Народно читалище „Никола Й. Вапцаров - 1866“‘

Читалище, Благоевград, Център Заяви

В далечната 1866 година, когато поробена България се готви за “бунт” и за “свобода” в тогавашния град Горна Джумая родолюбиви българи прозорливо виждат, че на бъдещите поколения ще са нужни образовани и духовно извисени хора. Така се ражда идеята за основаване на народно читалище ”Съгласие” в гр. Горна Джумая, днешното читалище “Н. Вапцаров”- Благоевград

Основатели на читалището са родолюбиви българи и местни учители и най-вече Димитър Янакиев Бисеров, пристигнал от гр. Дупница като учител в Горна Джумая, през 1863г. който е един от основателите на дупнишкото читалище, основано през 1858г.-само 8 години преди нашето читалище.

Първоначално читалището се помещавало в тогавашното светско училище в града, намиращо се в кв.”Вароша” в близост до черквата и се е състояло от две класни стаи.

На една от стаите в празнични дни и вечерно време е стоял надписа “Училище за възрастни”

Популярно и обичано от хората е било неделното училище към читалището и това съвсем не е случайно. В спомените си Арсени Костенцев пише: ”Наредихме тогава празнично училище за неграмотните и така много майстори и чираци се научиха да четат и пишат”.

Естествено е, че с основаването на читалището се слагат и основите на читалищната библиотека. В бр.27 на вестник “Право”от 21 август 1870г.може да се прочете, че читалището в Горна Джумая благодари на Рилския и Зографския манастири за подарените от тях книги. Това е доказателство и за съществуването по това време на читалищната библиотека.

След бурните години на Илинденското въстание и Балканската война читалището активизира своята дейност. Непосредствено след Освобождението на града от турско робство през 1912г. ?италището се премества в сградата на централната турска джамия, намираща се на това място, където се намира читалището сега.

Тази сграда става център на всички културни и обществено-политически прояви в града. През 1898г. от населението на града са събрани 300 гроша за обзавеждането на читалищната библиотека. През 1914г. Иван Цонев дарява три библиотечни шкафа с 400 тома книги, с което библиотеката значително се обогатява и към 1923г. достига 1 6000тома книги

Днес библиотеката разполага със 130 хил. тома книги и има един от най богатите книжни фондове. Тук се пазят старинни и старопечатни книги и ръкописи и много друга ценна литература. Библиотеката разполага със заемна и читалня в централната читалищна сграда и 5 добре обзаведени филиала в кварталите на Благоевград. От 2000г.започва автоматизацията на библиотечния фонд с въвеждането на електронен библиотечен каталог.

През 1916г. се създава и първата театрална трупа към читалище Благоевград, която в последствие дава началото на днешния Драматичен театър ”Н. Вапцаров”в Благоевград.

През 1923г. в читалището се основава първия светски хоров състав, предшественик на хор “Македонска песен” като пръв диригент на хора до 1928г. е Василий Иванович Соловьов - руски емигрант. Днес този състав носи името Представителен смесен хор “Ален мак”, лауреат на орден ”Св. св. Кирил и Методий” - І-ва степен, награден по повод 80 годишнината от основаването му.

През 1926г. с дарения и труд от населението на същото място, където се намира читалището сега се построява нова, модерна за времето си града с киносалон и сцена с много по-добри условия за работа на самодейните колективи.До 1932г.се прави и пристройката на днешната библиотека /кръглата част на читалището/, която се запазва и след реконструкцията на сградата-1986г.

През м. февруари на 1932г. в сладкарница “Кокиче” на Горна Джумая се събират 8 ентусиазирани младежи-китаристи и мандолинисти и поставят началото на една малка оркестрова група към читалище Благоевград, на която е съдено да извърви дълъг път и да мине през много изпитания, но да оцелее да наши дни. Инициатори на групата са Асен Тасев и Моис Аврамов, към които се присъединяват Владимир Левков, Минчо Тодоров, Иван Дерменджиев, Таско Тасев и др.

Тази малка група от ентусиазирани изпълнители и оркестранти поставят началото на Китаро-мандолинен оркестър ”Пирински звуци”към читалището.

През 1946г. към читалището се изгражда литературен кръжок с 60 души участници-гимназисти и курсисти. Дейността на кръжока се развива по две направления:от една страна изнасяне на беседи по литературно-теоретични въпроси, от друга – обсъждане на лични произведения.

През 1947г. ръководството на читалището организира 40-дневен курс за ликвидиране на неграмотността сред циганското население, който е посещаван от 80 души. Това е първият по рода си курс в страната и инициативата на Горноджумайското читалище е посочен за пример на Читалищния конгрес, проведен през октомври на 1947г. Курсове за ограмотяване се организират и през следващите години.

През 1951г.на литературния кръжок и на читалището гостуват писателите Светослав Минков, Елисавета Багряна, Асен Босев.

С Указ на Президиума на народното събрание на НРБ № 773 от през 1964г. читалище Благоевград е наградено с орден ”Св. св. Кирил и Методий” - І-ва степен. През 1967г. наред с изучаването на родния край и историята на населеното място започва да се води летописна книга на читалището.


През 1952 г. година по повод 10 години от разстрела и посмъртното присъждане на Международната награда за мир на поета Н. Й. Вапцаров читалището е именувано на " НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ ".

През 1953г. читалището се обявява за “ОБРАЗЦОВО”.

През 1992г.започва провеждането на Международен конкурс за млади пианисти ”Нашите деца свирят Бах”. По идея на част от преподавателите в ДМШ и с ентусиазираната си работа ежегодно до 1998г. читалището провежда седем издания на конкурса. Неговото прекратяване се дължи на липсата на финансови възможности от страна на читалището.

Независимо от превратностите в сферата на читалищната дейност в областта на читалищната самодейност се забелязва една стабилност и постоянен организационен живот.

Художествените колективи към читалището участват активно в провеждането на всички по големи инициативи от национален, международен и общински характер и тяхното участие е осезателно.

Днес в читалището работят 10 самодейни художествени колективи с над 350 участника, от които два “представителни” колектива - Представителен смесен хор “Ален мак” и Представителен Китаро-мандолинен оркестър ”Пирински звуци”. Освен тях в читалището работят Градски детски хор, Мажоретен състав, Смесена група за автентичен фолклор, Детска формация ”Джумайчета”, Литературен салон ”Огнище”, Литературно студио "Ритъм", Клуб “Краезнание” и др.

През м. март на 1954г. по инициатива на Таско Тасев към читалището се основава и активно работи Детска музикална школа. От самото създаване в Школата са записани 100 деца, които се обучават в класове по цигулка,акордеон,пиано,чело и цугтромбон. С амбициозната си и прецизна работа Детската музикална школа извоюва голям авторитет в Благоевград, разкриват се нови класове по орган/единствен в града/,китара,мандолина,ударни инструменти,народно пеене,солфеж и др.

Днес читалището далеч не е единственото културно средище в Благоевград. Но неговата дейност е все така значима и с всяка година се обогатява и усъвършенства. Народно читалище “Н. Вапцаров” е ревностен пазител и разпространител на възрожденските традиции. То има най- големи заслуги в издирването, популяризирането и съхранението на автентичния фолклор- народни обичаи, песни, предания и легенди и др. Някогашното”Училище за възрастни” днес е истински притегателен културен център на благоевградчани от всички възрасти.

Неограничени възможности за многостранна културна дейност създава неговата богата материална база. Читалище Благоевград разполага със зрителна зала с концертен орган с 250 седящи места, камерни зали за 100 и 150 места,репетиционни зали,кабинети,фоайета с голяма изложбена площ,Клуб на читалищните дейци със 70 места и др.

Читалище”Н. Вапцаров” Благоевград поддържа приятелски връзки с КУД”Стиф Наумов”-гр. Битоля и АКУД”Мирче Ацев”-гр. Скопие, Република Македония, Певческо дружество гр. Керкира - о-в Корфу и гр. Серес - Република Гърция, гр. Самара - Русия, Международния фестивал в гр. Ла Коруня – Испания и др.

Добрата материална база на обновената читалищна сграда и ентусиазма на читалищните работници създават реални предпоставки за разгръщане на богата културно-масова и културно-просветна дейност за превръщането му в истинско съвременно културно средище.