Докато САЩ продават изтребители на Филипините, Китай провежда бойни учения, а НАТО се готви за свят след Америка
Манила купува изтребители, Пекин демонстрира сила
На пръв поглед, това е просто сделка за бойна авиация. Но продажбата на 20 изтребителя F-16 от САЩ на Филипините на стойност 5,58 милиарда долара запали фитил в и без това напрегнатия Азиатско-тихоокеански регион.
„Сътрудничеството между Филипините и други страни в сферата на сигурността не трябва да застрашава трета страна или регионалния мир,“ предупреди китайският външнополитически говорител Го Цзякун в остро изказване, насочено към Вашингтон.
Пекин реагира не само с думи. Самолетоносачът Шандун беше разположен в близост до Тайван, където участва в учения, включващи симулирани удари и „многоизмерна блокада“ на острова. В същото време сухопътните сили на Китай провеждат бойни стрелби с прецизни далекобойни оръжия в Източнокитайско море – демонстрация на сила и предупреждение към всяка държава, която дръзне да се противопостави на претенциите на Пекин в региона.
Филипините – кръстопът на великите сили
След встъпването си в длъжност през 2022 г., президентът Фердинанд Маркос-младши бързо прекрои външната политика на страната си. Той отдалечи Манила от неясния баланс между Пекин и Вашингтон, и я насочи към стратегически съюз със САЩ. Причината е не само идеологическа, а и сурово географска.
„Ако избухне война около Тайван, задачата ни ще бъде да евакуираме четвърт милион филипински граждани, работещи на острова,“ предупреди филипинският генерал Ромео Браунър. Той не назова Китай директно, но за всички бе ясно кой е в уравнението.
НАТО: Алианс в режим на съмнение
Докато Тихият океан се нажежава, в Брюксел се усеща студен полъх. От завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари, духът на Атлантическия алианс е разклатен. Изявленията на американския президент и неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс, че европейските съюзници „не си плащат за сигурността“, не са просто риторика – те са сигнал за нова реалност.
САЩ настояват страните от НАТО да вдигнат разходите си за отбрана на минимум 5% от БВП – ниво, което повечето членки дори не доближават. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте спомена по-умерената цел от 3,5–3,7%, но бъдещето на Алианса остава несигурно.
„От 20 януари оптимизмът намалява с всеки изминал ден“, споделя дипломат от централата на НАТО. Няма официално оттегляне на САЩ, но има усещане за постепенно отстъпление – стратегическо и психологическо.
Три сценария и един кошмар
Камий Гранд, бивш заместник генерален секретар на НАТО, очертава три възможни пътя:
-
Организиран преход – САЩ напускат водеща роля, но след преговори и плавен процес.
-
Неорганизиран преход – Америка остава формално, но се дезангажира от реалните мисии.
-
Сенчесто изтегляне – САЩ остават в НАТО, но спират да се интересуват от защитата на Европа.
Последният сценарий е кошмар за страните от Източна Европа. „Няма причина 500 милиона европейци да не могат да разубедят 140 милиона руснаци,“ казва Гранд, но признава, че за това ще са нужни сериозни инвестиции в сателити, логистика и бойни способности.
Глобалната шахматна дъска се пренарежда
Между изтребители, учения и недоволство от бюджета, светът става все по-малко предвидим. Докато Азия се въоръжава, а Атлантическият съюз търси нова дефиниция за лоялност и отговорност, един въпрос остава открит:
Ще успее ли светът да предотврати следващата голяма криза, или тя вече се случва – с по една сделка, едно учение и една несигурност наведнъж?
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, Mil.ru, CC
iskrata.bg 
