Евробанкнотата от 500 евро, която е била обект на не един и два скандала за политическа корупция на най-високо ниво в България, продължава да захранва мафията и организираната престъпност по света, и особено в Европа. Този извод може да се направи на базата на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) към май 2024 г., от които става ясно, че 254 милиона банкноти с номинал от 500 евро (на стойност 127 млрд. евро) продължават да циркулират в обращение пет години след официалното прекратяване на емитирането на тази купюра.
На 27 април 2019 г. централната банка на еврозоната окончателно спря да печата банкнотата от 500 евро след скандали с финансирането на тероризма и след като преди това публично бе подканена от "Европол" и "Европейската служба за борба с измамите" (OLAF). В знаковия си доклад от 2015 г. "Защо кешът все още е цар" "Европол" обяви, че банкнотите с високи номинали се използват непропорционално повече от останалите в различните етапи на престъпната дейност и прането на пари. През 2016 г. тогавашният шеф на ОЛАФ Джовани Кеслер дори призова в интервю за "Ройтерс" ЕС изцяло да забрани банкнотата от 500 евро. В крайна сметка, с известна неохота, ЕЦБ обяви, че спира емитирането, макар да бе обявено, че банкнотата от 500 евро винаги ще запази стойността си и може да бъде обменяна във всяка национална централна банка в еврозоната по всяко време.
"Европол" приветства решението, а тогавашният директор Роб Уейнрайт коментира, че е странно как повечето хора не са виждали банкнотата от 500 евро, която иначе представлява над 30% от стойността на всички евробанкноти в обращение (към 2016 г., б. р.). "Това повдига въпроси за целта, за която се използват тези банкноти и дали това може да бъде свързано с престъпна дейност", каза той. Именно защото никой не я е виждал, а всички знаят, че съществува, и защото се предполага, че подпомага финансирането на тероризма, банкнотата бе наречена символично "бинладенка".
Снимки с пачки
В България, когато избухват скандали с политици, снимани до пачки, често те също са в евро и обикновено - във високи номинали. В прословутите снимки, за които се твърдеше, че са от спалнята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но прокуратурата каза, че са манипулирани, банкнотите бяха тъкмо от 500 евро. Същата купюра твърди, че е натъпквал в джобовете на сакото си и хазартният бос Васил Божков, за да плаща рекета от 60 млн. лв., макар че впоследствие прокуратурата не намери доказателства и за това.
Единствено в един от по-пресните скандали, свързан с евентуална близост с контрабандисти на подкрепения от "Продължаваме промяната" бивш главен секретар на МВР Живко Коцев, изнесените от разследването снимки показваха пачки с по-дребни купюри – от по 50 и 100 евро.
Основният плюс и минус на кеша - непроследимостта
Към днешна дата 500-те евро вече са под 10% от евробанкнотите в обращение, като спадът в броя и стойността им от 2019 г. насам е с 50%, сочат данните на ЕЦБ. За сравнение, от десетилетия насам най-високият номинал на долара е 100 долара, като от време на време и в САЩ се възражда дебатът дали и това не е прекалено много. Такива съмнения обаче нямат в Швейцария, която си държи на високите номинали и поддържа банкнотата от 1000 франка (2000 лева) - втората най-голяма в света. По неофициална информация и в България политици са правили опити да прокарат идеята за 200-левова банкнота, но тя е спряна на ранен етап.
Едрите купюри са само едно от улесненията, които парите в брой предлагат на престъпниците. Другото е, че те са непроследими за властите. През есента на 2023 г. България влезе в сивия списък на FATF за липсата на достатъчно мерки за противодействие на прането на пари, като според официалната оценка една от причините е именно доминираната от кеш икономика. Според оценка за нивото на сивата икономика, направена за Европейския парламент през 2022 г., България е държавата в ЕС с най-висок дял на сивата икономика през 2022 г. - 33.1%, при 17.3% средно за блока.
Сред политическите и бизнес кръгове в страната редовно се появяват слухове за големи кешови наличности, държани физически в помещения в и около столицата София от определени бизнес групировки и политици. Смята се, че част от тях се легализират не толкова през финансовата система, колкото през слабо регулирания имотен сектор, през туризма и процъфтяващата в страната хазартна индустрия.
Заради ползите от кешовата икономика опитите за ограничаването ѝ често претърпяват крах в българския парламент. В края на 2023 г. обществото стана свидетел на поредния безуспешен опит на Министерството на финансите да прокара сваляне на тавана на кешовите разплащания от 10 000 лв. на 5000 лв. През последните 9 години това предложение се бойкотира от народните представители всеки път, когато бъде предложено, с абсурдния аргумент, че в много села няма банкови клонове. В същото време за всеки е ясно, че много малко обичайни трансакции в малките населени места са на стойност над 5000 лв. в държава, в която средната работна заплата е около 2300 лв.
Кешът няма да изчезне, защото дава свобода
Макар че трансакциите в брой трудно се мерят, изглежда, че кешът все още е цар не само в България, но и в еврозоната. Според проучване на ЕЦБ от 2022 г. 59% от броя на трансакциите в точките на продажба в еврозоната са били в брой, макар като стойност делът им да е паднал на 42%. Ситуацията обаче постепенно се променя. В последните години за всекиго е видима тихата революция в дигиталните плащания, която с всеки изминал ден ги прави все по-удобни, по-евтини и по-масови, а тепърва предстои и въвеждането на дигиталното евро.
Пълната дигитализация на плащанията обаче е опция, която крие не по-малко опасности, а предвид възхода на криптото е ясно, че няма метод на плащане, който е непробиваем за мафията. От векове се знае, че кешът дава свобода и защита на хората. В някаква степен той е свързан и с неприкосновеността на личния живот - основно право на човека. Неслучайно основен принцип в стратегията на ЕС за кеша към 2030 г. е, че всеки гражданин трябва да запази правото си на избор как да плаща - в брой или дигитално.
Източник: Българска народна банка
В нея се декларира, че еврозоната никога няма напълно да изостави кеша. Основният аргумент е напълно разбираем - да се защитят уязвимите социални групи, защото дори в най-развитите "безкешови" общества като Швеция се оказа, че има проблем с достъпа до платежна инфраструктура в по-отдалечените населени места. А какво остава за държави като България, като кметове се молят на властта, за да накарат банките да сложат един банкомат на 15 села, например. Освен това през 2021 г. Швеция направи стъпка назад и въведе задължение за 6-те си най-големи банки да осигурят поне минимален пакет от кешови услуги за клиентите си.
Кешът е вид защита на макрониво, защото гарантира план "Б" при евентуални кибератаки и сривове на дигиталната инфраструктура за плащанията. Но той е защита и на микрониво, защото банкнотата практически е вземане от държавата, облигация с нулева лихва, докато дигиталната сметка е вземане от частна институция, което винаги е по-рисково. Колкото и да звучи странно, при определени обстоятелства кешът "под дюшека" дава допълнителна сигурност - например при кризи, войни, пандемии или пък при отрицателни лихви, когато поддържането на сметка в банка се таксува.
Тъкмо защото слабостите и на кеша, и на дигиталните разплащания се ползват изобретателно от организираната престъпност, е важно те да бъдат регулирани така, че хем да се наложат разумни ограничения, хем те да не ограбят напълно свободата на обикновения човек. Ясно е, че забраната на едрите номинали няма да спре корупцията, нито че плащането по банка над 5000 лв. няма да изкорени прането на пари, но тези ограничения, взети заедно с пакет от други мерки, със сигурност биха помогнали на държавните органи да разследват и още по-важно - да доказват в съда финансовите престъпления, ако, разбира се, имат изобщо това намерение.
Източник: Българска народна банка
Тихата революция в плащанията
При под 7 милиона души население на България откритите платежни сметки само в банките са към 12.5 милиона. По данни на БНБ банкоматите в страната са намалели от 5751 през 2016 г. на 4977 през 2022 г. В същото време ПОС терминалите за картови разплащания значително са се увеличили - от около 86 600 устройства през 2016 г. на около 124 000 през 2022 г.
Източник: Българска народна банка
При плащанията в последните 2-3 години у нас тече тиха революция – масово преминаване към мобилно и онлайн банкиране, незабавни (blink) преводи и ръст на картовите трансакции. Причините са много - бумът на онлайн търговията, на финтех индустрията (например "Revolut"), масовото въвеждане на blink преводите, улесненият достъп до мобилно банкиране след Covid-19, много по-ниската цена на електронните преводи в сравнение с преводите на каса в банков клон, както и някои административни разпоредби, свързани със затягането на данъчния контрол в търговията, туризма и при плащането на заплатите.
Румъния: Банките са длъжни да запазят достатъчно нецифрови услуги
Тъй като почти половината от населението на Румъния живее в селските райони, където банковата инфраструктура е несигурна (има около 1000 банкомата в селските райони от общо 10 000 банкомата в Румъния), не е изненада, че румънците предпочитат плащанията в брой.
В селата и по-малките градове магазините, оборудвани с ПОС терминали, са много малко. Дори и да искате да платите по електронен път, това е невъзможно.
И лошите новини не спират дотук. Румъния е в топ 15 на страните с най-висок дял на населението, непокрито от банкови услуги - около 40%, което поставя страната в компанията на държави като Кения и Афганистан. С други думи, почти 7 милиона румънци са "невидими" за банките.
Също така, според данни на Световната банка, една четвърт от румънските служители все още получават заплатите си "в пликове".
Запитани защо предпочитат плащания в брой, вместо да откриват банкови сметки, румънците казват, че банката е твърде далеч от тях (10%), нямат достатъчно пари (14%), банковите услуги са твърде скъпи (33%) или не вярват на банките (34%). Картината може се допълни и от факта, че около половината от румънците плащат сметките си за комунални услуги в брой (47%).
Поради всички тези причини банките в Румъния са задължени да поддържат адекватно ниво на недигитални услуги.
Чехия: Води се дебат дали кешът е право на човека
От известно време в Чешката република тече дебат дали трябва да се въведе със закон правото на човек да плаща в брой. Група законодатели се опитват да наложат този стандарт от миналата година насам, засега не е ясно дали ще успеят. Действащото дясноцентристко правителство смята темата за излишна.
Сред обществото правото на плащане в брой се подкрепя от защитниците на личната неприкосновеност, но на този етап няма особено широко обществено движение в тази посока, а по-скоро става дума за изяви по медиите на няколко публични фигури, които защитават тази позиция.
Правото на плащания в брой се подкрепя и от популисткия блок и от крайнодесните, но не особено интензивно.
Унгария: "Винаги в брой"!
"Винаги в брой"! Така отговори унгарският външен министър Петер Сиярто на въпрос на касиер дали иска да плати в брой или с карта за ексклузивен чифт маратонки на стойност 75 000 форинта (190 евро) в центъра на Будапеща.
Видеото със случката бързо стана "вайръл" и когато Сиярто беше попитан за това, той каза, че предпочита да плати в брой. За точно този чифт маратонки той преди това е теглил пари от банкомат.
Изглежда нелогично? Може би. Но много членове на правителството, както и някои обикновени унгарци, предпочитат да плащат в брой вместо с карта. Дори премиерът Виктор Орбан е сниман на улицата да брои пачка банкноти.
Както в много други страни от ЕС, използването на пари в брой е тема, близка на крайната десница. Унгарската партия Mi Hazánk ("Нашата родина") се бори правото на плащания в брой да бъде записано в конституцията и са срещу "пълното цифрово наблюдение".
Според Националната банка на Унгария в страната има около 8 трилиона форинта пари в брой. Според тяхното проучване от 2020 г. почти 20% от служителите и 40% от пенсионерите в страната заявяват и получават доходите си в брой.
Въпреки популярността на парите в брой, дигиталните плащания в страната са силно разпространени. Причината е, че от 2021 г. магазините, ресторантите и др. са длъжни да предлагат на своите клиенти безкасова, т.е. дигитална опция за плащане: кредитна карта, незабавен онлайн превод или плащане с QR код.
Някои доставчици на услуги прибягват до използване на "Revolut", като молят клиентите си просто да прехвърлят плащането в личната си сметка. Този подход обаче е критикуван от Унгарската национална банка, която настоява финтех компанията да работи като унгарска дъщерна банка.
Литва: Хладилници купуват продукти, коли сами си плащат тол таксите
"Хората все по-рядко вадят портфейлите си, предпочитайки да плащат с разплащателни карти и безконтактни средства. Последното проучване на Банката на Литва относно платежните навици показва, че през 2023 г. две трети от анкетираните предпочитат безкасовите плащания. Броят на безкасовите плащания в Литва се е увеличил повече от два пъти през последните пет години, според статистиката на Банката на Литва", коментира Айсте Веберайте, ръководител на комуникациите в Асоциацията на литовските банки (АЛБ).
Според асоциацията платежните навици на хората се променят, като все повече граждани използват карти за малки ежедневни плащания и покупки, като кафе в кафене или сладолед в магазин. Осезаемо се увеличава и използването на карти сред по-младите хора.
Използването на други интелигентни методи за плащане също нараства. Според членовете на АЛБ около една пета от безкасовите плащания се извършват безконтактно, с помощта на телефон или друго смарт устройство.
Стратегии, насочени към потребителите, като "купете сега, платете по-късно" и вградени плащания, при които нефинансова организация като Uber или Tesla интегрира финансови услуги в своята съществуваща екосистема от продукти като уебсайт, приложение и т.н., са все по-често срещани. Например, когато пристигнете, за да заредите вашия автомобил Tesla, той автоматично "говори" със системата на Tesla, където потребителят вече е свързал своята разплащателна карта, така че всичко, което трябва да направите, е да пристигнете, да включите и изключите зарядното устройство и сте на твоя път.
Друг пример е Uber или други услуги за организиране на превози. Всичко, което потребителят трябва да направи, е да посочи дестинацията, да потвърди тарифата, да се качи в колата и да тръгне.
Технологиите 5G и IoT отварят още повече възможности – хладилник, който автоматично купува нови продукти, или кола, която плаща пътни такси. Всичко това е насочено към потребителите, които все повече предпочитат по-удобни, интегрирани цифрови системи за плащане.
Нововъзникващите технологии включват биометрични плащания, при които плащанията могат да се извършват чрез сканиране на пръстов отпечатък или лице.
Белгия: Силен ръст на мобилните и картови разплащания
В Белгия последните тенденции показват значителна промяна в предпочитанията на потребителите - от плащания в брой към карти и цифрови плащания.
Кешът остава значителен, но постоянно намалява в Белгия. Картовите плащания растат сериозно, превръщайки се във водещо средство за плащане според обема на транзакциите през 2023 г. Тази промяна се дължи на усилията на правителството и подобрената платежна инфраструктура.
Хората с по-високи доходи в Белгия са склонни да използват кредитни карти по-често. Обратно, хората с по-ниски доходи все още разчитат в голяма степен на пари в брой поради ограничения достъп до банкови услуги. Освен това бейби бумърите използват пари в брой по-често от по-младите поколения, които предпочитат дебитни и кредитни карти, както във Валония, така и във Фландрия.
Мнозинството от потребителите в Белгия предпочитат карти и други безналични методи при пазаруване, позовавайки се на удобството и предимството, че не е необходимо да носят пари в брой. Въпреки това 22% от потребителите все още предпочитат парите в брой - главно заради тяхната анонимност и възможността за по-добро проследяване на разходите. Въпреки увеличаването на използването на карти, достъпът до пари в брой остава важен за много потребители, като повечето твърдят, че имат лесен достъп до банкомати и банкови клонове. И все пак потребителите усещат осезаем спад в броя на банкоматите в страната през последните години.
Автори: Mediapool.bg (Цветелина Соколова), Hotnews.ro, Delfi.lt, HVG, Danik Referendum
Източник: mediapool.bg
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/canva
iskrata.bg 
