Народно читалища "Надежда" е духовен, книжовен и просветен център в Търново.
Народно читалище "Надежда" е основано на 8 юни 1869 г. Прекият инициатор за неговото създаване е търновецът-търговец Димитър х. Павли Иванов /1847-1913/, наследник на голям стар търновски род. До 1869 г. Димитър Иванов е взел активно участие в работата на цариградското българско читалище и завръщайки се в родното Търново, подема инициативата за подобен просветен център в него.
Личността на Димитър х. Павли Иванов става известна по няколко причини. Той е наследник на два големи и значими търновски рода. По бащина линия е наследник на х. Павли Иванов, а майка му е дъщеря на Димо чохаджията и сестра на хаджи Николи х. Димов Минчоолу . Семейството се радва на огромна почит в Търново и на материален просперитет.
Димитър х. Павли Иванов завършва класното училище в Търново, след което продължава своето образование на о. Халки, до Цариград, а след това Търговска академия в Швейцария.
Като проспериращ търговец води активен живот в Цариград, Търново, Букурещ. Докато пребибвава в Румъния се включва като член на революционната емиграция и заедно с Филип Тотю участва в Сръбско-турска война през 1876 г. Преди това е активен последовател на Христо Ботев в кръга на вестник "Нова България".
През 1866 г. е избран за касиер на българското читалище в Цариград. Там натрупва голям практически опит и лично се убеждава в необходимостта от едно такова интелектуално и духовно средище. Веднага щом се завръща в Търново през 1869 г., се захваща със създаване на читалище.
В Протокол 1 е записано: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при църквата "Свети Никола", за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни. Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д.П.Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпростарнение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."
През същия ден избират и настоятелство на читалището:
- Димитър х. Павли Иванов - председател
- Н.Д.Смилов - подпредседател
- Жоржо Момчев и Атанас Симеонов - касиери
- Стефан Михов и Петър П. Димов - писари
Наред с горецитираните, учредители са и П. Пипев, Коста х. Станев, Иван Калъпчиев, Никола П. Икономов, Атанас Бабев, Сава Фичев, Костадин Димитров, Симеон Рашков, Никола Кабакчиев, Генчо х. Димитров, Димитър Петев, Христо Янков, Михаил Рачев, Георги П. Иванов, Д. П. Джеферов, Параскев Стоенчев, Никола Киселов, Васил Петков, Христо Минчев, Стоян Маринов, Никола Дончев, Янко х. Недялков, Христо Симидов, Тодор Минчев, Петър Гюмешев.
Отпечавтат Устав на Българско читалище "Надежда" в Търново и Правилник за дейността му, приет на 22 юни 1869 г.
По време на председателството на Тодор Шишков е подготвена и одобрена "Привременна наредба", одобрена на заседанията на 15 август и 6 септември 1870 г. Благодарение на редовно водената документация, днес имаме представа за активната дейност, която читалището е развивало, практическите въпроси, които са били разисквани и насоките за практическа работа.
Най-активна и плодотворна е била работата на читалището през 1870-1872 г. През 1969 г. по случай 100 годишния юбилей на читалището е подготвен юбилеен сборник.
Дейността на читалището била разностранна:
- Библиотека;
- Издателска и лекционна дейност;
- Театрално и музикално дело;
- Общокултурологични измерения;
- Фолклор;
- Просвета;
- Връзка с други читалища - Цариград, Бяла Черква.
През пролетта на 1872 г., със заповед на турската власт, е прекратена официално дейността на читалището.
През следващите три години се води упорита борба за премахване на забраната, но до траен официален резултат не се стига. Разрешенията, които получават от новоназначения градоначалник или от великия везир Махмуд Недим паша, се оказват временни.
Неофициално дейността на читалището продължава. То е преместено от църквата "Свети НИКОЛА" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката работи, макар че ги няма големите публични изяви.
На 16 декември 1879 г., в условията на Новоосвободена България,читалището отново официално отваря врати. За негов председател е избран Иван П. Славейков, за подпредседател - Георги Павли Иванов, касиер - Захари Градинаров, секретар Иван Фичев, членове - Христо Караминков, Н. Смилов, Н. Недялков, Петър П. Димов, библиотекар - Михаил Заяков.
Народно читалище "Надежда" съществува и днес, и продължава да развива активна дейност.