На 29 ноември (петък) от 19:30 часа в
Театър 199 „Валентин Стойчев“ е юбилейното 50-о представление на
ХАОС
от МИКА МИЛЯХО
превод
ЗЛАТНА КОСТОВА
постановка
МАРИЙ РОСЕН
сценография
АНТОНИЯ ПОПОВА
музика
КОНСТАНТИН ТИМОШЕНКО
с участието на:
ЙОАНА БУКОВСКА-ДАВИДОВА
София – начална учителка, омъжена, с две деца.
Но също и – Пациент на Джулия, Чужденка, Пламенният, Главен редактор, Уравновесеният, Депресираният, Леличка в детската градина, Съдия-1.
ЕЛЕНА АТАНАСОВА
Джулия – психотерапевт, сестра на Еми.
Но също и – Директорката, Маркус, Лео, Изследователката, Леличка в детската градина, Съдия-2.
РАДИНА ДУМАНЯН
Еми – репортерка, сестра на Джулия, има една дъщеря.
Но също и – Пациент на Джулия, Продавач, Мъж от телефонна компания, Плахият, Тити от 5-и „А“ клас.
Финландският драматург Мика Миляхо (1966) започва кариерата си като режисьор. Още като млад създава редица новаторски постановки, както на класически, така и на съвременни текстове. Те обикновено са достъпни и развлекателни за зрителя, но в същото време предизвикват мощни и сложни театрални преживявания. От есента на 2010 г. Миляхо е директор на Финландския национален театър.
В първата си пиеса като драматург, „Паника“ (2005), той се занимава с проблемите на трима млади мъже, приближаващи средна възраст. „Хаос“ (2008), която авторът определя като „тъмна комедия“, с много деликатно, но ярко чувство за хумор разглежда живота на жените в днешния свят. „Хармония“ (2009), е драматична дисекция на отношенията на работното мястото. През 2018 г. Миляхо написва „Гараж“, сатиричен поглед към стареенето и адаптирането на човек към предизвикателствата на динамично променящите се времена.
Авторът се счита за един от най-оригиналните драматурзи на Скандинавия днес, превеждан е на много езици, неговите пиеси се играят в редица страни. Носител е на престижни национални и международни награди. Нашата постановка представя „Хаос“ първи път в България.
„ХАОС“ от Мика Миляхо е пиеса, която имаше нужда да отлежи по-дълго време в тъмнината на „режисьорското ми чекмедже“. Тя е едно от онези драматургически изключения, които отместват фокуса си от мъжа и го насочват към жената и нейната гледна точка към живота. „Хаос“ се заиграва с това, като разгръща мотивите на мъжките герои през призмата на женската актьорска интерпретация. В този смисъл текстът е феминистичен. Нещо, от което и драматургията като цяло, и света като още по-голямо цяло имат нужда. Красивото в случая е, че пиесата не остава просто в “женските проблеми” (каквото и да значи това), а коментира глобални теми, съществени въпроси, въпроси без лесни отговори. Живеенето ни тук и сега в този хаотичен и излизащ от контрол свят. Проблемите на героините и всички персонажи, които срещат по пътя си, завихрят един невъобразим хаос. Хаос, който сякаш не подлежи на подреждане. Но накрая, както във всяка човеколюбива история, мракът успява да се вдигне, вихрите да се успокоят и за миг, само за един кратък миг, всичко да дойде на мястото си. А ние, хората, да сме една степен по-добри и по-светли човешки същества.
Марий Росен
ХАОС С МАРИЙ РОСЕН В 199
„Хаос“ е сериозна пиеса, която дава възможност за напълно несериозно и игриво разгръщане на темите, заложени в нея. Но не очаквайте да прекарате час и половина изцяло в смях, въпреки че истински комедийните моменти в историята следват един подир друг, сякаш действително целта на драматургията е да дари на зрителя една вечер на разтуха. Интересното е, че на фона на хумористичното ставаме свидетели на множество сериозни проблеми от лудото ни време.
Но не се плашете! В живота на всеки има мигове, когато може чудо да се случи, дори когато ей така просто си застанал на прозореца, за да позяпаш есента навън.
И понеже животът имитира театъра (и обратното), ето няколко фрагмента от репетициите ни… Работа на маса – режисьорът толкова се разпалва в свое обяснение, че столът под него не издържа и се разпада на съставните си части. Още преди да разберем дали Марий не се е потрошил заедно със стола, всички избухваме в смях.
Театърът е рискова професия.
Друг момент: Йоана изрича дълъг монолог. Марий от салона се провиква: „В тази сцена не трябва да дишаш! Пречи ми! Не дишай!“
Театърът е рискова професия.
Докато Елена репетира силно емоционална сцена, режисьорът започва да повтаря: „Чисти кармата! Чисти кармата!“… Елена спира, обръща се към него, тревога се прокрадва в погледа й…
Защото театърът е рискова професия…
А какво ли си помисли Радина, когато от залата (същият този глас) отправи следната необичайна забележка: „Аз чувам, че в този момент героинята ти не слуша!“?
Театърът е рискова професия!
Театърът е хаос!
Театърът е място, където пред прозореца на душата ти може вълшебно кленов лист да прелети.
Андрей Филипов
Следващото представление на „Хаос“ е на 5 януари 2025 г.
Заглалвно изображение: ИВАН ДОНЧЕВ/Театър 199
iskrata.bg 
