Бестселъровият историк Бари Страус разказва три и половина века от историята на Римската империя през погледа на десет знакови императора в „Десет цезари“.
От днес по книжарниците вече се намира впечатляващото издание „Десет цезари“ от бестселъровия историк Бари Страус. През животите на десет от императорите, чието управление е променило качествено облика на империята, Страус разказва историята на Рим от Август чак до Константин.
Наследството на Рим влияе на съвременния свят и до днес. Езиците, на които говори голяма част от света, произхождат от латинския. Римското право е сериозна дисциплина, която никой юрист не може да пропусне. Архитектурата – и не само – заимства естетически и функционално от класическата епоха. А Рим продължава да бъде важно духовно ядро на една от основните световни религии. Но кои са хората, оформили Рим – града, който в зенита си е бил столица на целия Средиземноморски свят?
От малко градче в блатиста местност Рим започва да трупа военна мощ, ресурси и влияние, а в последствие и територии. Градът се превръща в сила, а от сила – в колонизатор. Но може ли да устои на тежестта на териториалната си експанзия за дълго? В крайна сметка други империи са се пречупвали. Но когато мощта на тромавия колос изглежда най-отслабена, един политик съзира възможността да преобрази управлението в съвършено нова структура – принципат.
Принцепсът Октавиан Август – пръв сред равни в управлението – дава начало на преобразяването на Републиката в империя. От неговото управление до император Константин, който мести столицата на изток и превръща империята в християнска, има период от три и половина века, който продължава да се изучава и да вдъхновява и до днес. Бари Страус изследва животите на Август, Тиберий, Нерон, Веспасиан, Траян, Адриан, Марк Аврелий, Септимий Север, Диоклециан и Константин.
Смайващото изследване „Десет цезари“ от Бари Страус разказва увлекателно съдбите на десет уникални личности, променили самата тъкан на обществото.
Стъпвайки на изследователския труд на големи университети и най-новите проучвания в областта, Страус създава жив, ярък и напълно очовечен облик на Римската империя от раждането ѝ до упадъка на Запада.
Бари Страус
Нощ на Палатин
[…]
Всичко започнало с първия император. Август, осиновен от създателя на семейното богатство, негов прачичо и последния римски диктатор, Юлий Цезар, трябвало да се бие в гражданска война, за да надделее. Дори съпругата му Ливия, която след време станала може би най-могъщата жена в римската история, някога е била бежанка в тази война и е бягала от мъжа, за когото накрая се омъжила.
Следващите страници разказват историята на десетима, които са управлявали. Те са били най-способните, успешни, интересни и вълнуващи императори на Рим. Последното важи особено в случая на Нерон. Успехът се е определял по различен начин според обстоятелствата и таланта, но всички императори са искали да упражняват политически контрол у дома, да показват военна мощ извън границите си, да се радват на благоденствие, да развиват града Рим и да се радват на добри отношения с божественото. И всеки император искал да умре в леглото си и да предаде властта на избрания си наследник.
Започваме с Август, основателя и първия император, и завършваме около 350 години по-късно с втория основател Константин, който приел християнството и създал нова столица на изток – Константинопол (днешен Истанбул). Приблизително по средата на периода между двамата е Адриан, който се нарекъл втори Август и направил повече от повечето, за да има мир в Империята и да отвори елита за външни хора. Уви, Адриан бил също така тиранин и убиец. Това не било необичайно.
Римските императори са прибягвали до сила – от първия до последния. Рядко са се поколебавали дали да поръчат убийството на свои съперници или дисиденти. Те се уповавали на армията, която завладявала Империята, защитавала я и потушавала бунтовете с жестокост. Дори Марк Аврелий, император философ, който предпочитал изкуството на мира и дошъл на власт без военен опит, посветил по-голямата част от царуването си на битките на границата.
Също толкова важно е, че армията създавала и сваляла императори. Никой император не би могъл да управлява без съгласието на войниците. Те били по-важни дори от римския Сенат, онези членове на елита, които съставяли управляващата класа, или поне в началото. Императорите все повече разчитали за управлението на други хора, дори на бивши роби. Жителите на Рим също били важни за императорите, но те били подкупвани със субсидирана храна и развлечения; не че животът някога е бил лесен за бедните, които съставлявали по-голямата част от Империята. И накрая, боговете също били важни. Всеки император управлявал в хармония с небесата, а немалко от тях въвели и нови богове, без да отхвърлят старите. Константин бил различен не защото почитал нов бог, а защото загърбил божествата на предците си.
Но религията е вградена в културата, а същността на културата на Рим се е променила значително с идването на монархията. Август и наследникът му Тиберий заедно са извършили херкулесов подвиг. Те променили посоката на Римската империя от завоевание към управление. Те отнели властта на гордата, милитаристична и свадлива аристокрация и започнали да я прехвърлят на бюрократи, които идвали от не толкова престижни социални класи. Децентрализирали града Рим в полза първо на Италия, а след това и на провинциите.
Наследниците на Август добавили две нови провинции към Империята със сила, но това били незначителни корекции на границите в сравнение с предишните два века, в които Рим завладял цялото Средиземноморие и Северозападна Европа. След победите елитът винаги се изтощавал и започвал да се интересува повече от парите и удоволствията, отколкото от експанзията. Всяка империя запада, без изключение. Римляните отлично съумели да задържат спечеленото.
Зад фасадата на разкошна и екстравагантна реторика се криело сърце на прагматик. Това бил истинският Рим. Истинският Рим се разкрива не толкова в изреченията на Цицерон или гладката проза на Тацит, колкото в това как Тиберий се отказал от Германия, без да поглежда назад, или как император Веспасиан оправдал данъка върху обществените тоалетни със забележката, че „парите не миришат“.
Накрая Рим изгубил ролята си на столица. Западният император управлявал от Северна Италия или Германия – и в крайна сметка имало западен император и източен император. Предшественикът на Константин, Диоклециан, признал, че Империята била твърде обширна и проблемите ѝ – твърде големи, че да може само един човек да я управлява. Константин, който носел цялото бреме, бил изключение.
Рим надраснал себе си, но това е една от причините за неговия успех. Промяната била вградена в самата тъкан на системата, ако и да не идвала лесно или без кръвопролития. Нови мъже се издигнали на върха. Траян и Адриан били родени в Испания. Две поколения по-късно дошъл император Септимий Север от Северна Африка. Той бил със смесено африканско и италианско потекло, за разлика от Диоклециан и Константин, които били родом от Балканите и нямали италианска кръв. Издигнали се и нови жени – съпругата на Север била от Сирия, а майката на Константин – от Мала Азия, днешна Турция.
С времето господарите и дамите от Палатин се оказали по-многообразни, отколкото основателят на Империята би могъл да си представи. Гласовете им отдавна са заглъхнали, а много от имената им са забравени. В някои случаи статуите им са изгубени или древните са ги разрушили след революция, или са заличили изображенията им по картини или каменни релефи. И все пак можем да призовем техните призраци от литературни текстове и надписи, от произведения на изкуството и от археологически находки, и от научното изследване на всичко – от корабокрушения до канализация.
Римляните са живи, и то не само в една въображаема нощ на Палатин.
iskrata.bg 
