На 4 май 1979 година Маргарет Тачър встъпва в длъжност като министър-председател на Великобритания. Наричана "желязната лейди", Маргарет Тачър е първият и единствен до този момент министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки и единствената жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия и министър-председател. Маргарет Тачър подава оставка на 28 ноември 1990 г.
През 1985 г. тя става първият западен лидер, подкрепил реформистки настроения съветски лидер Михаил Горбачов с думите: "Можем да работим заедно". С победата на изборите на 11 юни 1987 г., Тачър става първият министър-председател във Великобритания, печелил три пъти подред изборите след лорд Ливърпул, който заема поста от 1812 г. до 1827 г.
В Специалния бюлетин на БТА, в рубриката „По-важните съобщения от чужбина“, е публикувана информация за победата на Консервативната партия във Великобритания на парламентарните избори на 4 май 1979 г. и встъпването в длъжност на първата жена министър-председател на Великобритания.
Поверително
Специален бюлетин
По-важните съобщения от чужбина
Резултатите от парламентарните избори във Великобритания
Лондон, 4 май 1979 г. /следобед/ /БТА/ Последните съобщения на осведомителните агенции за резултатите от законодателните избори във Великобритания гласят, че Консервативната партия е спечелила 318 места в Камарата на представителите, които ѝ дават абсолютно мнозинство в парламента.
В комюнике на министър-председателя Джеймс Калахън се съобщава, че той е поискал днес следобед аудиенция от английската кралица, за да извърши оставката на правителството си. По-късно аудиенция ще има и водачката на Консервативната партия Маргарет Тачър, на която, както очакват политическите наблюдатели, ще бъде възложено да се състави новото правителство на Великобритания.
***
Лондон, 7 май 1979 г. /до обед/ /БТА/ В интервю за списание „Тайм“, публикувано вчера, ръководителката на Консервативната партия и министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър изложила основните опорни точки на бъдещата си политика, съобщават Ройтерс и АФП. Тачър препоръчвала значително увеличаване на разходите за отбраната на Англия, за да може да се противопостави на „съветската военна заплаха“. Освен това ръководителката на новото британско правителство отправяла призиви и към други страни, по-специално към Япония, да увеличат военните си разходи. В същото време английската ръководителка се изказала най-възторжено за резултатите от изборите в Родезия, посочват агенциите.
В интервюто Тачър подчертавала също голямото значение, което отдава на тесните връзки между Англия и САЩ, и изразявала надеждата, че една промяна на правителството няма да означава промяна на тези отношения.
***
Лондон, 15 май 1979 г. (следобед) /БТА/ Английската кралица Елизабет Втора откри днес с тронно слово сесията на Парламента, предават западните информационни агенции. В него са изложени основните насоки и програмата на правителството на Маргарет Тачър. Новата правителствена програма предвижда Англия да се присъедини към новата европейска валутна система, да съдейства за укрепването на НАТО. Във вътрешната си политика консерваторите възнамеряват да ограничат правата на профсъюзите, да дадат по-големи възможности на частната инициатива, да променят данъчната система в полза на богатите.
Тачър умира на 8 април 2013 г. на 87-годишна възраст. По този повод в бюлетина на БТА „Международна информация“ са публикувани редица материали от чуждестранния печат. В обобщен материал четем:
Маргарет Тачър - Желязната лейди и Свещеното чудовище на 20 век
Лондон, 8 април /БТА/
С кончината на Желязната лейди изчезна Свещеното чудовище на 20 век, отбелязва Франс прес. Така агенцията припомня какви бяха двата прякора на Маргарет Тачър. Първият ѝ беше даден заради нейната непоколебимост при воденето на преговори и защитаването на позиции, а вторият беше заимстван от пиеса на Жан Кокто, за да изрази страхопочитанието към нея, примесено с възхищение.
Любопитното е, че когато се говори за Тачър, се използват най-крайни и сложни определения. Желязната лейди беше свръхконсервативна, ултралиберална, до дъното на душата си противник на социалната политика, отявлен опонент на комунизма, хиперевроскептична, мегаполемична личност и неприятел на феминизма. Тя никога не се задоволяваше с половинчато поведение или говорене.
"Аз съм за консенсуса, но преди всичко според моите условия", обичаше да се шегува тя. Според анализатори Тачър извърши революция, която промени, но и дълбоко раздели Великобритания от 1979 г. до 1990 г.
Тачър беше първата жена премиер и държеше рекорда на 20 век по продължителен престой на премиерския пост. Маги изкара три премиерски мандата, по време на които популярността ѝ ту достигаше шеметни висини, ту се сриваше до главозамайващи низини.
В мемоарите си самата Тачър се поздравява за извършеното от нея, като пише: "Мисля, че историята ще запомни прилагателното "тачърски", като комплимент".
"Ураганът Тачър" приватизира цели отрасли от икономиката, трансформира най-зле представящите се сектори /мините и тежката промишленост/, дерегулира финансовите услуги за голямо задоволство на лондонското Сити. Тачър върна икономическия растеж, зае се с бюджетния дефицит и атакува социалната държава. Противниците на Тачър смятат, че предписаните от нея лекове на страната ѝ, която в края на 70-те години беше "болникът на Европа", са имали опустошаващи странични ефекти - неравноправието се задълбочи, безработицата достигна невиждани нива и прехвърли психологическата граница от три милиона души, обществените услуги бяха пренебрегнати, а на места се стигна и до размирици.
Родената в семейство на бакалин и методистки проповедник, Тачър още от рано възприема викторианските ценности за труда и индивидуалния успех. Тя учи химия в Оксфорд, а после завършва право и става адвокат. Омъжва се за бизнесмена Денис Тачър и ражда близнаци - Марк, бизнесмен с проблеми, обвинен в опит за преврат в Екваториална Гвинея, и Керъл, която се захваща с журналистиката - ненавиждана от майка ѝ професия.
Тачър е избрана за депутат на 34 години. Оглавява консерваторите през 1975 г. Четири години по-късно става премиер.
Епохата на Тачър започва с афоризми, които Тачър ниже с мекия глас на учителка, вперила обаче стоманеносин поглед в очите на събеседника си.
Сред по-крилатите ѝ фрази са: "Жена, която знае как да върти къщата си, ще бъде по-способна да управлява страната" или "Една дама не отстъпва". Второто тя прилага на практика, за да надделее над стачкуващите миньори след година на стачни действия. Често пъти Тачър нанася удар на противниците си, на министрите, които се опитват да ѝ противоречат, или на брюкселските бюрократи с думите "няма алтернатива".
Най-големият вътрешен враг на Желязната лейди са синдикатите, които "трябва да бъдат смазани". Сред най-големите външни врагове на Тачър е Леополдо Галтиери, с когото тя се справя по време на войната за Фолклендските острови, превзети от аржентинския диктатор през 1982 г. за 74 дни.
Най-големият приятел на Тачър е американският президент Роналд Рейгън. Разпознавайки в лицето на Михаил Горбачов "човек, с когото може да се говори", Тачър се включва в списъка на "ликвидаторите" на Студената война.
Желязната лейди обаче нарича "терорист" Нелсън Мандела, докато чилийският диктатор Аугусто Пиночет спечелва снизхождението й, като подкрепя икономическите й теории и каузата й на Фолклендските острови.
Но най-трудни са отношенията на Тачър с Европа, от която, според нея, идват всички проблеми. Тези отношения стават обект на множество карикатури, на които Тачър е нарисувана с емблематичната си чантичка и издържаните в синия цвят на торите костюми, които тя носи при срещите си с европейските представители, пред които месеци наред настоява за прословутата британска отстъпка в европейския бюджет. Накрая тя я получава, след като на няколко пъти подчертава: "Искам си парите".
За Тачър покойният френски президент Франсоа Митеран веднъж заяви : "Тя има очите на Калигула и устните на Мерилин Монро". Бившият германски канцлер Хелмут Кол пък призна, че Тачър винаги му е докарвала мигрена.
На 22 ноември 1990 г. Тачър става жертва на вътрешен преврат, организиран от нейните потиснати министри, несъгласни с въвеждането на нов данък. Тогава Тачър се оттегля от власт с типично за кралица изявление, в което заменя първо лице единствено с първо лице множествено число.
"Много сме щастливи да оставим Великобритания в по-добро състояние от това, в което я заварихме", казва тя.
В последно време Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, която се изрази в старческо слабоумие. През 2007 г. тя откри своя статуя в парламента с думите: "Бих предпочела стомана, но бронзът също върши работа. Няма да хване ръжда", намеквайки образно, че ще остане завинаги в историята.
БТА
iskrata.bg 
