„Всеки в моето семейство е убил някого“ е време отново да счупим всички правила на криминалния жанр!
На гара „Убийствено добри криминалета“ пристигна нов невероятен роман от един от най-нестандартните съвременни автори на остросюжетна литература –Бенджамин Стивънсън.
След „Всеки в моето семейство е убил някого“, която HBO в момента разработва и като сериал, писателят ни кани на борда на „Всеки в този влак е заподозрян“ – втория роман от поредицата за Ърнест Кънингам, който отново пренарежда каноните на криминалния жанр и прави още по-рязък завой.
Очаква ви още една майсторска мистерия в духа на книгите на Агата Кристи, в която „Всеки в този влак е заподозрян“... А убийствата и този път не разочароват с оригиналността си, нито с тънко поднесените подсказки, които не всеки ще забележи.
Помните ли Ърнест Кънингам? Да, онзи Ърни, с откаченото семейство, в което всеки е убил някого. Има си предимства да си израстнал около социопати – имаш вдъхновение за крайно налудничави истории, които могат да те превърнат в успешен писател. Или поне толкова успешен, че да те поканят на специален фестивал за творческо писане, който се провежда в култовия влак Ган по традиционния му маршрут през австралийската пустош.
Луксозно четиридневно пътешествие в компанията на някои от най-обещаващите имена в криминалния бранш… Това е приятна промяна за Ърнест, който е притиснат от срокове за втората си книга. А над главата му като меч виси опасността кариерата му да се сгромоляса, преди дори да е започнала истински.
Поне този път няма да му се налага да се вдъхновява от истински убийства. Или поне така си мисли той. Когато един от участниците във фестивала намира смъртта си мистериозно, останалите мигом се превръщат в истински детективи.
А две неща са ясни за писателите на криминална литература:
- Те са безупречни в разкриването на престъпления.
- Но и в прикриването им.
Бенджамин Стивънсън отново изплита главозамайваща загадка за любителите на жанра, която предлага модерна заигравка със сюжет в духа на „Убийство в Ориент Експрес“. С леката разлика, че съвременният Еркюл Поаро не е никак надежден разказвач (въпреки опитите му да убеди читателите в обратното).
Как да разрешите убийство, когато „Всеки в този влак е заподозрян“ и може крайно умело да прикрие следите си? Даваме ви малък съвет: не се доверявайте на никого и внимавайте! Отговорът на загадката винаги се крие там, където най-малко очаквате.
Из „Всеки в този влак е заподозрян“ от Бенджамин Стивънсън
Здравейте <REDACTED>,
Продължавам да съм твърдо „против“ идеята за пролог. Знам, че в криминалните романи има подобна практика да се привличат читатели и т.н., но в този случай просто ми изглежда някак евтино.
Разбира се, знам как да напиша сцената, която искате от мен. Едно всевиждащо око би огледало добре разрушенията в купето, наблягайки на следите от борба: разхвърляните чаршафи, обърнатия матрак, кървавия отпечатък от ръка върху вратата на банята. Да добавя мимолетни проблясъци на улики – три думи, надраскани набързо със синьо мастило върху ръкопис, като контраст на тъмночервените капки, стичащи се от върха на оръжието на убийството – достатъчно, за да изкушат въображението, но не дотолкова натрапчиви, че да развалят ефекта.
Последното изображение ще е на тялото. Анонимно, разбира се. Не трябва да разкриваме на читателя жертвата още в началото. Може би едва доловим намек, дребна подробност, личен предмет като част от облеклото (син шал или нещо друго, не съм сигурен още), която читателят да следи в процеса на изграждане.
Това е: книгата, кръвта, тялото. Стръвта е заложена. Край на пролога.
Не че нямам доверие на редакторската Ви преценка. Просто ми се струва твърде безсмислено да се преиграва сцена от по-късен етап на книгата само с цел да се създаде напрежение. Все едно да кажеш: Хей, знаем, че на тази книга ѝ е нужно известно време, за да започне, но и това ще стане. И в този случай на бедния читател е отредена ролята на догонващ, докато стигнем до убийството.
Е, въпросната сцена все пак е второто убийство, но разбирате какво искам да кажа.
Просто съм предпазлив и не искам да издавам твърде много. Така че без пролог. Става ли?
Поздрави,
Ърнест
P.S. След случилото се мисля, че стана повече от очевидно, че ще ми трябва нов литературен агент. Допълнително ще се свържа с Вас за това.
P.P.S. Да, трябва да включим програмата на фестивала. Мисля, че в нея има важни улики.
P.P.P.S. Граматически въпрос – досега ми се струваше смешно, че книгата Murder on the Orient Express[1] е озаглавена така, при положение че убийствата се случват in, тоест във влака, а не on – на него. Мен ако питате, Death on the Nile звучи малко по-точно и правилно, след като в книгата тотално липсват удавяния. От друга страна, разбира се, казваме „качвам се на влак или на самолет“. Знам, че се повтарям, но предполагам, че това, което се опитвам да попитам, е дали да използваме on/на или in/във за нашето заглавие? Като се има предвид, че повечето от убийствата се случват във влака, тоест in, освен, разбира се, това, което се случва на покрива, което съответно ще е on. С изключение на партньора на стареца и тези, които умират заедно с него, но това е само мимолетно повдигане на завесата. Разбирате ли какво имам предвид?
[1] На български заглавията на цитираните две книги на Агата Кристи са преведени „Убийство в Ориент експрес“ и „Смърт край Нил“. – Бел. прев.
iskrata.bg 
