Бившият генерал от Армията на Република Сръбска Радислав Кръстич, който бе осъден в Хага на 35 години затвор за подкрепяне и подпомагане на геноцида в Сребреница, призна отговорността си и се покая за участието си в геноцида, съобщи босненската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ), предава БТА.
През юли 1995 г. силите на босненските сръбски войски отнеха живота на над осем хиляди мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница. За геноцида и други престъпления в района на Сребреница са осъдени над 50 души на общо около 700 години затвор. Сред тях са и президент на Република Сръбска по време на войната Радован Караджич и главнокомандващият на Армията на Република Сръбска Ратко Младич, които са осъдени на доживотен затвор.
В писмо, в което моли за временно пускане на свобода, бившият генерал на армията на босненските сърби Радислав Кръстич пише, че ако можеше и сам би гласувал за Резолюцията на Обединените нации, с която 11 юли се провъзгласява за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.
„Нямам право на глас, тъй като в тази Резолюция се споменава и моето име – аз извърших невероятно и непростимо престъпление“, посочва Кръстич в писмото си. „Ако някой ден ме пуснат, (…) бих искал още веднъж да отида в Поточари (където се намира гробището на Сребреница), за да се поклоня пред жертвите и да помоля за прошка“.
Апелационният съвет към Трибунала за бивша Югославия в Хага осъди Кръстич през 2004 г. на 35 години затвор по обвинение за подпомагане и подкрепа на геноцида в Сребреница, гонения и убийства на босненски мюсюлмани в Сребреница през юли 1995 г. Това е първата окончателна присъда, с която Трибуналът в Хага установи, че армията на Република Сръбска е извършила геноцид в Сребреница. С тази присъда бе намалена предходната 45-годишна присъда на Кръстич, обявена през 2001 г. Тогава той е осъден за извършване на геноцид, но Апелационният съвет променя тази част.
В писмото си Кръстич приема присъдите на Трибунала от 2001 г. и 2004 г. Той потвърждава, че е знаел, че „някои членове на Главния щаб възнамеряват да извършват геноцид“, но този щаб „няма достатъчно сили, за да извърши стрелба“ без „употреба на Дринския корпус“, чийто командир по това време е Кръстич. „Знаех, че употребата на сила под мое командване ще допринесе значително за извършването на екзекуция на пленниците бошняци“, допълват той.
Той потвърждава също, че е помогнал и подкрепил престъпление срещу човечеството, като е участвал в съвместно престъпно деяние на насилствено прогонване на цивилни босненски мюсюлмани от Поточари между 10 и 13 юли 1995 г.
„Участвал съм в създаването на хуманитарна криза, която е предшествала насилственото преместване на жени, деца и старци от Сребреница“, посочва Кръстич в писмото си.
Той отбелязва също, че с това писмо се обръща към обществеността в страните от бивша Югославия.
„Бих искал думите ми да бъдат прочетени и разбрани от младите, които днес живеят на териториите, на които някога се намираше страната, наречена Югославия (…), да се спрат и да си кажат – никога повече. Никога повече война, никога повече смърт само защото някой изповядва друга религия или е от друга нация, има други вярвания, никога повече геноцид“, пише Кръстич.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, снимка на Радко Младич, By I, Evstafiev, CC/ архив, By Michael Büker - Own work, CC/архив, снимка на Радован Караджич, By UN International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia - CC
iskrata.bg 
