Довиждане, БСП! Защо в България няма истински лява партия

БСП се проваля и се държи като късна комунистическа партия, разчитайки на носталгия по Тодор Живков. В България няма и грам политика, която да тика т.нар. "ляво" към модерна социалдемокрация, пише Ивайло Нойзи Цветков.

Този разговор започва и свършва с БСП, пък ако ще да се обединят със 140 дребни, уж проносирано леви партийки и парченца от подобни. Докато нещо там в соц-левиатана се разправят кой какво ще е – Нинова ли, Зафиров ли, даже няма особен смисъл да се следят имената и самия процес – истината е, че в България няма и грам действителна политика, която да тика т.нар. „ляво“ към модерна социалдемокрация. В личен културно-политически план няма да крия, че това ми харесва, и тихо злорадствам, но нека все пак да се опитаме да очертаем проблемите. 

Какво всъщност е БСП

Първо и най-важно: БСП не е никаква лява партия, а късен комунистически конструкт и миш-маш от уж заявено прогресистко и чугунен консерватизъм. Което води и до печалните изборни резултати на тоя особен бегемот. Аз винаги ще съм безкрайно благодарен както на г-жа Нинова, така и на господата Зафиров и Гуцанов – вие всички, поради идейни и други липси, сведохте уж лявото до вид ученическо, сякаш 20-ти век при вас не се е случил. Така и не чух нито един ляв техен мислител, който да е повлиян поне от Славой Жижек или дори от Маркузе, да не говорим за съвременни леви философи като Ернандо де Сото или Жил Дельоз. Всичко, което чуваме от „Позитано“ – извън разправиите – е една и съща декларативна размазана във времето глупост, че трудът евентуално трябвало да се опълчи на капитала, докато самите левиатани на БСП богатеят от политиката. Така и не чух нито едно конструктивно предложение, свързано с модерното ляво – например, че тристранният диалог (пардоне моа, триалог) трябва да се случва на седмичен принцип, като например във Финландия; или че вече отвоювани права по Трудовия ни кодекс (там пък каква мътна вода е) трябва да бъдат отстоявани. Дори великите „Саут парк“ в Америка им го подсказаха – старите права плюс нови (работа от къщи заради пандемията, ден за почивка в седмицата, заради психичното здраве и т.н.) 

Ма не и не. Те, смешните БСП, които би трябвало да настояват за вид нов ред през синдикатите и по сто други начина, се занимават и заиграват с чистия консерватизъм, и това не е личен проблем на Нинова. (Тук умишлено изключвам и не коментирам моралния въпрос как изобщо може да съществува подобна партия, която с гордост твърди, че е наследник на чудовищни престъпления, начело с атентата през 1925. Без дори да се е разкаяла или извинила и за миг.) 

Прочетете цялата статия на Дойче Веле

Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресцентър на БСП/архив, By Иван - Собствена творба, CC BY-SA 4.0

Коментари

Още новини