Провеждането на референдум за еврото е против Конституцията
Въвеждането на еврото в България е нейно задължение по член 5 от Договора за присъединяване към ЕС (ратифициран с 2/3 мнозинство през 2005 г.) Според него ние трябва да въведем еврото, когато изпълним Маастрихтските критерии, пише в анализа, публикуван от mediapool.bg
Следователно нямаме право да се откажем едностранно от въвеждането на еврото или да поставим условие чрез референдум. Въвеждането на еврото не е въпрос на национален избор, а въпрос на изпълнение на вече поет ангажимент.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ратифицирани международни договори имат
предимство пред вътрешното законодателство. Според чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, не се допуска референдум по въпроси, които са вече уредени с международни договори, по които България е страна.
Конституционният съд потвърждава това с няколко свои решения.
С последното си Решение № 3 от 2024 г. на КС по к.д. № 13/2023 г. той обяви за противоконституционен въпроса "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?" със следните аргументи:
- Въвеждането на еврото е поет международноправен ангажимент, уреден с Договора за присъединяване на България към ЕС.
- Международните договори, ратифицирани с квалифицирано мнозинство, не могат да бъдат отменени или заобиколени чрез референдум.
- Подобно допитване би било в противоречие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
С няколко свои предходни решения на КС (№ 3 от 28 април 2003 г. по к.д. № 22/2002 г.; № 7 от 4 юни 2013 г. по к.д. № 1/2013 г.; Решение № 13 от 22 септември 2015 г. по к.д. № 13/2015 г.; № 13 от 22 септември 2015 г. по к.д. № 13/2015 г.) потвърждава, че не е допустимо чрез референдум да се променят международни ангажименти.
Оттук следва, че въпроси, които изискват оттегляне, ревизия или заобикаляне на международен договор, са противоконституционни. Референдум с въпрос дали и кога България да въведе еврото е недопустим по Конституция и международното право.
Такъв въпрос не може да бъде подложен на гласуване, тъй като вече е решен в правно обвързващ международен акт с наднационално действие. Дори да бъде проведен, няма да има правни последици.
Скритите мотиви на президента
Екипът на президента е наясно с противоконституционноста на неговото предложение. Това обезсилва напълно публично обявените аргументи от Румен Радев и дава основания да се потърсят неговите скрити политически мотиви. Виждам ги в:
1. Предизвикване на правителствен разпад. Инициативата за референдум поставя на изпитание коалиционното единство, тъй като позицията на БСП-ОЛ бе, че не сме готови за въвеждането на еврото; "Има такъв народ" винаги е настоявало за референдум, докато за ГЕРБ влизането в еврозоната е обявено за приоритет.
2. Демонстрацията на липса на политически консенсус в България създава
неблагоприятен политически контекст, който, ако бъде отчетен в Конвергентния доклад на ЕК/ЕЦБ, може да доведе до отлагане или отрицателно заключение относно готовността на България да приеме еврото през 2026 г.
ЕК и ЕЦБ не биха препоръчали присъединяване, ако преценят, че у нас липсва устойчива политическа подкрепа ("...еврозоната изисква необратимост на процеса и дългосрочен консенсус за участие в Икономическия и паричен съюз" (цитат от техни предишни доклади)).
Целите на президента
Предложението е инструмент едновременно за натиск и легитимация. Това е честа практика в популистката политика – дори когато действието няма юридически последици, то причинява вътрешнополитически ефект. С него президентът цели:
- да натрупа политически капитал, представяйки се като изразител на "волята на народа" – защитник на "народния интерес" срещу политическия елит и европейските институции
- да делегитимира ключови решения за европейската интеграция на законодателната и изпълнителната власти в страната, внушавайки, че тези власти не представляват реално гражданите.
Външнополитическата цел на президентското предложение може да бъде само една – саботиране на процеса по приемане на еврото.
Вероятният отговор на парламента и неговите последици
От заетите вече позиции от парламентарните групи спрямо предложението на президента за референдум се вижда, че то ще бъде отхвърлено с около 169 гласа "против", което представлява над 70% от народните представители, което е квалифицирано мнозинство.
Това ще има символно и институционално значение и означава, че провокацията срещу правителственото мнозинство ще пропадне.
Последици за процеса на присъединяване към еврозоната:
Очакваният парламентарен консенсус ще внесе политическа яснота. Отхвърлянето с
квалифицирано мнозинство ще изпрати ясен сигнал към ЕС, че стратегическото решение
за присъединяване към еврозоната се ползва с широка парламентарна подкрепа. Това:
- ще окаже положително влияние върху Конвергентния доклад на ЕК/ЕЦБ;
- ще увеличи вероятността за положителна оценка, като неутрализира президентската инициатива като изолирано мнение и;
- ще укрепи доверието в институционалната траектория на страната. ЕС и инвеститорите ще отчетат, че спазваме международните си ангажименти.
Последици за президента Румен Радев
Резултатът от гласуването ще изолира политически президента. Ще проличи, че той не разполага с подкрепа от нито една значима парламентарна сила по темата. Това ще доведе до ограничаване на неговото институционално влияние, ще го минимизира като фактор в националната стратегическа политика; възможностите му за въздействие по ключови въпроси до края на мандата ще се стеснят.
Единственият изход на президента е с популистка реакция да се опита да ограничи щетите. Той вероятно ще представи отхвърлянето като отказ на "властта" да се вслуша в гласа на народа, но това ще има ограничен ефект, тъй като суверенът на властта – Народното събрание ще е действало срещу него с квалифицирано мнозинство по напълно конституционен ред.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, страница на Иван Костов във Фейсбук
iskrata.bg 
