(откъс) Пожелайте си нещо, ако смеете, с романтичния фентъзи феномен „Рапсодия“ на Лаура Таласа

Българското издание на „роментъзи“ сензацията излиза със специални за родния пазар цветни порезки! 

Какво бихте платили, за да получите онова, което сърцето ви желае най-силно? Бихте ли продали душата си? Особено ако дяволът, който може да я купи, има най-изкусителните очи? 

Онези читатели, които смело биха отговорили с „да“ на тези въпроси, ще открият новата си любима книга сред страниците на романтичното фентъзи „Рапсодия“ на Лаура Таласа, което вече пламти и на български език в специално луксозно издание с цветни порезки. 

В духа на някои от най-впечатляващите световни феномени в жанра като книгите на Сара Дж. Маас, Ребека Ярос, Стефани Майър и Скарлет Сейнт Клеър, „Рапсодия“ дава началото на огнената поредица „Търговеца“, която ще ви омае с мрачната си и прелъстителна мелодия.

„Търговецо, искам да сключа сделка…“

За сирената Калипсо Лилис работата винаги е била и хоби. Все пак да бъдеш свръхестествен детектив, който специализира в това да наказва отвратителни мъже за отвратителните им дела, си е шестица от тотото на професиите мечта. 

Но миналото ѝ върви плътно прилепено до нея – или по-точно до ръката ѝ, около която е увита гривна с 322 мъниста. Всяко едно от тях е услуга, която Кали е поискала от Търговеца – загадъчен, потаен и дразнещо красив тип, който може да те снабди с всичко… само срещу правилната цена. 

Седем години са минали, откакто Калипсо го е видяла за последно. Седем години, в които той така и не се е върнал да иска отплата за услугите си. Седем години до момента, в който Кали го заварва изтегнат на леглото ѝ, с примамлива усмивка и игрива искра в очите си. 

Целувката ще бъде само една от отплатите, които Търговеца ще поиска от Кали. Завърнал се обратно в живота ѝ, сякаш никога не го е напускал, той ще я отведе в Земята на феите, където някой върши мрачни и ужасни дела. 

Мъжете воини от всички кралства изчезват мистериозно, а жените се появяват безжизнени, в състояние някъде между живота и смъртта, понесли в ръцете си новородени деца. 

За да може да спаси народа си, Търговеца ще има нужда от Кали до себе си, която да достигне до най-мрачните тайни на Другосвят. Стига тя да намери начин да му прости за отворената рана в разбитото си сърце… 

Тайните са незаменима валута, а любовта – мощно оръжие, което може да те спаси или погуби, във взривоопасния роман на Лаура Таласа, който примамва читателите да пристъпят в тъмните води на един фантастичен свят, изпълнен с феи и върколаци, мощни владетели, подмолни заговори и огнена страст. 

Неустоима, но опасна също като песента на сирените, „Рапсодия“ е сладко изкушение, в което почитателите на романтичното фентъзи ще открият нов претендент за титлата „любимо книжно гадже“. 

Из „Рапсодия“ на Лаура Таласа

В настоящето 

Замръзнах неподвижна на вратата. Търговеца се беше облегнал свойски на таблата в горната част на леглото ми и като цяло имаше хищнически вид – подла, стаена мощ и опасен поглед. Освен това, изглежда, се беше настанил твърде удобно в леглото ми.

Седем години. Седем дълги години бяха изминали, откакто беше напуснал живота ми. А сега беше тук, изтегнал се на леглото ми, сякаш не се бяхме разделили преди почти едно десетилетие. Нямах никаква идея как трябваше да реагирам. Очите му ме изгледаха лениво.

– Виждам, че бельото ти е по-хубаво от последния път, когато те видях.

Божичко! Това се казваше да те хванат със смъкнати гащи!

Не обърнах внимание на начина, по който думите му се врязаха в мен. Последния път, когато ме беше видял, бях само една безумно влюбена тийнейджърка, а той не желаеше да има нищо общо с мен.

– Здравей, Дезмънд Флин – казах аз, изричайки пълното му име. Бях сигурна, че съм един от малкото хора, които го знаеха, както и че тази информация го правеше уязвим. А в този момент, докато стоях облечена единствено в бельото си и се опитвах да осъзная факта, че Търговеца се намираше в стаята ми, имах нужда той да е уязвимият.

Той ме изгледа с бавна и многозначителна усмивка, от която коремът ми се присви, а сърцето ми се стегна.

– Не бях разбрал, че искаш да разкриваш тайни тази вечер, Калипсо Лилис – каза.

Очите на Търговеца поглъщаха жадно голата ми кожа и имах чувството, че отново се бях превърнала в недодялана тийнейджърка. Поех си дълбоко въздух. Вече не бях онова момиче, въпреки че мъжът пред мен изглеждаше абсолютно същият, какъвто си беше и в младостта ми.

Беше все така облечен изцяло в черно, имаше същата извисяваща се фигура и същата поразителна физиономия.

Прекосих стаята и грабнах памучния си халат, закачен на гърба на вратата към банята. Усещах погледа му по тялото си през цялото време. Обърнах се с гръб и побързах да го намъкна.

Седем години.

– Какво искаш, Дез? – попитах, докато завързвах колана на кръста си.

Преструвах се, че всичко е нормално, че това той да е в дома ми е нормално, въпреки че не беше. Боже, изобщо не беше нормално.

– Все така настоятелна, както забелязвам – отвърна той.

Изстенах задавено, когато дъхът му погъделичка ухото ми. Извърнах се рязко, за да го погледна.

Търговеца стоеше само на крачка от мен – толкова близо, че можех да усетя топлината на тялото му. Не го бях чула да става от леглото и да прекосява стаята. Не че трябваше да се изненадвам. Магията му беше едва доловима. През повечето време, ако не беше търсена специално, изобщо не можеше да бъде забелязана.

– Странна личностна черта – продължи той и присви очи, добавяйки с шепнещ и тих глас: – Особено като се има предвид колко много ми дължиш.

Толкова близо до него можех да видя всяка сложна черта на лицето му. Високите му скули, аристократичния нос, чувствените устни, отчетливата брадичка. Косата му беше толкова светла, че изглеждаше бяла. И все още беше прекалено красив за мъж. Толкова красив, че не можех да откъсна поглед от него, въпреки че знаех, че трябваше.

Винаги очите му ме бяха привличали най-силно. Те бяха с всички нюанси на сребристото – съвсем тъмни по края на ирисите, обрамчени с плътна черна линия и светлосиви към центъра. Имаха цвета и сенките на лунни лъчи.

Изпитвах почти физическа болка, когато го гледах, не само защото беше нечовешки красив, а и защото много отдавна беше разбил нежното ми сърце на дребни парченца.

Търговеца взе ръката ми в своята и за пръв път от седем години се изправих лице в лице с татуировките, които покриваха цялата кожа по ръката му.

Погледнах надолу към мястото, където ръцете ни се докосваха, а той вдигна нагоре ръкава на халата ми, разкривайки ониксовата гривна. Тя вече покриваше по-голямата част от ръката ми между китката и лакътя, а всяко едно мънисто представляваше магически дълг за връщане на услуга, която бях купила от Търговеца. Завъртя китката ми нагоре и надолу, оценявайки работата си. Опитах се да издърпам ръката си, но той не я пусна.

– Моята гривна все още ти отива, херувимче – заяви той.

Неговата гривна. Единственото бижу, което не можех да сваля. Дори и мънистата да не бяха свързани с нишка, тънка като паяжина, но прекалено здрава, за да бъде скъсана, магията, която ме обвързваше, ми забраняваше да я премахна, докато не изплатях напълно дълговете си. Пръстите на Търговеца се стегнаха по-плътно около ръката ми.

– Кали, дължиш ми доста услуги.

Дъхът ми замря в гърлото, когато погледът ми срещна неговия. Начинът, по който ме гледаше, докато палецът му бавно чертаеше кръгове по меката част на дланта ми... знаех защо беше тук. До някаква степен го бях знаела още от първия миг, в който го бях зърнала в леглото ми. Това беше мигът, който бях очаквала седем години.

Издишах.

– Значи най-накрая дойде, за да събереш дълговете си.

Вместо да ми отговори, Търговеца прокара свободната си ръка по китката ми, която все още стискаше, минавайки с пръсти по седемнайсетте реда на гривната ми и не спря, докато не стигна до самия ѝ край и стисна последното от триста двайсет и двете мъниста.

– Ще поиграем на една мъничка игра на истина или предизвикателство – каза той.

Погледът му проблесна, когато срещна моя, и в очите му грейна палаво пламъче. Сърцето ми замря в гърдите. Той най-накрая беше дошъл да събере отплатите, които му дължах. Умът ми обаче едва успяваше да го осъзнае.

– Какво ще бъде, Кали? – изви изкусително устни той. – Истина или предизвикателство?

Примигнах няколко пъти, все още замаяна. Преди десет минути щях да се изсмея, ако някой ми беше казал, че Дезмънд Флин ме очаква да се прибера у дома, за да може да си събере дълговете от мен.

– Нека да е предизвикателство – каза весело той, отговаряйки вместо мен на мълчанието ми.

Страх сграбчи сърцето ми. Търговеца беше известен с изненадващо скъпите си отплати. А той рядко искаше пари – просто не се нуждаеше от тях. Не, обикновено вземаше нещо далеч по-лично и всяка отплата идваше с добавена лихва. Като се има предвид, че имах триста двайсет и две неразплатени услуги, този човек на практика ме притежаваше. Ако поискаше, можеше да ми заповяда да изтребя цял малък град и аз щях да бъда магически обвързана да го сторя, докато и последното мънисто не изчезнеше с проблясък от ръката ми.

Той беше опасен мъж, а в момента въртеше едно мънисто между пръстите си и ме гледаше с преценяващ поглед.

Покашлях се и попитах:

– Какво е предизвикателството?

Вместо да ми отговори, той пусна китката ми и пристъпи още по-близо в личното ми пространство. Без да отделя поглед от очите ми, наклони главата ми назад и обхвана внимателно тила ми. Какво правеше? Вгледах се в него. Мъничка усмивка играеше по устните му и забелязах как погледът му се задълбочава в мига, преди да се наведе напред.

Замръзнах неподвижна, когато устните му докоснаха леко моите, а след това тялото ми се отпусна, когато устата му се плъзна по моята. Кожата ми се озари само за миг и сирената в мен се пробуди. Секс и кръв – за това жадуваше най-много тя.

Обвих ръка около неговата, която придържаше главата ми. Пръстите ми се притиснаха към топлата кожа на китката му. Под нея усещах твърдите мускули на Дез.

 Той беше истински. Той е истински. Това беше всичко, за което имах време да си помисля, преди целувката да свърши и той да се отдръпне. Погледна надолу към китката ми и очите ми проследиха погледа му. Най-последното мънисто от гривната ми проблесна за миг, след което избледня и изчезна. Целувката беше моето предизвикателство – първата отплата, която Търговеца беше събрал. Докоснах с пръсти устните си, а вкусът му все още беше по кожата ми.

– Но ти не ме харесваш – прошепнах объркана аз.

Той посегна към лицето ми и прокара пръст по сияещата ми кожа. Ако беше човек, в този миг щеше да се намира напълно под влиянието на магията ми, но той беше нещо съвсем различно. Очите на Търговеца проблеснаха, пълни с емоции, които се бях опитвала да запаметя в продължение на година и да забравя през следващите седем.

– Ще се върна утре вечер – каза и погледът му отново обходи тялото ми, след което вдигна едната си вежда – Считай следващия съвет за безплатна услуга: бъди готова за нещо повече от целувка.