На 21 април 2025 г. в 7:35 ч. сутринта, във Ватикана прозвучаха тъжните думи на кардинал Кевин Фарел: „Скъпи братя и сестри, с дълбока скръб трябва да съобщя за кончината на нашия Свети отец Франциск.“ Светът потъна в тишина. Почина първият папа от Латинска Америка. Първият йезуит на Свети Петровия престол. Папата, който преобрази образа на Католическата църква и я направи по-близка до хората, до страдащите, до земята.
Глас на милостта в епоха на безразличие
Роден като Хорхе Марио Бергольо на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, той израсна в скромно семейство на италиански имигранти. Когато бе избран за папа на 13 март 2013 г., след неочакваното оттегляне на Бенедикт XVI, малцина предвиждаха колко дълбоко ще се променят не само Ватикана, но и глобалният християнски пейзаж. В първото си обръщение той не произнесе реч. Мълча. Поклони се. И помоли хората да се молят за него. Това не бе само символ. Това бе новият тон.
„Не забравяйте, че истинската власт е служение“, каза още тогава. И с тези думи очерта съдбата на своето папство.
Църква като полева болница
Франциск не се интересуваше от помпозност. Не живееше в апостолическия дворец, а в скромната резиденция „Санта Марта“. Не носеше златен кръст, а железен. Не караше луксозна лимузина, а Фиат. Не проповядваше от разстояние, а целуваше раните на света.
Той настояваше, че Църквата трябва да бъде „полева болница“ – не институция за елити, а дом за всички: особено за бедните, маргинализираните, различните. През 2015 г. обяви Юбилей на милосърдието, поставяйки прошката, състраданието и човешкото достойнство в центъра на вярата.
Реформатор в сърцевината на системата
Папа Франциск не бе само пастир. Той бе реформатор. Промените, които въведе във Ватикана, бяха дълбоки и често болезнени. Създаде Съвет на кардиналите, обнови Римската курия, реформира Ватиканската банка и засили борбата срещу злоупотребите и корупцията в Църквата. През 2022 г. издаде Апостолическата конституция Praedicate Evangelium, с която преструктурира управлението на Светия престол — първата подобна реформа от десетилетия.
Но истинската реформа бе в стила. Той говореше просто. Излизаше сред хората. Прегръщаше деца, инвалидни колички, затворници. Посещаваше бежански лагери и военни зони. Казваше, че църквата трябва да бъде „все по-малко осъдителна, и все по-приемаща“.
Гласът на планетата
„Laudato si” – неговата енциклика за опазването на околната среда – беше морален манифест за човечеството. Тя не се четеше само в енории. Четеше се на климатични конференции и в кабинети на политици. Папа Франциск бе един от малкото глобални лидери, които с яснота и смелост обвързаха екологията с бедността, икономиката и отговорността.
„Нашият общ дом“, както наричаше Земята, бе същевременно свят храм и крехък организъм, изискващ грижа, състрадание и глобално съзнание.
Последните му дни и последната му воля
Последните месеци на Франциск бяха белязани от страдание. Прекара дълго лечение в болница „Джемели“, където се бори с бронхит, инфекция и пневмония. Но дори в последната фаза на живота си, не се отказа от мисията. В интервюта и писма настояваше: „Страданието ми е за мир в света и за братство между народите“.
В завещанието си, написано през юни 2022 г., той поиска да бъде погребан в земята – без украса, без мрамор. Само с надпис: Franciscus. В базиликата „Санта Мария Маджоре“, между параклиса „Paulini“ и параклиса „Sforza“, където винаги се е молил пред иконата на Дева Мария Salus Populi Romani. Не в базиликата „Свети Петър“. А в храма, в който започваше и завършваше всяко свое апостолско пътуване.
Смъртта като ново начало
„Смъртта не е краят, а ново начало“ — тези негови думи, написани като предговор към книга на кардинал Анджело Скола, сега звучат пророчески. Франциск вярваше, че животът не свършва със смъртта, а продължава в радикално нова форма – в прегръдката на Бога.
Именно затова го наричаха „Папата на надеждата“.
Светът загуби духовен лидер. Но и нещо повече – загуби глас на морална яснота, човечност и простота. За милиони хора, вярващи и невярващи, Франциск бе не само понтифик, а баща, брат, приятел.
И когато затворим очи в минута на мълчание, в онази тишина ще чуем неговия шепот: „Милосърдието е езикът на Бог. И ако искаме да бъдем разбрани – трябва да го говорим.“
огребението на папа Франциск е насрочено за събота, 26 април 2025 г., в 10:00 ч. местно време на площад „Свети Петър“ във Ватикана . След това той ще бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим, в съответствие с желанието му, изразено в духовното му завещание от 29 юни 2022 г. Там той поиска семпъл гроб в земята, без особена украса, с единствен надпис: „Франциск“ .
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/пресслужба на Ватикана, радио "Ватикана", официална страница
iskrata.bg 
