Народно читалище "Иван Вазов - 1947"

Читалище, София област, гр.Костинброд Заяви

ЧИТАЛИЩЕТО – ТРАДИЦИЯ, ТВОРЧЕСТВО И СЪВРЕМИЕ….

НЧ „Иван Вазов -1947 ”е основано преди шестдесет и пет години. През 1976 година  е построена сегашната сграда и вече 36 години е дом на поколения творци не само от регионално, а и от национално ниво. Разположено в централната градска част, читалището е притегателен център за много граждани от различна възраст. Настоятелството и колективът на НЧ ”Иван Вазов” се стремят на предложат традиционни и съвременни форми за художествена самодейност, богат и разнообразен библиотечен фонд, използването на информационни технологии, откриването на млади таланти от различни сфери на изкуството, възможности за изява.

В читалището съществуват различни школи, клубове, самодейни колективи:  Младежки информационен център, Детска танцова школа, Клуб ”Хоро”, Група за модерни танци, Музикална анимация за деца, Самодеен театър „Цветан Станков”, Младежка театрална група, Вокална група за народни песни ”Везни”, Група за стари градски песни „Танго”, езикови школи, курсове по математика, биология и биоразнообразие, школа по изобразителни и приложни изкуства.

История

НЧ „Иван Вазов – 1947” е учредено от група активни младежи през 1947 г. Създаването на читалището става само две години след изграждането на начално училище на гара Костинброд, което се отделя като самостоятелно под името “Д-р Петър Берон” на 1 ноември 1945 г. Основните инициатори за учредяване на новото читалище са назначената за главен учител Вунка Николова, както и преподавателите Матю и Мара Шивачеви, Любен Милковски – техник от Химическите заводи, Роза Григорова и Лозка Петрова.

През месец януари 1947г. ентусиазираните млади хора решават, че двете порутени стаи, където се е помещавал спортен клуб могат да се превърнат в читалище. Те организират вечеринки с вход и така събират първите средства, с които заплащат наема на паянтовите помещения, намиращи се в частна къща срещу Химическите заводи С остатъка от средствата, събрани чрез вечеринки, членски внос и 100 000 лв./тогавашни пари/ – помощ от потребителната кооперация, са закупени и първите книги. Повечето от тях са от класика на българската литература Иван Вазов, откъдето идва и името на читалището. С това се поставя началото и на библиотечната дейност. Първата библиотекарка е Роза Григорова, която започва работа с книжен фонд, побиращ се в две книжни торбички. Първият председател е Любен Милковски, под чието ръководство младите и ентусиазирани членове ремонтират със собствени средства порутените помещения. Те служат и за библиотека и за всякаква развиваща се по това време читалищна и младежка дейност.

Оскъдна е информацията за дейността на читалището и липсва всякаква документация от създаването му до 1965 г. Знае се, че през 1962 г. за председател е избран Кирил Игнатов, а за секретар-библиотекар Александър Димитров. По това време е направена и пристройка за сцена.

През 1965 г. за председател е избран Иван Вутов, а за секретар –библиотекар Веселина Вутова. Те въвеждат пълен отчет на финансите на читалището. Книжният фонд, който вече наброява 1900 тома завеждат в инвентарни книги. Председателят и библиотекарката приспособяват рафтове за подреждане на книгите. Библиотечният фонд е обработен по десетичната система. Изготвен е систематичен каталог. Обсъждат се книги, провеждат се срещи с писатели. Организират се викторини, часове на приказката. Нараства бързо библиотечният фонд, който достига цифрата 6575 тома. Броят на читателите достига 800 души. Членовете на читалището наброяват 356 души. За своята дейност през 1973 г. Веселина Вутова е наградена със значка “Отличие за читалищна дейност” от Комитета за култура.

Управителният съвет на читалището по това време се състои от: Иван Вутов – председател, Веселина Вутова – секретар и членове: Тодор Лозанов, Бочо Найденов /художник/, Кръстан Янков, Димитър Рангелов, Лина Милчева и Лиляна Делистоянова.

За съжаление фактическият материал в снимки и документи от това време е изключително оскъден.
През 1975 г. читалището е преместено в нова, модерна сграда с просторни зали. Базата, с която вече читалището разполага, дава възможност за разгръщане на активна и истинска читалищна дейност.