По време на Първата световна война и непосредствено след нея в столичния квартал „Ючбунар” възникват самообразователни просветни дружества: „Знание”, „Трудолюбие”, „Прогрес”, „Развитие”, „Шекспир”, „Димчо Дебелянов”, в които участват ученици, студенти, служащи и работници. Младите хора се събират в някоя къща, за да четат биографии на велики личности, да разглеждат литературни произведения и обсъждат актуални въпроси. През 1919 г. тези дружества се обединяват и създават първото еврейско народно читалище „Общ подем” с председател Яко Бехар, закрито от фашистката власт в края на 1924 г.
Успоредно с него, през 1921 г. се основава читалище „Хенрих Хайне”(1921-1924) с председател Роберт Ажи. През 1924 г. то се обединява със създаденото през 1922-1923г. просветното дружество „Ацлаха” и така възниква единно читалище под името еврейско народно читалище „Х.Н.Бялик”(1924-1935), отново закрито в края на 1935 г.
Неколкократно променяло своето име, закривано от властта, то е възстановявано отново, „Еврейско народно читалище”(1936-1943), запазвайки и отстоявайки своята родолюбива мисия: „ чрез културно-просветна дейност да обхване сближи и обедини еврейската и българската младеж в името на общи културни интереси. Да съхранява и обогатява духовния и социален живот на хората.”
През 1944 г.група общественици, интелектуалци и представители на еврейската общност възстановяват читалищната дейност и решават то да носи името на българския патриот и журналист Емил Шекерджийски. По този начин се възобновява една прекъсната по политически причини многолетна читалищна дейност. Името „Еврейско народно читалище Емил Шекерджийски” носи от 1944 г. до 1955 г. През 1966 г. е удостоено със званието „Образцово”, а от 2010 г.се нарича Народно читалище „Емил Шекерджийски-1919 г.”
Годините от създаването му до 1985 г. се характеризират с утвърждаването му като масов център за културно-просветна дейност и място за възпитание в дух на демократизъм, родолюбие и общочовешка нравственост. През тези години се създават библиотека, Еврейски народен хор ( 1919-1963), театрален състав (1953-1983), детска музикална школа (1954-1988), езикова школа (1960-1993), фотоклуб (1966-1987), киноклуб (1971-1985), рок група „Епизод” (1977), кръжок по графика (1978-1990), състав по художествено слово (1985-1996), детска вокална група „Альонушка” (1985-1999), Клуб на активните читалищни дейци (1988-1990) и др. Тези формации са удостоявани с многобройни наши и международни награди грамоти и отличия, със златни и сребърни значки от прегледи и фестивали на художествената самодейност.
Мнозина от членовете на читалището са изтъкнати дейци на науката, изкуството и културата – Израел Аладжем, Моис Бениеш, Йосиф Розанов, Яко Молхов, Валери Петров, Хаим Бенадов, Арман Барух, Виктор Барух, Анжел Вагенщайн, Лео Конфорти, Алберт Анжел, Луна Давидова, Леонтина Ардити, Гриша Островски, Симанто Аврамов, Зафер Галибов, Мони Франсес и много други.
И в трудното настояще, читалището продължава да обогатява и разнообразява културно-образователния живот на българската и еврейската общности в столицата. Новата конюнктура в края на ХХ в. става причина за отпадането на някои дейности и създаването на нови: Клуб „Ладино” (1998), школа за изучаване на иврит (2001), издателска дейност (2004), ВО „Алегро”(2008), Литературен клуб (2011), Видеодискусионен клуб (2011), Клуб „Здраве и дълголетие”.
Културната си дейност читалището осъществява с организиране и провеждане на чествания и възпоменания на бележити дати, личности и събития, юбилеи, срещи са изтъкнати творци, промоции на книги, литературни вечери и тематични утра, прожекции и други.
През 2009 г. читалището чества 90 г. от своето създаване, а през 2012 г. – 100 г. от рождението на своя патрон Емил Шекерджийски.
Носител е на орден „Кирил и Методий”- І степен и на многобройни отличия и награди от СНЧ, Министерство на културата, СНС, район „Възраждане” и други.
НЧ „Емил Шекерджийски - 1919 г.” е регистрирано в СГС по ЗНЧ и Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вписано е регистъра на Министерство на културата под № 1556. Член е на СНЧ.