Скъпият и мъчителен отказ от въглищата в България и Източна Европа

Всички българи видяха миналата седмица как популизмът на несистемни партии и нежеланието за трансформация на въглищните региони може да доведат до загуба на поне 3 млрд. евро безвъзмездни средства от еврофондовете за възстановяване на българската икономика. Депутати от ИТН и "Възраждане" с изтръгване на микрофони в пленарна зала, гасене на осветление и крясъци провалиха промени в плана за климатична неутралност на страната, пишат mediapool.bg

Документът беше важен, за да може до крайния срок – 30 септември, страната ни да поиска от Брюксел промени в плана си за възстановяване, сред които и даване на 500 млн. лв. за рекултивация на въгледобива, за да се осигури добре платена работа на миньорите. Но ИТН и "Възраждане" с мотива "да защитим въглищата" предизборно сториха по гаменски начин, това, което ГЕРБ правеше по-префинено години наред – залъгаха заетите в сектора, че нещата ще останат каквито са.

А те отдавна са много различни. Пазарът на електроенергия изхвърля въглищата и токът от ТЕЦ става все по-трудно продаваем, заради високите екологични разходи за производството му. И това не е е само в България, но и в повечето "въглищни" държави от бившия социалистически блок. С цената на огромни бюджетни субсидии, насочени към тези отрасли вместо към инфраструктура, здравеопазване или образование, комините на въглищните електроцентрали в България, Полша, Чехия, Румъния и Унгария продължават да димят. Бавно и мъчително някакви реформи се случват под натиска на Брюксел, но правителствата в тези държави продължават да шикалкавят и да отлагат сроковете за замяната на замърсяващите мощности с алтернативни.

С политически залъгвания и със съдействието на медийни машини на олигарси с интереси, в тези държави членки продължават пропагандата и празните приказки за запазването на въглищния бранш, вместо да се действа ефективно за замяната на тези мощности с нови – чисти и ефективни, с високо платени работни места в тях. Така делът на въглищата в енергетиката на Полша, България и Чехия, макар и намаляващ, остава съществен. В Румъния и Унгария той е малък, но и там позеленяването на енергетиката става трудно.

Спад на въглищния ток в България с 40%

В България в момента има инсталирани 4119 МW електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, а тези, ползващи черни въглища като суровина са 356 МW.

През 2023 г. произведената от въглищни централи в България електроенергия е намаляла с 40.5 на сто. Основната причина е навлизането на енергията от възобновяеми енергийни източници. Ръстът на слънчевия ток през миналата година е 141 процента, а бумът на ВЕИ сваля борсовите цени и прави себестойността на произведения от въглища ток прекалено висока и некотируема на свободния пазар. Но въпреки това като дял от брутното електропроизводство ТЕЦ съставляват близо 40 на сто от всички количества.

През 2024 г. спадът на произведената от въглища електроенергия у нас в общото потребление ще е още по-голям, защото в края на февруари спряха работа 908 MW в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", собственост на американската KKR. До това се стигна заради изтичането на дългосрочния договор за купуването от държавната "Национална електрическа компания" на произведения от тази мощност ток. В момента ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" се включва в паралел с енергийната система, само когато цените на борсата за ток са изгодни за дружеството.

И още естествено отпадане на мощности у нас

През 2026 г. изтича и дългосрочният договор за тока от ТЕЦ "AES Гълъбово", собственост на американската AES. Нейната мощност е 690 MW. Това означава, че най-вероятно и тези въглищни блокове ще отпаднат.

ТЕЦ "AES Гълъбово" и държавната ТЕЦ, в момента успяват да функционират единствено поради това, че "Националната електрическа компания" е задължена да купува тяхната енергия и да я предоставя на домакинствата. От началото на 2026 г. обаче пазарът на ток за бита става свободен и енергийният регулатор няма да определя цената на електроенергията, а само на услугите за пренос, достъп и разпределение.

Това означава, че през 2026 г. по естествен път въглищните електроцентрали ще отпаднат от пазара. Иначе за пред синдикатите и в плана за възстановяване и устойчивост България е записала, че ТЕЦ ще могат да работят на пазарен принцип до 2035 г. Без купуването на тока им от държавата и на фона на повишаващи се цени на парниковите квоти, обаче сметките на дружествата не могат да излязат.

Макар и с неголяма обща мощност частните ТЕЦ "Бобов дол" и "Перник" са важен фактор за регионите, където са разположени. Свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" е първата и засега единствена въглищна електроцентрала, която е реално е заменила част от мощностите си с фотоволтаични панели с мощност 100 MW. Тази централа има планове и за използване на водород и природен газ за производство на ток.

Всички останали ТЕЦ също имат намерения за трансформация на въглищните си мощности и замяната им със слънчеви панели. ТЕЦ "AES Гълъбово" разработва и проект за внедряване на солна батерия за производство на ток.

Тези планове обаче са на етап предпроектни проучвания и остойностяване на инвестициите. Въглищните централи не крият очакванията си да получат съфинансиране от фонда за справедлив преход в регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, където са съсредоточени въглищните електроцентрали.

Милиарди злоти годишно за нерентабилните полски мини

Въглищата са основният източник на енергия в Полша с дял от 68 процента от произвежданата електрическа и топлинна енергия годишно. Това обаче е спад спрямо преди десет години, като делът им беше около 85%. Проблемът е, че копаенето на въглищата е нерентабилно - правителството субсидира държавните мини с няколко милиарда злоти годишно. Миньорите, които в Полша са около 80 хиляди, се противопоставят на промените и редовно заплашват да организират антиправителствени протести.

В перспектива 2040-2050 г. въглищата ще бъдат заменени от фотоволтаици, офшорни вятърни паркове, атомни електроцентрали и малки модулни реактори.

Теоретично последната полска мина не трябва да бъде затворена преди 2049 г., но експертите не вярват в толкова далечна дата и смятат, че пазарът ще затвори мощностите по-рано – 2040-2045 г. Коментира се първо да спрат най-старите ТЕЦ, което означава, че повечето въглищни блокове ще бъдат затворени в периода 2030-2035 г.

Полското общество осъзнава нуждата от промяна и много хора се отказват да отопляват домовете си с въглища, защото е непрактично, макар и евтино, а и силно замърсяващо въздуха.

Що се отнася до "голямата" енергетика, общественото мнение очаква евтина енергия, чиито цени се определят от правителството. Така, за да се поддържат мините и ТЕЦ-овете, се отделят значителни бюджетни субсидии за въглищния отрасъл.

В Чехия олигарси искат да запазят субсидиите си

Въглищата играят важна роля в енергийния микс на Чехия с 38% дял в произведената електроенергия през 2023 г. Водещи енергийни компании, включително частично държавната ЧЕЗ, корпорацията Sev.en, собственост на олигарха Павел Тикач, и холдинга EPH на олигарха Даниел Кретински, силно разчитат на въглищата като част от своя бизнес модел. Тези компании управляват водещите в страната ТЕЦ и въглищни мини. Правителството планира да замени въглищата с ядрена енергия, но изграждането на АЕЦ отнема твърде дълго време, а рентабилността на въглищата спада главоломно, за да се спази крайният срок до 2033 г. за спиране на използването им.

В същото време правителството и енергийните компании в Чехия срещат проблеми с навлизането на възобновяеми енергийни източници. Вятърните паркове стагнират на 1% от производствените мощности от 2019 г. насам, въпреки потенциала на страната за дял от около 28%. Слънчевите централи са едва 4 на сто, а основните ВЕИ източници с дял от 14 процента от енергопроизводството в страната са хидроцентрали и такива на биомаса и биогаз.

Ограниченият напредък в развитието на ВЕИ, за което Чехия е силно критикувана от ЕК, но е ключово за намаляването на зависимостта от въглища, поражда опасения относно енергийното бъдеще на страната.

Отстъпление в Прага за срока за затваряне на ТЕЦ

"Комисия по климата" към предишното правителство в Прага препоръча 2033 г. като краен срок за премахване на въглищата, но сегашното е под натиска на влиятелни фигури във въгледобивната промишленост. Павел Тикач и Даниел Кретински например водят медийни кампании срещу целите за климата и подкрепят продължаването на изгарянето на въглища и прилагането на механизми за капацитет. Това са държавни плащания, за да поддържат въглищните електроцентрали готови да произвеждат електроенергия. Европейската комисия обаче не е одобрила тези механизми за Чешката република и получаването на ново съгласие от Комисията може да бъде труден политически процес.

Тикач, например, многократно е предупреждавал, че чешката мрежа може да се срине без въглища. През юли 2024 г. медиите под контрола на Даниел Кретински проведоха кампания преди заседание на правителството, на което министрите трябваше да приемат нови държавни енергийни стратегии и други стратегически документи, свързани с климата и енергийната трансформация. През последните месеци не е имало демонстрации на движение за климата, въпреки че чешкото правителство в момента преговаря и подготвя ключови политики за климата и енергията. Въпреки това олигархичните медии доминират в обществения дебат и насърчават разкази за необходимостта от въглища и заплахата от спиране на тока без добив и изгаряне на въглища.

Румъния също се ослушва за зеления преход

В Румъния въглищата осигуряват приблизително 10% от производството на електроенергия на национално ниво. По време на пикови периоди на високо потребление, като горещи летни дни и мразовити зимни дни, има свободен капацитет, който се включва при необходимост въз основа на търсенето на електроенергия.

Въглищата представляват четвъртия източник за производство на електроенергия в Румъния след водата (приблизително 35%), ядрената енергия (25%) и вятърът (15%).

Румънското правителство планира постепенно да премахне въглищата от румънския енергиен микс до 2032 г. Но срокът може да бъде удължен, тъй като има забавяния в плана за изграждане на нови газови електроцентрали, които да заменят работещите с въглища, които ще бъдат затворени.

Румънското правителство отпусна държавна помощ за закриването на въглищните мини във Валеа Джиулиу - моноиндустриална зона в Румъния. Има и европейски средства от Плана за справедлив преход, които са разпределени на общностите в този миньорски район за преквалификация на миньорите и трансформация на икономиката му. В момента въглищните централи в този регион работят, само ако има нужда, както през юли тази година, когато екстремните горещини увеличиха потреблението на ток.

Друга минна зона в Румъния е Олтения, където правителството също отпусна държавна помощ за преструктурирането на компанията "Олтения Енерджи Комплекс", която управлява три от най-големите електроцентрали на въглища в Румъния. Те трябваше да бъдат заменени до 2026 г. от нови газови електроцентрали и фотоволтаици. Планът за преструктуриране беше одобрен от Европейската комисия преди две години, но работата по новите заводи се бави и Румъния поиска от Европейската комисия да удължи срока за изпълнение.

Единствената унгарска ТЕЦ работи само при нужда

В Унгария има само една електроцентрала на въглища – "Матра", която е собственост и се управлява от държавната енергийна група MVM. Мощността се захранва от собствена мина и има пет блока с номинална мощност от 950 мегавата (почти половината от инсталираната мощност на атомната електроцентрала "Пакш"). На практика обаче работят само блокове III, IV и V с номинална мощност от 750 мегавата. Отчасти поради необходимостта от постоянни ремонти и чести повреди на оборудването, централата обикновено работи с около 300-400 мегавата, така че е отговорна само за около 8 процента от общото производство на електроенергия в страната. През последните години е имало периоди, в които "Матра" не е работила.

MVM имаше намерения постепенно да спре използването на въглища до 2025 г. и да се изградят агрегати, работещи с газ и биомаса. Въпреки това през 2023 г. правителството реши въглищните блокове да останат в експлоатация до 2029 г. Централата получи необходимите разрешителни година по-късно. Газова турбина с комбиниран цикъл (CCGT) с мощност 500 мегавата все още предстои да бъде построена.

Така най-въглищните държави в Европа продължават да се мотаят с позеленяването на енергетиката си и са харчат огромни държавни средства за поддържането на нерентабилни работни места, вместо да ги трансформират и да запазят икономическия си потенциал, но под друга форма.

Автори: Mediapool.bg, Denik Referendum, HVG, HotNews.ro, Gazeta Wyborcza

Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресцентър на ПП "Възраждане", официална страница/архив, пресцентър на ПП "Има такъв народ", официална страница/canva