С номинации за „Златен леопард“ от световната премиера в програмата на филмовия фестивал в Локарно и за „Златен Хюго“ от Чикаго, филмът на Пиа Мараис „Трансамазония“ пресъздава конфликта между младата лечителка Ребека и нейния баща, проповядващи християнска вяра като мисионери дълбоко в амазонската джунгла. Силите на Ребека действат като магнит за хора, които се нуждаят от уменията ѝ, а разказваческите способности на Мараис, която е и един от сценаристите на филма, приковават интереса на публиката. „Трансамазония“ е амбициозна и силна драма, която поставя акцент и върху кризата с унищожаването на горите - част от реалността на Амазония. Пиа Мараис е родена в Южна Африка, като живее и работи в Германия. „Трансамазония“ е неин четвърти пълнометражен филм, който ще видим на голям екран през март, представен лично от режисьорката.
Ето какво споделя тя пред Cineuropa: „Идеята за заснемане на филм в тропическите гори на Амазонка е свързана с обезлесяването. Помня впечатленията си от първото ми пътуване там през 2015 – бях шокирана, че гората постепенно изчезва, навсякъде беше непоносимо горещо и накъдето и да се обърнех, виждах църкви. И най-малките села имаха църкви! Това ме провокира да се опитам да разкажа тази история. Не съм човек, който прави изявления на политически теми, но почувствах необходимост да говоря за това, което виждах. То бе движещата сила, която ме накара да се заровя по-дълбоко в случващото се в Амазония. За мен е важна и темата за идентичността, модела, който ти дават твоето семейство и произход.“
Най-новият филм на израелския режисьор и продуцент Дорон Еран „10 килограма“ е вдъхновен от истинската история на Шарон Ицхаки, описана от самата нея в биографична книга, превърнала се в бестселър. Шарон заминава за Боливия с един младеж, когото почти не познава и се оказва обвинена в контрабанда на 10 килограма кокаин през границата. Тя попада за пет години в Мира Флорес, най-жестокият женски затвор в Боливия. Новинарските агенции подхващат историята и Шарон скоро се оказва най-известната жена, осъдена в страната. Тя поддържа бурна любовна връзка с шефа на боливийския наркокартел Ла Паз, излежаващ присъда в съседния мъжки затвор. Благодарение на това Шарон се превръща в най-големия наркодилър в затвора. Междувременно осиновява седемгодишно момиче, сприятелява се с красив трансджендър, пристрастява се към кокаина, но и решава, че трябва да се откаже от тази зависимост, за да се грижи за своеобразното си „семейство“. Началото на новото хилядолетие им носи късмет с обявяването на „Свещена година на милосърдието“ от папата – Шарон използва този шанс, за да избяга със „семейството“ си в Ню Йорк. Всичко това се случва преди тя да навърши 28 години... и е абсолютна истина. Мемоарите на Шарон Ицхаки са истински трилър, но и свидетелство за изключителната сила и издръжливост на човешкия дух.
Дорон Еран ще бъде гост на София Филм Фест през март и лично ще представи най-новия си филм.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/пресофис на СФФ
iskrata.bg 
