Предизвикателството е огромно - през последните три години е имало неразумни политики по отношение на управление на публичните финанси на страната. Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова по време на изслушване в Народното събрание относно състоянието на публичните финанси преди изготвянето на бюджета за 2025 г. от новоизбрания кабинет, както и целите, които се поставят и средствата, с които ще бъдат постигнати. Вносители на предложението за изслушване са Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Байрам Байрам от "ДПС - Ново начало", предава БТА.
"Ще продължим да работим, за да предложим бюджет с дефицит до 3 процента от брутния вътрешен продукт. Задачата е изключително трудна, в хода на дебатите ще стане ясно какви мерки предлагаме. Положението е много тежко и ще трябва да разочаровам всички оптимисти", заяви още министърът.
Петкова представи анализ на експертите на Министерството на финансите за управлението на публичните финанси в периода 2022-2024 година, чийто извод е, че са предприемани политики, довели до бързо нарастване на разходите при по-бавен темп на нарастване на приходите. Поради това бюджетът за 2025 година ще отрази всички тези политики през последните години.
"Само от пенсии и заплати ще се формира над 10 млрд. лева от дефицита", каза финансовият министър.
Теменужка Петкова представи анализ на експертите от Министерството на финансите на данните и оценката на приходите и разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2022-2024 година.
Анализът показва, че приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП от 38,5 процента от БВП през 2022 година на 35,7 процента от БВП през 2024 година или с 2,8 пр. пункта, като това са 5,6 млрд. лева.
Данъчноосигурителните приходи за анализирания период са нараснали от 46,8 млрд. лева за 2022 година на 58,7 млрд. лева за 2024 година, което представялва ръст от 11,9 млрд. лева или средногодишен ръст от около 6 млрд. лева.
По отношение на неданъчните приходи влияние оказват и фактори с еднократен и неусточив характер, като например 5 млрд. лева целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитови потребители през 2022 година, изплащане на междинен дивидент от БЕХ през 2023 година в размер на 800 млн. лева, вместо през 2024 година, цитира анализа Петкова.
По отношение на помощите и даренията анализът показва, че планираните приходи са в по-голям размер в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се наблюдава за 2023 и 2024 година и основно се дължи на планирани в бюджета, но непостъпили траншове по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Тук е важно да отбележим защо се е получило това, следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто плащане през октомври 2023 година е направено с ясното разбиране, че не са потвърдени от ЕК като изпълнение в рамките на неформалния диалог, предвидените ключови реформи по НПВУ и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. лева или 1,3 млрд. лева е била голяма, каза Петкова.
Разходите по КФП през анализирания периода нарастват от 66,1 млрд. лева през 2022 година на 78,1 млрд. лева за 2024 година. А като относителен дял от БВП се запазват за този период.
Най-висок ръст се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии. Разходите за персонал нарастват от 14,6 млрд. лева през 2022 година на 20,2 млрд. лев за 2024 година или ръст от 5,6 млрд. лева. Разходите за издръжка нарастват минимално от 7,2 млрд. лева през 2022 година на 7,5 млрд. лева за 2024 година или ръст от 0,4 млрд. лева, сочи анализът, представен от Петкова.
Разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, нарастват от 25,5 млрд. лева през 2022 година на 34,4 млрд. лева за 2024 година или ръст от 8,9 млрд. лева. От тях пенсиите нарастват от 15,7 млрд. лева през 2022 година на 21,8 млрд. лева за 2024 година или с 6,1 млрд. лева.
Капиталовите разходи нарастват с 5,6 млрд. лева през 2022 година до 6,7 млрд. лева за 2024 година или ръст от 1,1 млрд. лева.
През октомври 2024 година е разработен от Министерството на финансите базов вариант на проект на закон за държавен бюджет за 2025 година при действащи политики и законодателство, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет искания за допълнителни разходи - това са съответно разходите, които са залегнали в бюджета, без да са взети предвид исканията на министерствата и съответно на първостепенните разпоредители с бюджетен кредит, каза Петкова.
Данните показват че още тогава екипът на Министерство на финансите е изразил становище, че се очертава дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) при базов вариант на бюджет в размер на 18,1 млрд. лева, който се формира при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 млрд. лева и общ размер на разходите от 99,6 млрд. лева.
Още тогава Министерство на финансите алармира и прави предложение и набелязва необходимосттаq че за да се постигне дефицит от 3 процента от БВПq ще бъдат необходими съответно приходни и разходни мерки в размер за около 11,9 млрд. лева, заяви Петкова.
Надявам се тук да изяснихме въпроса с т. нар. дупка от 18 млрд. лева - тя е на база приходи и разходи, като разходите не включвт исканията на министерствата и ведомствата, които не са взети предвид. За тази дупка алармират колегите от МФ още от служебното правителство, каза финансовият министър.
Приходите и помощите за 2025 година са оценени на 81,5 млрд. лева или номинален ръст от 6,2 млрд. лева в сравнение с програмата за 2024 година, тоест 8,3 на сто. Тук говорим за приходите в рамките на базовия проект за бюджет, изготвен от колегите от служебното правителство, но тази информация в голяма степен е актуална и към настоящия момент, каза Петкова.
По думите ѝ данъчно-осигурителните приходи са били оценени на база предварителната макроикономическа прогноза без допълнителни приходни мерки. Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по НПВУ.
Увеличенията в разходите през предходните години оказват кумулативно влияние върху разходите за 2025 година, които достигат 99,6 млрд. лева. Тоест всички тези разходи, които са акумулирани за периода от 2022 до 2024 година така да се каже получават своята реализация в пълния си блясък през 2025 година, каза Петкова.
Разходите за персонал от 18 млрд. лева по програмата за 2024 година достигат до 22,4 млрд. лева през 2025 година или ръст от 4,4 млрд. лева. Разходите за издръжка от 8,3 млрд. лева по програмата за 2024 година достигат до 9,7 млрд. лева за 2025 година или ръст 1,4 млрд. лева.
Разходите за социални и здравносигурителни плащания, включително пенсии, от 34,9 млрд. лева по програма за 2024 година достигат до 40,3 млрд. лева през 2025 година или ръст от 5,4 млрд. лева.
Капиталовите разходи от 10 млрд. лева по програмата за 2024 година достигат до 15,2 млрд. през 2025 година или ръст от 5,2 млрд. лева.
Министерството на финансите в момента извършва оценка на неразплатените задължения, което неминуемо ще даде отражение върху нарастването на разходите по бюджета за 2025 година. По оценка към настоящия момент размерът на тези неразплатени разходи е около 700 млн. лева, каза Петкова.
Изводът от анализа е, че темпът на нарастване значително изпреварва темпа на приходите, като разходите не са обезпечавани с устойчиви приходни мерки, уточни финансовият министър.
Значителното увеличаване на социалните и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, не е гарантирано с трайни приходни мерки, които да осигурят устойчивост на пенсионната система, каза тя.
Увеличаването на разходите за персонал не се основава на последователна и устойчива политика за увеличаване на доходите, а се основава на различни подходи – обвързване с процент от БВП със средната работна заплата и други, което води до неравнопоставеност и автоматизъм в увеличаването на разходите за персонал, цитира анализа Петкова.
Министърът посочи, че това е констатирано и от мисията на Международния валутен фонд у нас, която е посочила че приходните мерки не са устойчиви.
Политиката за поддържане на дефицит от 3 процента от БВП създава предпоставки за трайно увеличаване на държавния дълг, който от 2022 до 2024 година се е увеличил с 11 млрд. лева, добави Теменужка Петкова.
БТА припомня, че според анализ на Министерството на финансите приходите в бюджета за месец януари ще са близо 3,684 млрд. лв., а обичайните разходи и трансфери биха били 4,092 млрд. лв. Това формира дефицит по държавния бюджет от 407 млн. лв. За месец февруари приходите са 2,267 млрд. лв. и при размер на обичайните разходи и трансфери 4 млрд. лв., дефицитът е около 1,736 млрд. лв. За месец март приходите са 3,063 млрд. лв., а разходите и трансферите ще са 4,553 млрд. лв., поради което дефицитът ще бъде в размер на близо 1,491 млрд. лева.
Редовното правителство изтегли проекта за Закон за държавния бюджет за 2025 година на служебното правителство, като се ангажира да внесе свой проект до 14 февруари тази година.
Управлението на държавните финанси понастоящем функционира в условията на т.нар. удължителен закон, който предвижда разходите през тази година да не надвишават размера от преходната 2024 година. Периодът на действие на този принцип, залегнал в Закона за публичните финанси, е със срок до края на месец март тази година.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресцентър на Министерство на финансите на Република България
iskrata.bg 
