Как можем да бъдем сигурни, че това, което сега е в Украйна, няма да бъде същото при нас? Как може да сме сигурни, че Русия няма да постави въпроса дали признаването на балтийските държави е било законно?
Трябва да сме слепи да не го виждаме. Ние имахме толкова много исторически уроци в Европа. Русия се подготвя. Тя иска да възстанови великата руска държава, било то империя или каквото и да е друго име. Това е просто наивност от наша страна в западния свят, ако не искаме да видим това, казва в интервю Каролис Алекса, заместник-министър на отбраната на Литва*, пише в свой материал mediapool.bg
Неотдавна беше направена крачка встрани от Конвенцията от Отава за забрана на противопехотните мини. Можете ли да ни разкажете за причините за това? След като ги инсталирате, мините остават там за десетилетия и са опасни за всеки, който отива в гората?
Това е преди всичко сигнал за възпиране, който е много важен, защото с тази стъпка изпращаме послание на руснаците и беларусите, както и на другите, които мислят лоши неща, но преди всичко на Русия, че ще използваме всички налични средства, за да се защитим. Така е политическото послание, което изпраща целият регион към Русия, защото не го прави само Литва, но и Естония, Латвия, Полша и Финландия. Това е доста силен възпиращ сигнал. От практическа гледна точка противопехотните мини са много ефикасен военен инструмент, който допринася за развиване на нашите военни способности, докато развиваме националната си армия. Това допринася и за възможностите на НАТО да се защити. Знаете, че руснаците използват тези противопехотни мини и от тази гледна точка ние трябва да противодействаме на руската тактика с този много ефективен инструмент.
Ако искаме наистина да създадем Балтийска отбранителна линия, стена за противодействие на мобилността на руската армия, този инструмент е доста необходим. Ние разбираме, че мините ще имат доста голям ефект върху руската тактика и особено върху живата сила. Също така ние напълно зачитаме международното хуманитарно право и използваме този инструмент само за защита на нашата национална независимост. Същевременно ще направим всичко възможно, за да ограничим евентуалните отрицателни последици. Няма да се допускат хора в районите, където ще бъдат разположени тези мини. И вие, и ние ще използваме всички възможни инструменти, на които можем да разчитаме. Нашите съюзници също разбират това.
Има ли Литва планове за реакция, ако американските войници бъдат изтеглени от региона?
Нямаме никакви признаци, че САЩ изтеглят войските си от нашия регион, нито от Европа. Виждаме, че САЩ поемат много сериозен и ясен ангажимент за нашата сигурност. Сега говоря от името на Литва и да кажем от гледна точка на нашите, двустранни отношения. Мисля, че сме в добра позиция. Разбира се, всяка администрация на САЩ разглежда своята стратегията за национална сигурност, отбранителната стратегия, глобалното разположение на силите и т.н. Така че това е нещо обичайно, което Съединените щати правят, но досега мисля, че имаме солиден ангажимент от тях.
Наскоро се случи трагично събитие, имаше загинали американски войници. Това трагично събитие показа, че ние се отнасяме към американските войници като към наши войници и се опитваме да направим всичко възможно, за да им осигурим най-добрите условия в Литва. Това е от наш общ интерес за НАТО, също и за източния фланг, защото мисля, че това е колективният начин, по който гледаме на НАТО, че американското военно присъствие е ключово. Няма съмнение, че това е огромен фактор за нашето възпиране и отбрана. Така че просто на този етап не мога да коментирам и да кажа нещо различно.
Имат ли балтийските републики общи отбранителни планове с други страни от Източния фланг като Румъния и България?
Ние сме съюзници в НАТО, а НАТО има отбранителни планове и тези планове, диктуват различни неща - как ще се защитаваме и какви сили ще използваме. И, разбира се, в известен смисъл сме тясно свързани, защото всички разсъждаваме кои слаби места в колективната отбрана могат да бъдат използвани от Русия. Няколко слаби места са особено рискови и могат да бъдат използвани много повече. В този смисъл Румъния или България могат да бъдат използвани (от Русия) в лошия смисъл (на думата). Само през последните години се наблюдава проникване на безпилотни летателни апарати (през границите), което показва, че трябва да бъдем бдителни, да останем бдителни. Тази заплаха е обща за нас, индивидуално, национално и колективно трябва да работим и да мислим как да се противопоставим на такива неща.
Разбира се, ние се намираме в много специфично географско положение като Литва, защото имаме граница с Калининградска област и с Беларус, която може свободно да бъде използвана от Русия за разполагане на мащабни сили на нашите граници. Ние имаме този тесен Сувалски проход, който е една от важните врати (за нахлуване), която трябва да се укрепи. Това прави, да кажем, нашата ситуация по-специфична, но ние също така с огромна симпатия разбираме и румънско-българската ситуация. Там може да се развие съвсем различен сценарий срещу нашите съюзници.
Така че ние се гледаме един друг, обменяме научени уроци. Имаме различни формати като Букурешкия формат. Смятам, че правим чудесни неща, защото, ако погледнем, да речем, спектъра на източния фланг на НАТО, мисля, че полагаме усилия за модернизация. Харчим повече за отбрана. Затова трябва да се придържаме към това и да изпращаме правилните сигнали.
Моля да разкажете малко повече за плана за евакуация в случай на инвазия, който беше представен от властите в Литва. Как обществото трябва да се справи в случай на катастрофа или инвазия? Какви са основните предизвикателства? Защото знам, че бяха разкрити няколко маршрута, но предполагам, че в столицата и в други райони е различно.
Тъй като говорим за сценарий, при който ще трябва да се противопоставим на агресията срещу нас, трябва да помислим отново дали да комбинираме няколко неща заедно. На първо място, знаете, че в региона ще навлязат допълнителни (военни) сили. Ще има огромно движение на хора, Това ще бъде, да кажем, естествена евакуация. Защото, ако се окаже, че ще трябва да защитаваме териториите си, трябва да се справим с това. Нашият приоритет е плановете за евакуация да бъдат координирани по начин, който да не оказва отрицателно въздействие върху усилията ни в областта на отбраната.
Естествено, ние започнахме да мислим върху това от 2014 г. насам (анексията на Крим). Сега имаме различни учебници и различни програми за това, което трябва да се направи в случай на криза или инвазия срещу нас. Това е съвместно усилие между общините и централното правителство. В този аспект имаме отлична енергия от кметовете на общини. Всеки разбира своята задача. Ще имаме добри планове, ще бъдем подготвени и мисля, че това ще доведе до усещане за огромна готовност. И това ще изпрати сигнал и към нашите съперници, че сме готови да приложим военните си планове и да действаме в съответствие с тях.
Подготвени ли сте за сценария, свързан с нахлуването на малките зелени човечета (руските военни, дегизирани с дрехи без отличителни знаци, участвали в отцепването на непризнатите Донецка и Луганската република от Украйна, както и Крим)?
Трябва да сме подготвени за всички сценарии. Не можем да отхвърлим този сценарий по принцип. И в комбинация с потенциалната ядрена реторика и ядрена заплаха, това прави този сценарий все по-сложен. При този сценарий ние трябва да сме готови да противодействаме на някаква малка (военна) група на наша територия. Трябва да сме нащрек и да неутрализираме такава група. И това беше Кримският сценарий. Направихме различни промени в законите си. Имаме също част от въоръжените ни сили, която е готова да реагира много бързо, за да не го превърнем в много сложен сценарий, което би означавало, че трябва да се включат и други измерения, например ядрени. Разбира се, не можете да предвидите всяка възможност, която руснаците може да използват. Вие можете да се придържате към един сценарий, но те могат да използват различни сценарии и да ги комбинират по различен начин. Хибридната заплаха я разбираме и виждаме, че напоследък тя се увеличава.
Така че трябва да сме готови за хибридни сценарии. Трябва да сме готови за конвенционални сценарии. За хибридните сценарии това означава, че в национален мащаб трябва да свършим много повече домашна работа. В този смисъл инцидентите в Балтийско море, свързани с критичната подводна инфраструктура, показват, че това е област, в която трябва да предприемем допълнителни мерки. Трябва да разработим тълкувания на международното право, защото сега е много трудно то да се прилага. Време е да постигнем консенсус как да използваме и тези правни инструменти. Можем да помислим за някои зони около критичната подводна инфраструктура да имат специфичен регламент за движение на корабите.
Как нещата ще се развият зависи най-вече от това как ще бъде решен въпросът с прекратяването на огъня или мирното споразумение в Украйна. Ако то позволи да се освободят руски сили, те ще могат да бъдат разположени на нашите граници в Калининград, по границата с Финландия, Естония, Латвия или в Беларус. Това засилва риска от конвенционален сценарий.
Имате ли конкретни предложения за срещата на върха на НАТО?
Има няколко неща, които ще търсим. На първо място искаме да постигнем споразумение за по-големи разходи за отбрана. Целта от 2 % от БВП очевидно е остаряла. Виждаме вълната от държави, които увеличават бюджетите си за отбрана. Ние разбираме, че плановете за колективна отбрана на НАТО изискват много повече. Надяваме се, че ще постигнем споразумение за по-високи разходи за отбрана, което също ще зададе тон, който ще има добро положително въздействие върху способностите на отбранителната индустрия, а също така ще покаже и ще изпрати ясен сигнал срещу нашите съперници.
Трябва да се купуват повече американски оръжия или да се разчита на европейската индустрия?
Нашият подход е да ги съчетаем. В някои случаи просто нямате възможности за избор в европейските страни. Искаме да имаме американска индустрия и европейска индустрия тук. Целта е веригата за доставки да бъде много по-близка. Когато произвеждаме продукция в нашия регион, американска или европейска, важен е логистичният фактор.
Според литовските стандарти ще имаме огромен бюджет за отбрана. Половината от бюджета за отбрана ще отиде за модернизация. Това са огромни пари. Затова искаме да ги похарчим в Литва. Сега над 50 % от бюджета ни за отбрана остава в Литва. Но когато купуваме много по-скъпи военни способности и тези способности се намират в САЩ и други европейски държави, тогава по-голямата част от парите отиват някъде другаде. Как можем да направим така, че повече пари да остават тук? В наш интерес е националната ни отбранителна индустрия да бъде развита, защото тогава тя ще направи и икономиката ни, така да се каже, много по-силна.
От отговорите ви разбирам, че реалната заплаха за конвенционален конфликт ще стане още по-голяма, когато приключи горещата фаза на украинската война. Какъв е шансът за военни сблъсъци с руските сили през следващите пет години?
Това е въпросът за 1 милион долара. Всички задават този въпрос, спекулират с времето и т.н. Но това е сложен въпрос, защото зависи от начина, по който се прекрати огънят в Украйна. Колко сили ще остави Русия на украинска територия и какво ще бъде мирното споразумение. Всичко зависи от съотношението на силите. Ние виждаме и знаем, че Русия планира да увеличи въоръжените си сили. Така че плановете им показват, че все още има шансове да изтласкат много повече сили в западния военен окръг, въпреки конфликта в Украйна. В този смисъл ние разбираме, че има тенденция за нарастване на конвенционалната заплаха. Ще има много по-големи шансове Русия да постави много повече сили на нашите граници.
Всичко зависи от това как ще реагираме като съюз, как ще поддържаме доверието в сдържането и отбраната, което е магическа фраза. Важно е да покажем, че подсилването на нашите армии е нещо голямо, нещо реално, защото е трудно да си представим, че ще разполагаме армии на НАТО в мирно време. Затова се опитваме и това е нашата политика - да разполагаме с много повече сили на съюзниците на наша територия. Това е начинът, по който трябва да повлияем на изчисленията на Путин. Трябва да въздействате върху съзнанието на противника.
Ние разглеждаме едновременно политическата воля, военните способности и стратегическата комуникация. Как ние като нации от НАТО имаме твърдата политическа воля да се защитим, да кажем на съперника да не смее да влезе, защото ще плати висока цена за това. Сега имаме много добри стъпки от страна на Европейския съюз в това отношение. Нека да видим колко ефективно ще можем да използваме тези 800 милиарда евро за отбрана. Рано или късно ние ще разполагаме с тези военни възможности. След това идва стратегическата комуникация. Това е използване на военна сила чрез учения, която да показва, че сме наистина сериозни.
Може би това е елементарен въпрос, но нека видим, че от гледна точка на населението ние приемаме, че Русия е заплаха. Рано или късно тази заплаха ще влезе в сила. Но как можете да сте сигурни в това? И как да го обясните на населението, което може би смята, че военният вариант не е единственият? Има ли дипломатически начин за решаване на този проблем, или се връщаме към манталитета от времето на Студената война от гледна точка на Западна Европа?
Да. Това е работата на политическите лидери. Аз мисля, че те трябва да покажат реалността. Наистина е вярно, че на източния фланг има общества, които ясно усещат заплахата. Хората си задават въпроса дали не е време да напускат страната си, дали наистина е безопасно да живеете там. Понякога имаме въпроси от страна на инвеститорите дали Литва е наистина безопасна и т.н. Усещането на обществата е, че заплахата е реална, защото много добре разбираме от нашата история това, което сега се случва в Украйна. Русия отрича, че украинската държава е държава. Те отричат украинската нация по принцип. Това е държава, която не уважава международното право като такова. Как можем да бъдем сигурни, че това, което сега е в Украйна, няма да бъде същото при нас? (Как може да сме сигурни), че (Русия) няма да постави въпроса дали признаването на балтийските държави е било законно?
И когато комбинирате това с исканията, които Русия постави пред НАТО на 21 декември – да се върне към границите от 1997 година, всичко в комбинация ни дава истинско усещане, че това е ясна стратегия на Кремъл. Ние трябва да сме слепи да не го виждаме. Ние имахме толкова много исторически уроци в Европа.
Всички обичат да сравняват и мисля, че е много важно да сравняваме. Ние сме в сценария на политиката на Хитлер преди Втората световна война. Русия се подготвя. Тя създава военна машина. Разполага с военна машина. Знаете, че тя се развива. Русия има ясно разбиране, политически интерес и визия за това какво иска да постигне. Тя иска да възстанови великата руска държава, било то империя или каквото и да е друго име. Това е просто наивност от наша страна в западния свят, ако не искаме да видим това. Живях три години в Брюксел. Върнах се в Литва миналата година. Разбирам това усещане в западните общества, че Русия е някъде далеч и може би сделката може да бъде сключена, че просто можем да живеем мирно по някакъв начин.
Но това не е така, защото Русия няма да спре. Така е. Винаги става дума за това, че западняците не вярват. Страхувам се от ескалация на страха. В нашето мислене би било ескалацията, ако не показваме границите на агресора, ако не показваме, че можем да ескалираме, не за да разпалим война, а за да се защитим.
НАТО ясно разбира, че Русия е заплаха. Но смятам, че политическите лидери трябва да покажат какво означава това.
*Mediapool публикува интервюто със съкращения. Използвани са въпроси и от други медии.
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресслужба на Министерство на отбраната на Литва, официална страница
iskrata.bg 
