Напрежението в Близкия изток през 2024 година достигна нова степен на ескалация след поредица от драматични събития, особено между Израел и Иран. Израелските атаки в Ливан, довели до ликвидирането на висши лидери на Хизбула, включително Хасан Насралла, активизираха реакцията на Иран и поставиха основите за потенциален по-голям конфликт в региона. Напрежението между двете държави поставя глобалните сили в трудно положение и поражда опасения за сигурността и стабилността на Европа, включително България.
Корените на конфликта и настоящата ситуация
Историческият конфликт между Израел и Иран се корени в дълбоките религиозни, културни и политически различия. Преди Ислямската революция през 1979 година отношенията между Израел и Иран са относително съюзнически и взаимноизгодни. В средата на 20-ти век Иран е една от малкото мюсюлмански държави, които признават Израел и поддържат дипломатически отношения с него. Това сътрудничество е резултат както от общи интереси в регионалната сигурност, така и от взаимна икономическа полза, особено в областта на енергетиката и военната индустрия. Израел се радва на стабилно партньорство с Иран при шах Мохамед Реза Пахлави, който води прозападна политика и е силно подкрепян от САЩ.
През 1979 година обаче Ислямската революция в Иран радикално променя политическата ситуация в страната и региона. Шахът е свален, а властта преминава в ръцете на аятолах Хомейни и новосъздадения ислямски режим, който заема силно антиизраелска и антизападна позиция. Новото правителство прекъсва дипломатическите си връзки с Израел и го обявява за „враг на исляма“. Израел, който преди революцията е разглеждан като стратегически партньор в Близкия изток, изведнъж се превръща в основен опонент на новия ирански режим. Оттогава насам Иран активно подкрепя враждебни на Израел групи като Хизбула и Хамас, като ги използва за прокси атаки и натиск срещу еврейската държава. Тази промяна в политическата доктрина на Иран създава трайна антагонистична връзка с Израел и значително променя геополитическата карта на Близкия изток.
През 2024 година Иран извърши открито нападение срещу Израел, изстрелвайки стотици ракети, което доведе до потенциална заплаха за пълномащабен конфликт. Ликвидирането на Хасан Насралла, един от символите на съпротивата срещу Израел, създаде допълнително напрежение. Съюзници и противници на Израел и Иран следят ситуацията с повишено внимание, тъй като потенциалът за война на регионално ниво остава висок.
Мястото на основните глобални сили в конфликта
САЩ и НАТО: Подкрепата на САЩ за Израел остава значима и се изразява чрез доставка на военна техника, политическа подкрепа и военна помощ за прихващане и неутрализиране на иранските ракети. Въпреки това, САЩ се опитват да избягват пряко включване в конфликта, като продължават да се фокусират върху икономически санкции срещу Иран. За НАТО е важно да избегне дестабилизацията на съседни на Европа региони, но пряка намеса в този конфликт е малко вероятна. Все пак Алиансът вероятно ще засили присъствието си в стратегически важни региони.
Русия: Руското правителство продължава подкрепата си за Иран и прокси групите в региона, но същевременно има установени връзки и с Израел, особено в областта на сигурността и икономиката. Москва може да изиграе посредническа роля, ако конфликтът излезе извън контрол, като успоредно укрепва влиянието си в региона и затруднява действията на НАТО и САЩ.
Китай: Китай остава встрани от директния конфликт, но за него е важно стабилността на Близкия изток, тъй като значителна част от енергийния му внос идва от региона. Пекин се стреми да защити интересите си и може да заеме неутрална позиция, насочена към деескалация, без обаче да рискува отношенията си с Иран или САЩ.
Възможни сценарии и последици от ескалацията на конфликта
Регионална война: Ако Израел и Иран влязат в пряк въоръжен конфликт, това ще доведе до значителна дестабилизация на Близкия изток, като във войната вероятно ще се включат и съседни държави и организации, лоялни на Иран или Израел. Военните действия в региона биха нарушили доставките на петрол, което ще доведе до повишение на цените на енергията и ще засегне глобалната икономика, включително европейските държави.
Активизация на прокси конфликти: Друга вероятност е задълбочаване на прокси войните, при което Иран и Израел ще продължат да се атакуват индиректно чрез групировки като Хизбула или други подкрепяни от Иран групи. Това би запазило конфликта на „ниско ниво“, но няма да премахне заплахата от по-мащабна ескалация.
Международни санкции и дипломатически натиск: В отговор на ескалацията международната общност, начело със САЩ и Европейския съюз, може да наложи допълнителни санкции срещу Иран, като същевременно оказва натиск върху Израел за спиране на агресивните действия. Подобен подход би могъл да отслаби икономическата мощ на Иран, но не би разрешил изцяло конфликтните интереси между двете държави.
Заплахи и последствия за Европейския съюз и България
Енергийна сигурност: Европейският съюз, който разчита на внос на петрол и природен газ от Близкия изток, ще бъде пряко засегнат от нарушаването на доставките в случай на ескалация на конфликта. Това ще доведе до повишение на цените на енергийните ресурси, което ще има негативни последици върху икономиките на страните-членки, включително България. Особено предвид сложността на откъсването от руската енергийна зависимост.
Миграционен натиск: Избухването на война между Израел и Иран ще доведе до нова вълна бежанци от региона. Това би предизвикало значителен миграционен натиск върху южните граници на Европа, включително България, която се намира на един от основните миграционни пътища. Това би наложило нуждата от засилени гранични мерки и международно сътрудничество за справяне с новата бежанска вълна.
Радикализация и тероризъм: Възможността за радикализиране на мюсюлмански общности в Европа при евентуална война в Близкия изток може да засили риска от терористични нападения на европейска територия. Традиционно България поддържа добри отношения с държавите от Близкия изток, включително Израел, но рискът остава, особено предвид географското си положение и наличието на формирана емигрантска общност.
Увеличени военни разходи: В случай на засилващо се напрежение в региона, НАТО може да поиска от членовете си допълнителни разходи за отбрана и подсилване на присъствието си в Югоизточна Европа. За България това би означавало нови инвестиции в отбраната, които ще натоварят националния бюджет.
Конфликтът между Израел и Иран и ескалацията му през 2024 година представлява сложен въпрос с потенциално дълготрайни последици за региона и света. Основните глобални сили като САЩ, Русия и Китай могат да окажат влияние върху изхода от този конфликт, но е малко вероятно да се включат директно в бойни действия. За Европа, а особено за страни като България, е от съществено значение да поддържат баланс между сигурност и икономически интереси, като същевременно се подготвят за потенциални последици като миграционен натиск и повишени енергийни разходи.
Орлин Денков е съосновател и главен редактор на iskrata.bg. Той притежава магистърска степен по икономика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен в сферата на защита на националната сигурност от Академията на МВР.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/редакционен архив/архив, By IDF Spokesperson's Unit, CC BY-SA 3.0
iskrata.bg 
