Шест месеца след падането на дългогодишния режим на Башар Асад, страната се намира в състояние на бурен преход, белязан от дипломатически пробиви, икономически надежди и политически парадокси.
Един неочакван нов ред
На 8 декември, след близо 14 години гражданска война, режимът на Башар Асад рухна. Начело на бунтовническата коалиция застана Ахмед аш Шараа, лидер на "Хаят Тахрир аш Шам" (бивш клон на "Ал Каида"). Той се самопровъзгласи за временен президент на Сирия и бързо формира преходно правителство с участие на представители на различни етнически и политически групи.
Оттогава насам аш Шараа води агресивна дипломатическа кампания за легитимиране на новата власт. Само за шест месеца той осъществи девет международни визити, включително среща с Доналд Тръмп в Рияд. Този неочакван пробив доведе до временно вдигане на санкциите от САЩ и ЕС и първите признаци на икономическо съживяване.
Икономика между възстановяване и илюзии
Сирийската фондова борса възобнови търговията си, а международни компании като DP World вече подписват договори за инвестиции. Централната банка обяви, че страната ще се свърже отново със системата SWIFT, а финансовият министър обеща дигитална трансформация.
Но това е само върхът на айсберга. Около 90% от сирийците все още зависят от хуманитарна помощ. Бедността е повсеместна, а инфраструктурата в много региони – разрушена. Санкциите може и да са смекчени, но доверието на инвеститорите и стабилността на държавните институции все още са под въпрос.
Многоизмерната криза: малцинства, кюрди и чуждестранни бойци
Обещанието за "Сирия за всички" се оказа трудно за изпълнение. Алауитското малцинство, чийто представител бе Асад, се чувства застрашено след серия от нападения. Религиозно напрежение избухна и сред друзката общност. Напрежението в Североизточна Сирия с кюрдските СДС остава високо, въпреки подписано споразумение за интеграция.
Най-сериозното предизвикателство идва от чуждестранните ислямистки бойци, които допринесоха за падането на Асад, но сега поставят новото правителство пред дилема. Аш Шараа се опитва да ги интегрира в армията, но САЩ настояват за тяхното експулсиране като условие за трайно нормализиране на отношенията. Вътрешният риск от радикализация е реален.
Сложната игра на доверие
Международната общност остава предпазлива. ЕС заяви, че санкциите могат да бъдат възстановени, ако обещанията за реформи не се изпълнят. В същото време Израел продължава военните си действия, а Турция поддържа военно присъствие в северните райони.
Докато икономическите индикатори изпращат смесени сигнали, политическата архитектура на нова Сирия остава крехка. Според анализатори от "Атлантическия съвет" стабилизацията зависи от четири стълба: сигурност, приобщаващо управление, правосъдие и дипломатическо облекчаване на санкциите.
Надежда с уговорки
Шест месеца по-късно Сирия не е нито напълно освободена, нито напълно пропаднала. Движи се в сива зона между надежда и хаос. Ахмед аш Шараа трябва да докаже, че може да бъде лидер не само на победилата коалиция, но и на нация, която копнее за мир и възстановяване.
Истинският тест за новото правителство ще бъде не в международните зали и форуми, а в улиците на Дамаск, Алепо и Ракка — там, където гласовете на надеждата се борят да надвикат ехото на войната.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, By Ambassador Tom Barrack - https://x.com/, Public Domain
iskrata.bg 
