За първи път преводна книга влиза в краткия списък в тази категория на наградите. // „Жеравите отлитат на юг“ е трогателен роман за връзката между родител и дете, сложните семейни отношения и отиващия си живот.
След като през 2024 г. стана „Книга на годината“ в Швеция и се нареди сред финалистите на наградата Norrland, „Жеравите отлитат на юг“ на Лиса Ридсен влезе в краткия списък с номинации за наградата на „Уотърстоунс“ за дебют в художествената литература за 2025 г. Най-голямата верига книжарници във Великобритания за първи път включва преводен роман в селекцията за тази категория на приза.
„Жеравите отлитат на юг“ излезе на български език през февруари във виртуозния превод на Любомир Гиздов (ИК „Сиела“) и бързо плени читателските сърца с помитащото си послание за отиващия си живот и крехката връзка между родител и дете.
Наградите на „Уотърстоунс“ – едни от най-престижните литературни отличия в Обединеното кралство – се присъждат всяка година в няколко категории от книжарите на „Уотърстоунс“. Призът за дебют в художествената литература има за цел да отличи най-забележителните дебютни произведения на изгряващи таланти. В селекцията попадат още 5 заглавия.
„Целият екип прие този красив, деликатен и емоционален роман присърце – казва Кирсти Дънсийт, издателката на английското издание от „Дабълдей“ – и няма да преувеличим, ако кажем, че той наистина промени начина, по който мислим за най-близките си хора.“
„Жеравите отлитат на юг“ е „трогателна и нежна книга и всеки, който има възрастен родител, ще я намери за поучителна и задълбочена“, допълва книжар от „Уотърстоунс“ за романа, който „по стил напомня на Фредрик Бакман с щипка Клер Киган“.
Книгата на Лиса Ридсен е красива история за последните месеци на 89-годишния Бу. Бу е в обтегнати отношения със сина си Ханс, защото той смята, че старецът вече не може да се грижи за любимото си куче Сикстен. Но двамата трябва да опитат да скрепят връзката си, преди да е станало твърде късно. Преди жеравите да отлетят на юг.
„Смятам, че всеки може да се припознае в тази история за сложните семейни взаимоотношения“, обобщава Лиса Ридсен пред „Уотърстоунс“. С тиха любов и внимание към най-чупливите мигове за човешкото сърце „Жеравите отлитат на юг“ рисува история за спомените и сбогуването, в която всеки читател ще открие частица от себе си.
Носителят на наградата ще стане ясен на 24 юли.
Из „Жеравите отлитат на юг“ от Лиса Ридсен
ЧЕТВЪРТЪК, 18 май
08:15 ч.
Бу е заспал, днес се кани да вали... Кашлица и плюене преди кашата и сандвича с херинга за з-ка. Ханс е тук. Бу си взема лекарствата.
Кале
Ханс беше тук, когато се събудих. Беше отложил работна среща, за да дойде. Обадили са му се вчера следобед да му кажат, че съм бродил посред нощ. Все едно просто ми е щукнало да се разходя безцелно.
Микровълновата изпиуква и Ханс вади оризовата каша.
– Искаш ли сладко от червени боровинки? – пита той и се обръща.
Кимвам и се изтласквам с всичка сила от седалката на дивана, за да се надигна до седнало положение.
Той оставя чинията пред мен и налива малко мляко. Включва електрическата кана и вади телефона си. Палците му подскачат по екрана, докато водата за чая се загрява.
– Ингрид и Улоф, съветникът по здравните грижи, ще дойдат към десет – казва той, без да вдигне поглед. – Мисля да проведа една среща оттук. Ще седна в хола.
Кимвам и пробвам кашата. Малко се е втвърдила. Ханс налива гореща вода в една чаша и слага вътре торбичка чай.
– Със захар, нали?
– Да – казвам аз.
Сикстен става от пода и отива до Ханс, който го погалва по главата. Като че тръгва да каже още нещо, но затваря уста. Оставя чашата пред мен и се застоява около масата.
– Благодаря – казвам аз.
Не е споменал снощните събития, само няколкократно повтори, че така не можело. Aз пък се опулих насреща му и се поинтересувах какво не можело така.
– Ами аз да отивам за срещата – казва той, а по погледа му си личи, че очаква да кажа нещо, но не знам какво.
– Да.
– Онлайн е, ще участвам от компютъра.
– Добре.
– Но ти пак можеш да отидеш до тоалетната, със слушалки съм, така че няма да ми пречиш.
– Добре.
– Добре тогава, до после – казва той, влиза в хола и затваря вратата след себе си.
Кимвам и лапвам лъжица каша. Хубаво е, че холът ще влезе в употреба. Преди го ползваше главно ти. Шевната ти машина беше там, с преждите и така нататък. Откакто се премести, минавам оттам само когато ходя до тоалетна.
Сикстен изчаква да се наям, след което скача на дивана и се намества до мен. В това отношение прилича на Бъстър, обича да лежи близо до мен. И също като Бъстър знае, че за ядене има това, което е в чинията му. И двамата никога не са просили.
Пускам радиото и се изтягам на дивана. Жена с дълбок глас говори адски бързо. Едва успява да си поеме дъх и ми е трудно да следя мисълта ѝ.
– Така е, разбира се – намесва се един мъж и си поема дълбоко дъх. – Но бащите така или иначе на практика ползват всички месеци бащинство – той говори много по-бавно. – Което според мен е важен аргумент в полза на равното разпределение на родителския отпуск.
Изглежда, смятат, че мъжете трябва да прекарват у дома с децата толкова време, колкото и майките.
– Жените изостават в кариерното си развитие, озовават се извън пазара на труда в продължение на години и в резултат на това биват ощетени чрез по-лоши икономически условия от тези при мъжете – казва жената с бързия глас.
Хващам ухото на Сикстен. Ханс и Соня се занимаваха с тая работа с разпределението на майчинство и бащинство. Ние не проумявахме защо системата е толкова завъртяна, струваше ни се, че на човек му трябва специално образование, за да може изобщо да я разбере.
– След Коледа е мой ред – каза Ханс по време на един неделен обяд, когато Елинор беше на седем месеца.
Канех се да кажа, че все пак Соня е износила малката, но ти ме погледна по такъв начин, че да си затрая. Усмихна се на Ханс, но не каза нищо.
– Остави младите да правят каквото искат – каза ми по-късно, след като Ханс и останалите си бяха тръгнали.
Каквото искат, в днешно време всички правят каквото си искат. Само че нещата са такива, каквито са, и си има причина за това. Загледах се в теб, докато сипваше кафе в чайника.
– Мъжете не ги бива да гледат малки деца – измърморих аз, мислейки си за стария.
Би било същинска катастрофа, ако той се беше грижил за мен. Първите години с майка, преди да тръгна на училище, бяха най-хубавите ми. През деня бяхме само ние и животните. Тя ме научи на всичко важно в живота. Колкото повече отсъстваше старият, толкова по-добре.
– Сигурно е така – каза ти и постави чайника на печката. – Сигурно е така.
Затварям очи. Хубаво е, че не ми се налага да се занимавам с такива неща. Не знам другите как издържат.
– Един мъж на място се грижи за жена си, за да може тя да се грижи за децата, няма нищо сложно – измърморвам на Сикстен и отпускам клепки.
– Първо трябва да се наточи – казвам и вдигам косата към стария, щом го виждам да излиза навън.
Без да каже нищо, той затваря вратата след себе си. И двамата знаем, че вече боравя с точилото много по-добре от него. Старият свива рамене и тръгва към кочината на прасетата.
– Какво ще точиш?
Обръщам се и виждам, че лежа на дивана в кухнята. Ханс идва към мен откъм хола. Разтърквам здравата очи и гърбът на стария избледнява.
– Косата – казвам аз и вдигам ръката си, която е празна.
– Тук няма коса – отговаря Ханс и спира по средата на кухнята. – Сънувал си.
Стиснал е устни някак строго. Отпускам ръката си обратно върху одеялото.
Ханс отваря хладилника, налива чаша мляко и се приближава до дивана. Вземам чашата и отпивам една глътка.
– Татко, трябва да ремонтираме банята ти.
Вдигам поглед към Ханс и той вижда, че се чудя за какво, за бога, говори.
– От десетилетия не е правено нищо по нея – казва той, все едно на банята ѝ има нещо.
– Че какво има да се прави?
– Ами на четиресет години е, татко. Кранчето на душа например капе.
Той дръпва един стол и сяда срещу мен. На лицето му е изписано онова изражение, с което показва, че се има за по-вещ от мен. Защото е учил в университет и е пътувал по целия свят.
– Защото не го завъртат достатъчно здраво – казвам аз.
– Капе, защото всичко в банята е старо и трябва да се смени – казва Ханс и започва да преглежда пощата, която е взел на идване. – Няма ли да е хубаво да има и подово отопление?Чудя се дали синът ни е с всичкия си. Сериозно ли смята, че имам нужда от нова баня, при това с подово отопление?
– Мисля, че ще е добре за крайниците ти – казва той. – Според лекаря топлината помага.
Синът ни седи, забил поглед в сметката за тока. Не разбира ли, че скоро ще умра? Няма да успея дори да изразходя водата в бойлера, преди да дойде краят.
Изморен съм и затварям очи. Представям си как Ханс обикаля сам из къщата. Изпразва фризера от всички готови храни, които е накупил. Слага ги в хартиени торби и ги отнася у тях.
Или не, по-скоро ще ги изхвърли.
11:10 ч.
Среща относно ситуацията със Сикстен и въвеждането на нощен патрул. Присъстват Ингрид, Ханс и Улоф. Разбираме се нощният патрул да посещава Бу, считано от утре, а Сикстен засега да остане тук и болногледачите да го разхождат, когато имат време. Ингрид поема основната отговорност.
Ингрид
iskrata.bg 
