Българското опълчение - героите на Свободата

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници. Сражават се на страната на Руската империя срещу Османската империя за Освобождение на България. Българите, участвали в Българското опълчение, след Oсвобождението на България са наричани опълченци-поборници.

Формиране

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е формирането и действията на Българското опълчение.

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаване на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето от руския император Александър II на 13 ноември 1876 г. по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин.

Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първото редовно подразделение е сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз Николай Николаевич. Наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. Фактическото развърнато създаване на конвоя започва на 31 март 1877 година.

Деня на обявяването на войната – 12 април 1877 година, конвоят участва във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. Наброява около 1400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия. На 17 април/29 април 1877 г. главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров великият княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаване на Българско опълчение. Император Александър II утвърждава „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи.

В края на април същата година Българското опълчение е предислоцирано в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война от 1876 година. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците достига 7400 души преди началото на войната. До създаване на планираните конни сотни не се стига. По-късно са формирани още 6 дружини – в началото на войната през лятото на 1877 година.

Подборът на доброволците е извършен от Комисия за приемането на доброволци, която преценява годността на кандидатите за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран предимно от опитни бойци – участници в национално-революционното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската императорска армия.

Самарско знаме

Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града – Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е било предназначено за участниците в Априлското въстание в България.

Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край Плоещ на прославилата се след това 3-та рота на 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин от руския общественик и славянофил граф Пьотър Алабин и Ефим Кожевников. На него са изобразени „Иверската Богородица“ и братята Кирил и Методий. (Днес то се съхранява в Националния военноисторически музей в София.) След форсирането на река Дунав започва формирането на 6 нови дружини, като в крайна сметка личният състав на Опълчението надхвърля 10 000 души.

Участие във военни действия

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни конвойни и интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазмът и желанието за непосредствено участие в бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективно бойно формирование. Придадено е към състава на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

В края на май Българското опълчение напуска Плоещ и заедно с Предния отряд пресича река Дунав при Свищов на 22 юни, 3 дни по-късно влиза в Търново, след което преминава Стара планина. В нейното южно подножие влиза на 4 – 5 юли в първите си по-сериозни сражения – при село Уфланли и Казанлък. Участва в боевете при Нова Загора, битката при Джуранли и отбраната на Стара Загора.

В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на августовските боеве при Шипка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк от 9/21 до 11/23 август 1877 г. От 12/24 август е изтеглено от Шипченската позиция в Габрово за възстановяване и превъоръжаване.

Участва в зимното преминаване на Стара планина под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Проявява се в битката при Химитлийския проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци от османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.

Със забележителното си участие във войната Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.