В идеалния свят политиката е място на рационални дебати, стратегическо мислене и визия за бъдещето. В България обаче, през последните години Народното събрание все по-често заприличва на сцена от второразрядна драма, където основните действащи лица разменят не идеи, а обиди, заплахи и понякога дори физически сблъсъци. Камерите записват всичко, социалните мрежи гърмят, а обществото наблюдава с нарастващо чувство на отчуждение. Въпросът вече не е защо депутатите се държат така, а защо никой не ги спира.
Делян Пеевски: От сенките към агресията
Делян Пеевски отдавна е емблематична фигура в българския политически пейзаж, но след дълги години в сянка, напоследък той все по-активно влиза в политическата арена. Той открито атакува Кирил Петков от "Продължаваме промяната" с думите:
Единственото, което препоръчвам, е с един наркоман да не се занимава цялата държава. Да го пратят в наркокомуна. Жалка история.
Думите му предизвикват бурна реакция, но най-вече отекнаха в социалните мрежи, където видеоклиповете от скандала се разпространиха с главоломна скорост.
Пеевски не спря дотук. В друг момент, по време на дебат за ролята на президента в управлението, той нарече Румен Радев „Мистър Кеш“ и предложи директно да напусне поста си, ако иска да се занимава с политика. Радев, който рядко коментира подобни нападки, този път отговори кратко и хладно:
„Г-н Пеевски, Вие отдавна сте символ на задкулисието. Аз не съм част от Вашата игра.“
През декември 2024 г. Пеевски шокира дори собствените си съюзници, когато в остра реч в парламента отправи критики срещу Бойко Борисов. Той обвини лидера на ГЕРБ в "многогодишни задкулисни игри" и „политическа търговия с влияние“:
Времето на Борисов свърши! Той трябва да отстъпи, защото повече няма място в българската политика!
Това изказване предизвика напрежение между ГЕРБ и ДПС, а Борисов отвърна с характерния си саркастичен тон:
Интересно е как някои хора чак сега се сетиха да говорят за задкулисие, след като цял живот са част от него.
Но може би най-голямата политическа експлозия беше моментът, в който Пеевски се обърна срещу Ахмед Доган – дългогодишния лидер и почетен председател на ДПС. В емоционална реч пред парламента, Пеевски отправи директни обвинения, че „движението е отвлечено от лични интереси“ и че „време е за ново поколение в ДПС“.
Тази реч предизвика буря в редиците на ДПС, а реакцията на Доган беше мълчание – тактика, която той винаги е използвал в критични моменти.
Костадин Костадинов: Пожарът на популизма
Друг депутат, който не се притеснява да използва агресия като политически инструмент, е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. В серия от скандални изказвания, той премина границата от острия политически език към открити заплахи. През януари 2025 г., Костадинов, в изблик на гняв, извика към опонентите си:
Ако трябва, ще ви запалим!
Реакциите не закъсняха. Въпреки че председателят на парламента се опита да тушира напрежението, думите вече бяха казани. Бойко Борисов отговори:
Много обичам да се палят. Нека да ме запалят. Аз съм най-добрият пожарникар.
Култура на насилието: Какво ни казва парламентът?
Всичко това повдига един ключов въпрос: защо депутатите в България си позволяват подобно поведение? Обясненията са няколко:
Популизмът се продава по-добре от аргументите – Един политик, който крещи, обижда и заплашва, ще влезе в новините. А това означава повече ефирно време, повече внимание.
Липса на санкции – В нормална работна среда подобно поведение би довело до уволнение. В парламента, напротив, носи медийно внимание и политически дивиденти.
Ерозията на демократичната култура – Преди политическите дебати бяха арена на идеи. Днес те са арена на гняв и лични нападки. Резултатът? Гласоподавателите се отчуждават, а доверие в институциите почти не остава.
Какво следва?
Ако това е политическата класа, която ще управлява България през следващите години, обществото има тежък избор – да приеме този цирк като норма или да потърси алтернатива. Историята ни учи, че политическата култура не се променя сама. Нужен е обществен натиск, нужна е отчетност, нужна е нетърпимост към подобни прояви.
Докато това не се случи, парламентът ще продължи да бъде сцена – не на идеи, а на скандали. А ние ще продължаваме да се чудим: „Дали гледаме политика, или просто поредното риалити шоу?“
Тази статия разглежда само някои от най-ярките прояви на подобно поведение. За съжаление, списъкът не се изчерпва дотук – подобни инциденти има и сред други политици от всички партии в Народното събрание.
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресцентър на Народното събрание на Република България/canva
iskrata.bg 
