Политическите трусове в Румъния продължават с пълна сила. Последните седмици разкриха поредица от събития, които заплашват стабилността на страната – от намесата на Илон Мъск в политическия дебат, през арести по обвинения в държавна измяна, до нови доказателства за руска намеса.
Мъск, Джорджеску и спорът за демокрацията
Един от най-големите международни скандали, свързани с Румъния, избухна, когато Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на крайнодесния политик Калин Джорджеску срещу анулирането на резултатите от президентските избори. Джорджеску, който спечели първия тур на изборите през декември, твърди, че решението на Конституционния съд е част от международен заговор, ръководен от Брюксел и Вашингтон.
Реакцията на Илон Мъск, който е част от икономическия съвет на президента на САЩ Доналд Тръмп, подхрани конспиративните теории. В социалната мрежа X (бивш Twitter) той постави под въпрос легитимността на съда и заяви:
„Какъв е този съд и как може да анулира изборите?“
Това изказване бе възприето от европейските лидери като пореден опит на Мъск да влияе върху политическите процеси в Европа. Анализатори посочват, че неговата подкрепа за крайнодесни движения може да доведе до напрежение между Вашингтон и Брюксел.
Държавна измяна и руска връзка
Докато Джорджеску води правна битка за политическото си бъдеще, в Румъния избухна друг скандал – шестима души бяха арестувани по обвинения в държавна измяна и създаване на престъпна група с цел подкопаване на конституционния ред.
Според прокуратурата групата, наречена „Командване Влад Цепеш“, е поддържала контакти с руски агенти и е подготвяла план за излизане на Румъния от НАТО, разпускане на партиите и установяване на авторитарно управление. В групата са участвали резервисти от румънската армия, а неин символичен лидер е бил 101-годишният генерал Раду Теодору.
Според прокурорите някои от арестуваните са пътували до Москва през януари, за да договарят подкрепа за своите цели. Властите разкриха, че членовете на организацията са посещавали често руското посолство в Букурещ, а доказателствата сочат, че са използвали социалните мрежи за вербуване на последователи.
Бившият румънски президент Траян Бъсеску заяви, че целите на групата „Влад Цепеш“ съвпадат с тези на Джорджеску, което повдига въпроси за евентуални връзки между тях.
„Това не е нещо, което знам със сигурност, но ако тези хора са планирали промяна на държавния ред, значи са били на една вълна с Джорджеску“, заяви Бъсеску.
Русия и международният отзвук
Москва категорично отхвърли обвиненията. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Румъния „прехвърля проблеми от болната глава на здравата“, като обвинява Русия за вътрешните си политически кризи.
Някои анализатори обаче посочват, че експулсирането на двама руски дипломати в Букурещ, непосредствено след арестите, е ясен сигнал за руско участие.
Политическият риск и бъдещето на Румъния
Настоящите събития в Румъния показват как страната е в епицентъра на глобалните геополитически битки. Случаят с Джорджеску повдига въпроси за стабилността на демокрацията, докато обвиненията в държавна измяна разкриват тревожни опити за дестабилизация.
Временният президент Илие Боложан заяви, че Румъния ще остане лоялен член на НАТО и ще продължи да подкрепя Украйна, но отказа да коментира конкретните обвинения срещу арестуваните.
Предстои решаващ период за Букурещ. Докато Европа и САЩ следят внимателно ситуацията, Румъния ще трябва да докаже, че може да устои на външни влияния и да защити демократичния си ред.
Ще успее ли страната да запази стабилността си? Или ще стане жертва на политически интриги и чужди интереси? Отговорите ще станат ясни в следващите месеци.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/Gage Skidmore from Surprise, AZ, United States of America - Elon Musk, CC/canva
iskrata.bg 
