Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди повече от 139 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.
Известна е голямата роля на читалищата за културно-просветното развитие на народа ни през Възраждането. Още в началото те се изградили като масови народни организации на самодеен принцип. Първите читалища в страната били създадени в началото на 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен по инициатива на Ем. Васкидович, Кр. Пишурка и Сава Доброплодни. Точно след 10 години читалището в Цариград, с усилията на Т. Икономов и поета П. Р. Славейков започнало да издава сп. ,,Читалище“, превърнало се в открита демократична трибуна на патриотичната българска интелигенция. Цариградското читалище и неговото списание имали изключителни заслуги за бързото увеличаване на читалищата в страната. Ако за времето от 1856 до 1869 г. читалищата в България наброявали 30, то от 1869 до Освобождението броят им надхвърлил 130. През 1869 г. били открити читалищата в Плевен, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Браила и др. Техен връстник е и кюстендилското читалище “Братство”.
Естествено най-непримирими в борбата срещу изпратените от Фенер владици били младите кюстендилци. Те получили своята патриотична закваса при такива запалени патриоти като Аверки, Дамаскин, Буботинов, Пеев, Македонски и др. и следили с нарастващ интерес как се развива борбата за църковна независимост в страната, за да си сверяват часовника и какво пише във вестниците против кюстендилския Игнатий. Вестник “Турция” свидетелствува, че го намирали за недостатъчно: ,,Нищо досега не сме виждали в ,,Турция” за нашия град. Това е естествено, защото досега нищо не се е направило и действувало по тукашните страни за разбуждането на българското население, което се намира още в невежество. Владиката занимава днес всички хора със своите злоупотребления и със своето лошо поведение, тоя владика не само се е намразил от всичките българи, но още и от гърците. В тия мазари жителите искат отстраняването му.”
Така стремежът на будната кюстендилска младеж да следи как се развива борбата срещу омразния Игнатий родил на 1 юли 1869 г. читалището в Кюстендил, макар че още преди тази дата, победеният владика се бил изтеглил при имотите си в с. Соволяно, зорко следен от селяните, които по образния израз на Ефрем Каранов ,,лакомо гледали да обсебят пъстрите губери на ливадите му”.
Инициатор за читалището бил младият 28-годишен Георги Ангелов Друмохарски , следвал, но не завършил по здравословни причини военно-медицинския факултет на Гюлхането в Цариград.
Под крилото на кюстендилското читалище се родило и женското дружество в града ,,Майчина любов”.
Пак под крилото на читалището се образува и революционния комитет, когато през август 1872 г. в Кюстендил пристигнал по своя инициатива Тодор Пеев.
В началото на 1879 година за председател на възобновилото своята дейност читалище избрали дякон Агапи Войнов, който след дългогодишно учителстване из Македония се прибрал в родния край и станал секретар на Окръжен Съвет. Това ръководство е първото, което на събрание от 29 март 1879 година повдигнало въпроса за самостоятелно помещение на читалището като за тази цел се поправят двете стаи на турското теке в черковния двор за ,,Дом на читалището”.
През 1886 г. опит да вдъхнат живот на читалището, като го освободи от необичайната за него партизанщина, прави най-многобройния отряд на интелигенцията в града – учителите. Избрано било настоятелство само от учители.
От 1891 до 1894 г. читалището подготвило 16 пиеси. С парите получени главно от представленията, закърпвали неотложни нужди, абонирали вестници и списания и ако оставал някой лев – закупували книги. Методично се увеличавал книжният фонд на читалището.
Още преди Освобождението читалищните дейци възнамерявали да открият неделно училище за ограмотяване и за повишаване образованието на своите членове. Това си намерение реализирали едва през февруари 1893 г.
За разрешаването на въпроса със строителството на читалище, общинското и читалищното ръководство нямали никакви противоречия и работили удивително съгласувано. Не случайно като кмет на общината от 1893 до 1898 година Георги Ангелов Друмохарски бил и председател на читалището – от 1895 до 1897 и 1898-1899 година. Тогава общинския съвет заменил мястото на ,,Таш хани” с мястото на бившето полицейско здание в центъра на града, за строеж на читалищното здание. Решението било взето на заседание на общинския съвет от 27 януари 1897 г.
В края на века, приблизително по едно и също време, в Кюстендил били образувани гимнастическото дружество ,,Осоговски юнак” с председател Михаил Давидов и главатар швейцареца Даниел Бланшу, и Македоно-Одринско дружество с председател Ефрем Каранов. Повечето от членовете и на двете дружества били и членове на читалището, което осигурило доброто им сработване.
Сградата на новото читалище била завършена през октомври 1907 година, за която похарчили всичко 84 883 лева. Тържественото откриване било насрочено за 8 ноември.
Придобиването на собствена сграда ентусиазирало още повече читалищните дейци в Кюстендил. Новият читалищен салон, снабден с всички удобства, като че ли повелявал да се обръща особено внимание на театралните представления.
След 19 май 1934 г. и да е искало читалището трудно е могло да избяга от официалната линия, което особено личи в просветната дейност и в репертоарната политика на кината. След 1939 година, когато Хитлер и Сталин се съюзили, читалищното настоятелство откликнало на молбата на образуваното през август 1940 г. Българо-съветско дружество в Кюстендил и се обърнало от свое име да им изпрати литература.
Коренно променената политическа и икономическа система след Девети септември променя основно и живота в българските читалища. На 5 октомври 1944 г. Върховният читалищен съюз издал Окръжно номер 2 за създаване комитети на Отечествения фронт към читалищата. Девети септември заварил библиотеката в хаос. Книгите били изнесени в с. Граница и никой не могъл да уточни броят им.
Литературният кръжок към читалището е създаден през 1946 г. Детската музикална школа се създава на 2 юли 1953 година.
Мандолинният Оркестър е създаден през 1915 от Георги Семерджиев като ,,Музикална студия” - той е негов диригент (и композитор) до 1962 г.
Симфоничният оркестър към читалище ,,Братство” е създаден през 1946 г. по инициатива на Цветан Каранов (син на Ефрем Каранов).
Хор към читалището е създаден през 1951 г. по инициатива на Любен Христов, който е и негов диригент.
Фолклорен ансамбъл ,,Осогово” (наименуван така в 1990 г.) се създава след 1969 с ръководител Б. Генчев. Разрушаването на читалищната сграда се извършва през 1981 г. по решение на ОК на БКП.
Читалище ,,Братство” се премества в сградата на бившия Младежки дом през 1992 г., където условията за развитие на неговата дейност са нормални, макар и не напълно достатъчни.