„Чифт“ е напрегната и мрачна история, вдъхновена от традициите на английската криминална литература.
С над 322 000 последователи Мартин Светославов - Мъци е един от най-популярните YouTubе знаменитости. През 2020 г. на пазара се появи неговата първа книга – искрената и забавна „Лисица“, посветена на пътя му от създаването на „Мъци канала“ до днес.
Година след публикуването ѝ младият влогър ще изненада почитателите си с дебютния си роман „Чифт“ – напрегната и мрачна история, вдъхновена от традициите на английската криминална литература.
Джак и Хари – двама приятели още от детството си, съквартиранти и студенти по криминалистика в Лондон – се оказват одобрени да присъстват за пръв път на разследването на убийство на виден аристократ. Така в разгара на нетипично горещо английско лято те поемат към затънтено графство, за да станат част от екипа на главен инспектор Мейсън.
Случаят сякаш е предварително решен, но скоро в имението Леополд започват да се случват необясними неща, а поведението на главния разследващ от ден на ден става все по-подозрително.
Случило ли се е изобщо убийството, което трябва да бъде разследвано? И защо напълно неопитни студенти са допуснати до мястото на местопрестъплението?
Джак и Хари бързо откриват, че нищо не е такова, каквото е изглеждало в началото. И че няма на когото другиго да се доверят, освен един на друг.
Наситен с екшън и множество обрати, „Чифт“ от Мартин Светославов – Мъци предлага забавна и напрегната история, подходяща както за подрастващи, така и за по-възрастни читатели.
Премиерата на книгата и фен среща, на която всички почитатели ще могат да получат автограф от човека, който направи на пух и прах всички „лисици“ из родните ширини, ще се състои на
на 19 май от 16:00 ч. в книжарница „Сиела“ на ул. „Граф Игнатиев“ 44! Входът е свободен и на събитието ще се спазват всички противоепидемични мерки. Очакваме ви!
Из „Чифт” от Мартин П. Светославов – Мъци
– Ще ми бъде интересно да чуя какво има да каже градинарят – започна той – Бабата сме я проучили. Напълно невинна.
Джак отново се подразни, че Мейсън не задълба в разпита. Имаше толкова неща, които можеше да му каже готвачката. А той просто я пусна да си ходи. Изобщо какъв беше смисълът от този разпит?! Хари за пореден път посегна към радиостанцията, но точно преди да я вземе, вратата в стаята на Мейсън и Луис се отвори и той отдръпна ръката си. Градинарят влезе бавно, с дълги крачки, все едно си проправяше път през храстите в предния двор на имението. Плешивото му теме беше лъскаво, в погледа му се четеше досада.
– Хайде, да приключваме тук – беше първото, което каза, след като зае мястото си.
– Откакто те познавам, все бързаш за някъде – отвърна
Мейсън без следа от добронамереност.
– Не живея в голям град, друже. Тук работата е доста тежка. Извини ме, ако нямам време да ти обърна достатъчно внимание.
– И аз искам да свършваме по-бързо, така че... – Мейсън се ядоса и една вена запулсира на челото му. – Знам откога работиш за Чарлс и в какви отношения си с него, затова ще минем направо на убийството. Къде беше между 15:00 и 16:00 преди два дена?
– Че ти и това знаеш – засмя се безрадостно Хенри. – Много добре знаеш къде прекарвам дните си.
– Интересно ми беше не си ли правил нещо друго?
Джак всъщност не разбираше за какво говорят, но предполагаше, че не прекарва дните си в работа по градината пред имението.
– Не, разбира се. Леополд искаше само това от мен.
– ...Знаеш ли, вчера бях в имението. Какво се е случило с градината отпред? – Джак нямаше търпение Мейсън да започне да пита градинаря за това място.
– ...Не знам. Не е моя работа.
– Кажи само чу ли нещо в деня на убийството, че вече не ми се иска ти да си моя работа – продължи презрително Мейсън, взирайки се през прозореца. – Не изстрел. Някаква чужда кола да е паркирала пред имението?
– Не – беше напълно категоричен и невъзмутим градинарят.
След този отговор Мейсън раздразнен се изправи бавно и каза на прозореца „Момчета, приключваме“, без да обръща внимание на объркания поглед на градинаря.
– Не останаха ли още трима? – учуди се Хари.
Джак понечи да отговори, но се разсея от Хенри, който въпреки всичко продължаваше да нервничи.
– Затова ли ме довлякохте тук? За няколко тъпи въпроса?
– Надявах се, че можеш да ни кажеш нещо. Обаче... – Мейсън още беше с гръб към него.
Направо излезе през вратата, следван от Луис, като остави Хенри сам. Джак и Хари също поеха към вратата. Отвън бяха останали само Даниел и Перк с отегчени от чакането физиономии. Денис липсваше. Мейсън тъкмо им обясняваше:
– Съжалявам за неудобството, но времето ни притиска. Налага се да продължим утре – започна, след което се огледа. – Къде е Денис?
– Отиде за кафе. – Перк не изглеждаше много доволен, че е изгубил следобеда и голяма част от вечерта си.
Мейсън забеляза това и побърза да се извини отново.
– Наистина съжалявам, че се случи така. Иска ми се да можех да приема вас първи, но... както и да е, Котърил може да направи проблем, ако останем още.
– Няма проблем,
Мейсън – Даниел се включи в разговора, в опит да го защити, – върши си работата и не се притеснявай за нас.
– Благодаря за подкрепата – усмихна ѝ се Мейсън. – Ще продължим утре следобед. Устройва ли ви?
– Няма проблем, после може направо да дойдете за вечерята – предложи Перк.
След това всички тръгнаха към изхода. По пътя срещнаха Денис, който видимо се разочарова за загубеното си време. На Джак му се стори, че се държи като малко дете, което е на пазар с майка си, но предпочита да си седи вкъщи и да играе на компютъра.
iskrata.bg 
