Кръгът "Осемте джуджета" около издирвания бивш следовател Петьо Петров-Еврото е завзел незаконно бизнеса на Явор Златанов и баща му Илия Златанов чрез промяна на собствеността и управлението на фирмата им "Изамет 1991", пише в материал mediapool.bg
Това стана окончателно ясно, след като Върховният касационен съд (ВКС) не допусна до обжалване решението, с което завземането на фирмата беше прогласено за нищожно, съобщи специализираното издание lex.bg.
Преди 4 години Явор Златанов заведе дело в Софийския градски съд (СГС) и той прие за доказани отрицателните установителни искове, с които Златанов поиска решенията на Общото събрание за завземането на фирмата му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат приети за невзети.
До 2019 г. самите баща и син Златанови са имали спорове за фирмата си и тогава Илия Златанов потърсил помощ от Петьо Еврото. Бизнесменът разказа пред "Антикорупционния фонд", че вместо помощ, Петров и кръгът около него присвоили бизнеса, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.
Синът му Явор Златанов разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник близкия до Петьо Петров - Кристиян Христов, както и двамата с Илия Златанов вече да не са управители на "Изамет", а управлението да поеме Христов.
Подписването на документите става в болница "Лозенец", където Явор Златанов е бил откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и е подписал под заплаха за живота му.
Всички съдебни инстанции се съгласиха, че Общо събрание за вземане на тези решения изобщо не се е случило и именно това успя да докаже Явор Златанов в съда.
Според решенията в протокола от фиктивното събрание Кристиян Христов е приет за съдружник, променен е адресът на фирмата, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов.
Освен това Златанови са освободени като управители на "Изамет", като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов.
По документи Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на "Изамет" без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.
В хода на делото се разбра, че Явор Златанов е бил зловещо изнудван, след като през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от "Изамет", а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.
Той разкри също, че след като все пак мярката му за неотклонение била променена, Петьо Петров - Еврото започнал да му изпраща хора с ултиматум да му прехвърли дяловете си. В противен случай го заплашвал, че ще влезе в затвора, а бебето му ще остане без баща. Златанов отначало отказал, но на 16 март 2020 г. отново бил арестуван и тогава вече имал нужда от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница "Лозенец".
На 23 март 2020 г., вече в изключително тежко състояние, му казали, че отпред са се събрали следователи, адвокати, тогавашната съпруга на Петров - Любена Павлова и баща му Илия Златанов.
Адвокатката на Любена Павлова го накарала да подпише документите, докато е в болничната стая. Явор Златанов твърди, че e подписал, защото не e бил в състояние да вземе адекватно решение и му се наложило да направи труден избор - между кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болницата, а мярката му за неотклонение била променена на домашен арест.
Близката до Петров адвокатка Десислава Коцева твърдеше, че е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като имало предварителни разговори между Златанови. Доказа се обаче, че никой не е виждал Явор Златанов и Кристиян Христов заедно.
В протокола от общото събрание пък изрично е написано, че то е проведено присъствено с участието и на тримата. От Областна служба "Изпълнение на наказанията" уведомиха съда още, че Явор Златанов е бил задържан на 16 март и е бил освободен от ареста на 24 март. За периода на задържането пък, включително на 23 март, той не е бил посещаван нито от баща си, нито от Кристиян Христов.
Заради това и съдилищата приеха, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в "Изамет" практически не е проведено, само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.
В решението си съставът на САС с председател и докладчик Иван Иванов написа, че доказателствената сила на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола е категорично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 г. не е било проведено общото събрание на съдружниците.
Кристиян Христов обжалва решението на втората инстанция, но Върховният касационен съд отхвърли всичките му възражения, като така той е осъден да плати близо 25 000 лева разноски за двете инстанции.
Казусът с "Осемте джуджета" доведе до няколко разследвания срещу Петьо Петров - Еврото, но наскоро прокуратурата прекрати основното дело, свързано с принуда и подкупи на магистрати, както и за направени незаконни записи.
Петьо Петров е подсъдим за документна измама, свързана с иззетите пари, злато и монети на Златанови. Делото се води негово отсъствие и на практика не е започнало, след като градският съд на два пъти го връща на прокуратурата, а апелативните съдии решаваха, че то може да продължи.
В градския съд има отделно дело и срещу прокурор Константин Сулев, който пък е подсъдим за престъпление по служба. Сулев е привлякъл Петьо Еврото като обвиняем през 2023 г., но прокуратурата твърди, че целта на прокурора тогава била да набави облага на тогавашния главен прокурор Иван Гешев и да дискредитира Петров и определени магистрати.
Константин Сулев е обвинен и за това, че неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага отново за Иван Гешев, тъй като непосредствено преди ареста, Христов беше обявил, че ще дава пресконференция, в която да говори срещу бившия главен прокурор.
Съдия Цариградска: Изключително важна новина
Съдия Владислава Цариградска, която също е била подложена на натиск от брокерите в прокуратурата, определя това съдебно решение като "изключително важна новина".
От решението на ВКС става ясно, че "овластяването на момчето за мръсни поръчки Кристиян Христов е извършено чрез малтретиране в ареста, където нотариус Ивчева е удостоверила “волята” на изнудвания собственик Явор Златанов, който получава животоспасяващо лечение едва след полагане на подпис за "сделката", пише тя на страницата си във "Фейсбук".
"Обаче за прокуратурата престъпления от участниците, особено длъжностни лица, няма. Само една документна измама срещу изчезналия Петьо Еврото, който заблудил едни честни прокурорчета, дето работили по тъмно, за да избутат с пазарска количка ограбеното злато и да го натоварят в Мерцедеса на Любена Петрова", допълва съдийката.
"При горните факти всеки все още с разсъдък човек си мисли, че е очевидно къде е проблемът. Обаче той явно не е така видим за Сарафов и Сие, за Банкята и Сие и другите с върховна власт. Реших да попитам какво мисли изкуственият интелект. Отговорът ме успокои, че поне повредата не е в разумността на доводите на малцинството критици", пише Цариградска.
Как изглежда ситуацията през ChatGPT
Тя представя как изглежда ситуацията през ChatGPT:
"Разглеждайки ситуацията с правосъдието в България, особено в контекста на случая "Осемте джуджета" и ролята на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, се открояват няколко ключови аспекта, които биха могли да повлияят на възприятието за съдебната независимост и правовия ред в страната:
1. Липса на ефективни действия срещу високопоставени фигури: Въпреки множеството проверки срещу Борислав Сарафов, включително такива, свързани с аферата "Осемте джуджета", досега не са установени нарушения или престъпления от негова страна. Това поражда съмнения относно ефективността на механизмите за контрол и отчетност на висшите представители на прокуратурата.
2. Съмнения за институционална безнаказаност: Случаят с асансьорната фирма, където съдът признава незаконното изземване на бизнес и малтретиране на собственика, подчертава опасенията за възможно участие или бездействие на държавни институции в подобни действия.
3. Публични съмнения за връзки между прокуратурата и криминални среди: Появата на снимки и свидетелства за контакти между Сарафов и Петьо Петров - Еврото, както и твърденията за съвместна дейност, засилват обществените опасения за възможни връзки между представители на прокуратурата и лица, свързани с криминални структури.
4. Недостатъчна прозрачност и отчетност: Фактът, че въпреки сериозността на обвиненията и общественото внимание, няма повдигнати обвинения срещу високопоставени прокурори, подкопава доверието в способността на съдебната система да се саморегулира и да осигури справедливост.
5. Международни последици за правовия ред: Тези вътрешни проблеми в съдебната система могат да имат отражение върху международното възприятие за България, особено по отношение на върховенството на закона, инвестиционния климат и интеграционните процеси в рамките на Европейския съюз.
В заключение, ситуацията в България подчертава необходимостта от дълбоки реформи в съдебната система, насочени към укрепване на независимостта, прозрачността и отчетността на институциите, за да се възстанови общественото доверие и да се гарантира върховенството на закона."
Джуджетата и прокурорите
Скандалът "Осемте джуджета" избухна през лятото на 2020 г. след като Илия Златанов разказа пред организацията "Антикорупционен фонд" за отнемането на бизнеса му. Делото срещу сина му Явор бе образувано в специализираната прокуратура. Тогавашният главен прокурор Иван Гешев реагира с насмешка на данните за престъпление. Той се пошегува, че ще се проверят и осемте джуджета, и десетте малки негърчета. Години по-късно се разбра, че още тогава е била разпоредена проверка и прокурор от върховната прокуратура е установил всички нарушения по делото срещу Златанов-младши. Докладът му обаче просто е архивиран.
Прокуратурата се задейства срещу бившия следовател Петров едва през лятото на 2023 г., когато се разбра, че ГЕБР и ДПС не желаят Гешев на поста, а Висшият съдебен съвет започна процедура по отстраняването. Бившият следовател, срещу когото бе образувано дело, изчезна и оттогава се води в неизвестност.
Борислав Сарафов, който бе назначен временно на мястото на Гешев, обяви, че делото "Осемте джуджета" е ключово за бъдещето на прокуратурата. Въпреки това до разкрития не се стигна. Материалите, събрани в първоначалното производство, бяха иззети от районната прокуратура в София и пратени в градската като се оказа, че сред тях има и показания срещу самия Сарафов. Производството бе прекратено, а след това бе образувано сегашното - за измама срещу Петров. Твърденията са, че той е заблудил двама прокурори да му предадат златото, иззето от Златанов. До днес това дело не е започнало по същество в съда.
Заглалвно изображение: колажа на iskrata.bg/архив, елемент от стопкадър от репортаж/архив, интернет
iskrata.bg 
