартира куклен състав с постановката “Кукли от Куклино”.
Осемдесетте години са свързани с богати културни изяви, годишнини, фестивали, фолклорни празници. Театралната хроника пази “Милионерът” (1983), “Вражалец” (1984), “Зимна балада” (1985) и др., както и златен медал за “Прокурорът” на VII републикански фестивал в с. Раковица. Групата за автентичен фолклор печели златни, сребърни и бронзови медали на националните събори в Копривщица.
През 1985 г. е пресъздадена “Кулска сватба” – мащабна фолклорна изява, в която взема участие цялата градска общественост. През 1988 г. БНТ заснема изворните обичаи “Къпачи” и “Водици”. Работят чуждоезикова школа с ръководители М. Димитрова и Б. Брънчев, музикална школа – Ив. Соланов. Организира се голям ”Детски празник в Кула” – през 1984 и 1986 г.
През този период председател на читалището е Маргарита Йончева.
През 1982 г. е отбелязана стогодишнината на читалището, което е удостоено с високо отличие – орден ”Кирил и Методий” – I степен.
През 1991 г. e възстановено предишното име на читалището – “Просвета”.
Театралният репертоар през деветдесетте години е от пиесите “Боряна”, “Службогонци”, “Рейс”, “Районна болница”, “0брази любими и незабравими”. С “Големанов” по Ст. Л. Костов театралният колектив се представи на Националния преглед на комедийните театри в Тополовград.
Секретар през този период е Маргарита Вълчева.
Художественият състав за детски театър подготви пиесите “3лата мащеха”, “Хензел и Гретел” и “Умни глави”. Бе сформирано и детско шоу “Смехурко” с 5 издания.
Ежегодният културен календар на читалището включва Коледни, Новогодишни и фолклорни празници като Къпачи, Бабин ден, Сирна седмица, Тодоров ден, Първи март, Осми март, Трифон Зарезан, Лазаров ден и Цветница, Великденски празници, Деня на детето, Еньов ден, Деня на Будителите и др., Традиционен кулски панаир, различни годишнини, които читалището обезпечава и инициира, често в партньорство с община Кула.
Със собствен почерк и много чувство за хумор всяка година читалището организира първоаприлски концерт-спектакъл “Нящо мяшано”. Всяко издание има собствено лого. Последното за 2012 г. е „Лъжата корен не хваща, лъжата мито не плаща”.
През 2010 г. бе възстановена Ловната вечеринка с концерт и томбола.
През 1997 г. читалището провежда свое учредително събрание по новия закон за читалищата и регистрира във Видинския окръжен съд новото си настоятелство. През 2010 г. бе извършена пререгистрация с новите поправки по Закона. Читалището прие името Народно читалище „Просвета-1882” гр. Кула.
През 2004 г., по идея на члена на читалищно настоятелство, учител и общественик Йордан Йончев, се поставя начало на Националния конкурс за поезия “Кулски поетичен панаир”, който е организиран и осъществен в осем издания – 2004 – 2011 г.
От 2006 г. всяка година читалището инициира и провежда международен пленер на художници в Кула с продължителност пет дни. Участват гости от страната и Република Сърбия.
Перманентно се експонират художествени изложби на местни творци. Проведена е творческата панихида на големия български писател – кулчанинът Йордан Вълчев, под надслов: “Тази стръвна любов към корена”.
В периода 2002 – 2011 г. редовно се провеждат творчески сбирки на литературен клуб “Поетично ателие”, по инициатива на поетесата с кулски корен Анелия Гешева.
Бяха представяне книгите на Перо Йончев – “Смях на глътки” и на Йордан Йончев – “Кулски речник”, “Ето така”, “Аз бях даскал Йончев” и “Устата на истината”. Местни творци участваха и спечелиха награди от национални конкурси за поезия. Направиха се промоции на нови книги на А. Гешева, по инициатива на читалището и клуба. След всеки Поетичен панаир се издаваше поетичен алманах с наградените и избрани творби. Последния Сборник е посветен на Йордан Йончев. От 2011 г. Конкурсът носи името Кулски поетичен панаир – Йордан Йончев в памет на неговия автор.
В контекста на развитието на читалищната институция като могъщ фактор за общностно развитие, Читалището работи по следните проекти:
“Зимни маскарадни обичаи” – Национален фонд “Култура”;
“Гражданско развитие и участие чрез мрежата на читалищата” – 2001 – 2004 г., когато е изграден и Интернет-центърът към читалището;
“Младите хора – бъдещето на гр. Кула” – към ФРГИ; “Нашият живот – нашите идеи” – Британски съвет; Национална програма ОСПОЗ;
Работено е по проект за трансгранично сътрудничество, съвместно с общината и с Р. Сърбия по програма ФАР, по Програма “Живо наследство” на ФРГИ.
Програма на Фондация „Мелинда и Бил Гейтс” Глобални библиотеки и спечелен проект за Информационен център.
През 2002 и 2007 г. тържествено бяха отбелязани 120 и 125 годишнината на читалището.
Продължава традицията на читалището за участие на фестивали. Освен явяването на фестивала в Копривщица в последните години читалището участва с Женска вокална група, Танцов състав, фолклорен състав и детска формация „Шарен свят” и „Сладури” на фестивалите в гр. Тетевен, Горна Оряховица, Кюстендил, Смолян, Априлци, гр. Болевац Р Сърбия и всички регионални фестивали от където бяха спечелени много награди.
ДНЕС:
Читалището разполага със собствена сграда: обща площ 1200 кв. м, два салона с 560 и 100 места, две репетиционни, гримьорни, 3 кабинета, ателиета, складове, голяма библиотека с две зали, изложбена зала, информационен център по проект „Глобални библиотеки” , материална база за кино показ със стари машини. Последният ремонт е направен през 2008 г.: саниране, алуминиева дограма, парно отопление на нафта, частичен ремонт на покрива 2010 г.
Народно читалище “Просвета-1882” Кула развива културно-просветна, библиотечно-информационна, консултантска дейност. Оказва помощ на читалищата от Общината.
Художествено-творческа, любителска, краеведческа, събираческа и собствена финансово-счетоводна дейност.
Към него функционират следните форми и състави:
Женски народен хор ; Танцов състав – деца от детската градина, ученици 1,2,3 група, цивилни; Школа по спортни танци; Състав за автентичен фолклор; Театрален колектив и Група за художествено слово; Литературен клуб, група къпачи.