България е необичаен избор за домакин на американска образователна институция, поне през 1989 година, и никой не си спомня с точност от кого тръгва идеята за висше учебно заведение в американски стил тук. Това разказва в книгата, вдъхновила нашето заглавие – „Американският университет… къде?“ нейният автор професорът по политология в Американския университет в България Робърт Филипс.
Тогава България е един от най-близките съюзници на бившия Съветски съюз и другите членки от Варшавския пакт се радват на много по-силна подкрепа в САЩ. Никой експерт не би заложил кариерата си на предположението, че именно България ще се превърне в дом на бъдещия американски университет.
Това не пречи на няколко живеещи и работещи в София американци да мечтаят смело. Според някои идеята първо хрумва на Джон Мензис, културно аташе в Посолството на САЩ, а според други неин автор вероятно е Джордж Прохаски, тогавашен директор на фондация „Отворено общество“ в София. Каквато и да е истината, хрумването бързо набира популярност.
За неговото осъществяване ключова роля изиграват тогавашният посланик на САЩ Сол Полански и ректорът на Мейнския университет Робърт Удбъри, членове на емигранската общност, като видния журналист и филантроп Дими Паница, и прозорливи българи, които желаят да видят страната си приобщена към Запада час по-скоро, като кметицата на Благоевград Елиана Масева, президента Желю Желев и много други. За по-малко от две години, благодарение на общите усилия, се създава Американският университет в България. Институцията отваря врати на 24 юни 1991 година.
Години по-късно, в интервю за „Американският университет… къде?“ госпожа Масева си спомня за плановете на основателите: „Казахме си „Защо не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“ Може би мечтите ни са били прекалено смели, но определено сме мислели в правилната посока.“
През пролетта на 1991 година тази цел все още изглежда като недостижима мечта – университетът тепърва трябва да получи одобрение от българските власти, а административният екип е в процес на формиране. Преподаватели няма, трудно се оказва намирането и на подходяща сграда. Затова първи дом на университета е бившият партиен дом в Благоевград.
Както основатели, така и студенти поемат риск, като обвързват своето академично бъдеще с институция „в процес на разработка“.
За завършилия в първия випуск Дилян Павлов дори явяването на кандидатстудентския изпит за университета е „истинско изпитание, сравнимо с геройски подвиг“. Одисеята включва 11-часово пътуване с влак от родния му Русе до София и авария с автобуса от София за Благоевград. Въпреки зейналата дупка в предното стъкло на превозното средство и пронизващия вятър, шофьорът решава да продължи курса – увит в слоеве дрехи, които пътниците предоставят, за да го предпазят от хипотермия и да продължат пътуването. Според Дилян историята добре улавя духа на времето.
Може би именно склонността му да поема рискове и успешно да се справя с предизвикателствата му помагат да постигне успех като предприемач. Дилян е съосновател на софтуерната компания Dynamo Software, придобита от американски инвеститор през 2017 година във втората по големина технологична сделка за българска компания (най-голямата е придобиването на „Телерик“, друга технологична компания, основана от възпитаници на АУБ).
„Решението ми да уча в АУБ през 1991 година беше много нехарактерно за мен – прибързано, дори капризно и доста страшничко“, разказва Галина Чулева, също от първия випуск, която днес ръководи дирекция „Управление на хора и култура“ в телекомуникационната компания „Теленор България“. Признава обаче, че „поглеждайки назад, това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала и даде тласък на съзнателния ми живот.“
Предприемачът и застъпник за съдебна реформа Деян Василев оприличава решението си да следва в АУБ на избора да инвестира в стартираща компания. „Необичайно е, когато кандидат-студент се интересува от даден университет, в отговор да получи проучване за осъществимостта на проекта… сякаш съм инвеститор, който трябва да се запознае с бизнес плана на даден проект“, пише Деян в зимния брой от 2012 година на списанието AUBG Today. „Така аз реших да „инвестирам“ в този „проект“ – въпреки че имах възможността да уча в утвърден университет в Щатите.“
Днес Деян е сред най-активните възпитаници на университета и съосновател на Alumni Pledge – инициатива на Асоциацията на възпитаниците на Американския университет в България, целяща създаването на дарителски фонд от 5 милиона щатски долара за десет години. Набраните средства ще бъдат използвани за стипендии, студентски клубове, извънкласни занимания, събития или насочени към дългосрочната издръжка на университета.
Димитър Начков и Манол Пейков са в казармата, когато научават за новия университет от изрезка от вестник, изпратена от майката на Начков. И за двамата университетът е трамплин за успешните кариери, които изграждат по-късно.
„Без минало, с настояще под въпрос и неясно бъдеще – трудно е да си представим степента на несигурност, която обгръща университета през 1991 година. Обвързалите съдбата си с институцията тогава приемат на доверие, че тя ще започне да функционира до края на септември и че ще я бъде и след това“, пише Филипс в „Американският университет… къде?“.
Отговорът на Начков дали не е рискувал, като се е записал в новия университет, най-добре резюмира преобладаващото настроение по това време – сред основатели, професори, администрация и студенти:
„Всъщност, това бе нещо вълнуващо за мен. Никога не съм поставял под въпрос бъдещето и успеха на университета.“
Основаването на АУБ е плод колкото на прозорливост, толкова и на щастливи случайности и смел оптимизъм. Успехът на университета никога не е бил предначертан, затова работата за постигането му не е спирала нито за момент. Именно така той се превръща в една от най-успешните и разпознаваеми американски инвестиции в България и региона.
АУБ редовно оглавява университетската рейтингова система на Министерството на образованието и се слави с по-нататъшните успехи на своите възпитаници в най-добрите световни университети. След старта на Executive MBA програмата през 2003 година в София, университетът се превръща и в лидер в бизнес обучението в региона.
Възпитаниците на АУБ създават работни места или са търсени професионалисти в своите области по цял свят. С работата си в региона те лансират иновации и променят средата към по-добро – предмет на скорошна изложба на „Моста на влюбените“ в София.
Като разследващи журналисти, завършилите АУБ разкриват корупция и престъпления на най-високо ниво и често са сред последните критични независими гласове в автократични режими. В ръководни роли в граждански организации, национални агенции и местната власт, те насърчават приобщаващия диалог и етичното лидерство като основни принципи на демократичното управление. Не на последно място, възпитаниците на университета помагат за възраждането на филантропските традиции в региона, почти заличени след четири десетилетия на съветска диктатура.
Присъединяваме се към думите на посланик Сол Полански – първи председател на Настоятелството на АУБ, по повод предишната кръгла годишнина на университета: „Поздравявам АУБ за добре свършената работа, отличните студенти, които са постигнали много успехи, благодарение на един университет в малък български град – вие направихте чудеса и се надявам да продължавате все така.“
Честит 30-ти рожден ден! С нетърпение очакваме да видим чудесата, които ще сътворите през следващите 30 години.
През последните 10 години Фондацията е дарила над 26 милиона щатски долара на Американския университет в България – признание за неговата роля и значение в региона и отвъд. Финансирането е под формата на студентски стипендии и за създаване на студентски център „Америка за България“.
Заглавна снимка: Президентът на Република България Желю Желев говори на официалната церемония по откриването на университета, ноември 1991
Източник: us4bg.org
iskrata.bg 
