Владимир Путин, по време на регионален форум в Ашхабад, Туркменистан, на 11 октомври, направи изказване, което привлече вниманието на световната общност. Руският президент обяви, че светът навлиза в ера на „фундаментални промени“, а с това идва и необходимостта от „нов световен ред“, в който повече държави ще имат равен глас на глобалната сцена. Той заяви, че този процес е необратим и отразява глобалното многообразие.
Путин използва платформата на форума, за да акцентира върху ключова идея - новите икономически и политически центрове, особено тези в Изтока и Юга, стават все по-влиятелни. Според него, светът вече не е под контрола на един хегемон, а се пренасочва към многополюсен модел, където страни като Русия и нейните съюзници ще играят по-значима роля. Този нов ред е продиктуван от възхода на държави, които искат да запазят своята културна идентичност и суверенитет, а не да следват западни модели на развитие.
Новият световен ред като стратегическа доктрина
Това изказване на Путин далеч не е първото, в което той критикува западната доминация. Но този път то идва на фона на по-големи глобални кризи — от икономически трусове до геополитически напрежения. Путин представя Русия като алтернативен лидер, който защитава „правото на всеки народ да избере своя суверенен път“. Подтекстът тук е, че Западът губи своята глобална позиция, а Русия се стреми да запълни този вакуум заедно с други нововъзникващи сили, като Китай, Индия и Бразилия.
Важно е да отбележим и философската основа на тези идеи. Путин умело използва културни и исторически символи, като например споменаването на туркменския поет Магтумгули Фраги, за да легитимира своята визия за глобалния ред. В основата на неговия аргумент е необходимостта от „по-справедливо разпределение на благата“ и „демократизация на международните отношения“ — тези идеи са в директен контраст с текущите глобални структури, доминирани от Запада.
Русия срещу Запада: Дългосрочни амбиции и предизвикателства
Изказването на Путин в Туркменистан може да се разглежда като част от дългосрочната стратегия на Русия да укрепи своето влияние, особено в контекста на натиска от страна на Запада и икономическите санкции. Москва се стреми да разшири своите алианси с нововъзникващите икономически сили, като групата БРИКС, и да постави себе си като алтернатива на западния модел. Този нов световен ред обаче изисква не само амбиция, но и координация и поддръжка от други държави, които се опитват да избегнат западната сфера на влияние.
Многополюсният свят — възможен или утопичен?
Изказването на Владимир Путин за създаване на нов световен ред повдига няколко ключови въпроса, свързани както с външната политика на Русия, така и с реалистичността на подобна глобална визия. Първо, въпреки заявените амбиции за справедливо разпределение на глобалните ресурси и равенство между държавите, самата концепция за „нов световен ред“ не е нова. В историята нееднократно сме били свидетели на опити за преустройство на световните сили, които често водят до геополитически конфликти, а не до хармония и справедливост.
На второ място, заявките на Путин се сблъскват със сериозни реални предизвикателства. Русия се стреми да играе водеща роля в многополюсния свят, но е изправена пред икономически санкции, политическа изолация и зависимост от няколко стратегически партньори като Китай и Иран. Тази ограничена коалиция, макар и важна, няма същия глобален обхват и икономическа сила, каквато притежават западните съюзи. Проблемът се задълбочава и от вътрешните икономически и социални трудности в Русия, които подкопават способността на страната да проектира дългосрочна стабилност и да спечели доверието на други нововъзникващи икономики.
Накрая, концепцията за нов световен ред, предложена от Путин, изглежда твърде абстрактна и неясна в практически план. Как ще се осъществи това „справедливо разпределение на богатствата“ и как ще бъде организирана „демократизацията“ на международните отношения? Без ясна стратегия за постигане на тези цели, те рискуват да останат просто риторика, която звучи добре на дипломатически форуми, но е трудно приложима в реалния свят на икономически и политически интереси.
В заключение, докато Русия се стреми да изгради алтернативен световен ред, въпросът остава дали това може да се реализира без по-широка подкрепа и със засилващите се вътрешни и външни предизвикателства. Множеството трудности в глобалната и вътрешната сцена поставят под въпрос възможността на Москва да претендира за лидерска роля в новия свят, който описва Путин.
Орлин Денков е съосновател и главен редактор на iskrata.bg. Той притежава магистърска степен по икономика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен в сферата на защита на националната сигурност от Академията на МВР.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/редакционен архив/canva
iskrata.bg 
