Театърът в Стара Загора е на повече от 150 години.
Първи наченки на театрална дейност под ръководството на даскал Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от 1870 г.
Историята на Старозагорския театър е свързана с името на д-р Начо Планински, чието пристигане от Букурещ отбелязва творчески и културен подем в града. Той поставя първото театрално представление по пиесата на П. Р. Славейков – „Малакова“ на 18 април 1870 г. Премиерата се състои сред мъждивата светлина в салона на Главното девическо училище при черквата „Света Богородица“ в кв. „Акарджа“. През антракта свири читалищният оркестър.
Първите членове на местния революционен комитет, организиран от Васил Левски, са и първите старозагорски актьори – Петър Иванов, Тачо Сяров, Христо Зафиров, Атанас Попгеоргиев, Пенчо Братов, Георги Хаджиилиев… В репертоарната история на Старозагорския театър се вписват заглавията на „Многострадалната Геновева“ (1870), „Шарлатаните доктори“ (1871), „Крум Страшний“ (1871), „Райна Княгиня“, „Иванко“, „Хъшове“, „Кулата Нел“ (1881) и др.
Театралният живот продължава и след Освобождението, като от 1900г. представленията се организират от трупа към Дружество „Театър“, което през 1914 г. получава и нов театрален салон. Малко повече от четиридесет години след „Малакова“ (през 1916 г.) поетът Гео Милев поставя експериментално пиесите „Едип цар“ на Софокъл и „Ревизор“ на Гогол.
Сезонът 1919/1920 полага началото на професионален театър в Стара Загора. Особена заслуга за това имат Мара Шопова и Данчо Делчев, които развиват всестранна творческа дейност в града на липите. С тяхно участие на сцената се реализират „Емилия Галоти“, „Краят на Содом“, „Иванко“, „Майстори“, „Боряна“ и много. други. При Дружество „Театър“ вече е сформирана полупрофесионална трупа, а артистите ù стават членове на учредения в София Профсъюз на артистите в България.
През 1950 и 1954 г. театърът на два пъти е одържавен. Съществува като официален Общински театър (с издръжка и щат) от 1950 г., а от 1954 г. е със статут на Държавен драматичен театър с идването на първите възпитаници на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.
От 1954 до 1965 институцията се нарича Държавен народен театър – град Стара Загора. От 1966 до 1969 носи името Драматичен театър. През 1970 година с указ №770 на Президиума на Народното събрание, обнародван в ДВ, бр. 40/22.05.1970 г. театърът е преименуван: Драматичен театър „Гео Милев”.
От 1971 г. е настанен в новата модерна сграда за опера и театър на бул. „Митрополит Методий Кусев“ 28, където се помещава и до днес.
Към настоящия момент ДТ „Гео Милев“ е водещ театрален институт в региона и събирателен център на културни събития. Разполага с две игрални пространства – голяма сцена (300 места) и камерна сцена (49 места), които дават възможност за разнообразни театрални форми, както и за други сродни дейности – конференции, концерти, фестивали, срещи и др. Работещите в него са организирани в административни, творчески, технически, организационни и PR структурни звена. Квалификацията и координацията по между им позволява Театърът да се впише успешно в националната театрална мрежа и да реагира адекватно на протичащите в нея процеси и промени.
Съвременната театрална политика на ДТ „Гео Милев“ е ориентирана към отваряне и обогатяване на собственото културно пространство. Това се постига с обмена или привличането на публично известни и доказали се творци в създаването на собствена продукция, работа в копродукции, предоставяне сцената на гастролиращи театри и трупи, ефективно разпространение на собствена театрална продукция с цел максимално удължаване живота на всеки създаден спектакъл. В репертоара са включени класически, съвременни и експериментални заглавия от българската и световната драматургия.
Театърът работи съвместно с други културни организации и институти на местно и национално ниво. Финансовата политика на Театъра е насочена към използването на алтернативни форми и източници на финансиране, разработването на съвместни проекти, усвояване на средства по европейски програми и създаване на нови партньорства на национално и международно ниво.
На сцената на ДТ „Гео Милев“ са се формирали и продължават да се развиват не едно поколение театрали. Градът се гордее с актьорите Ружа Делчева, Наум Шопов, Васил Михайлов и много други, които са се родили и творили в Стара Загора и чиито професионализъм остава с емблематично значение за българския театрален летопис. Това показва, че Старозагорският театър е неизменна част от културното наследство и традиции на Стара Загора, има сериозен дял в историята на българското театрално изкуство и амбиции да се заяви като активен участник в европейското културно сътрудничество.