Британски, френски и канадски лидери: „Ужасени сме от случващото се“
Британският премиер Киър Стармър заяви, че той, френският президент Еманюел Макрон и канадският премиер Марк Карни са „ужасени от ескалацията от страна на Израел“ в ивицата Газа. В съвместно изявление тримата лидери призоваха за незабавно прекратяване на огъня, освобождаване на заложниците, спиране на разширяването на еврейските селища на Западния бряг и мащабно увеличаване на хуманитарната помощ.
„Тази война продължава твърде дълго“, каза Стармър пред Камарата на общините, като подчерта необходимостта от координиран и категоричен отговор от международната общност.
Париж засилва натиска: „Газа не може да бъде гробище“
Френският външен министър Жан-Ноел Баро определи ситуацията като „неустойчива“ и призова Израел да спре офанзивата в анклава. „Сляпото насилие и блокадата превърнаха Газа в място за умиране“, заяви той в ефира на „Франс Интер“.
Според Баро, допускането на едва пет камиона с хуманитарна помощ не е дори минимално адекватен отговор на мащаба на кризата. Той предупреди, че ЕС обмисля преразглеждане на асоциираното споразумение с Израел поради нарушения на човешките права — ход, който може да има сериозни търговски последствия.
Санкционна експанзия: ЕС удря Русия и съюзниците ѝ
В паралелен ход към геополитическа твърдост, Съветът на ЕС прие нов пакет от санкции срещу Русия. Новите мерки засягат 18 руски, шест турски, три виетнамски, две ОАЕ компании и още субекти от Сърбия и Узбекистан. ЕС затяга хватката и над „сенчестия флот“, използван за износ на руски петрол, добавяйки още 189 кораба към списъка със забрана за достъп до европейски пристанища.
Санкциите включват и конкретни мерки срещу производители на дронове, доставчици на военно оборудване и ключови фигури от руската съдебна система, отговорни за потискане на опозицията, включително дела срещу покойния Алексей Навални.
Според говорител на Европейската комисия, в зависимост от развоя на събитията, новите санкции ще влязат в сила в най-кратки срокове, като се подготвят и допълнителни мерки.
Изявленията на водещите западни лидери, наред със засилените санкции срещу Русия, показват нарастваща нетърпимост към военни действия без отчетност. Въпреки традиционно тесните връзки с Израел, Франция, Великобритания и Канада демонстрират готовност за натиск — поне на думи. Но дали ще последват действия, или това ще остане поредният дипломатически жест без тежест?
Същевременно Европа остава твърда спрямо Русия, използвайки последователно санкционната карта в опит да възпре агресията ѝ срещу Украйна. Двете кризи — в Газа и в Украйна — се различават по мащаб и контекст, но ги свързва едно: невъзможността на международната общност да формулира ефективна, хуманно ориентирана стратегия, която да поставя хората — не геополитическите интереси — в центъра на своите решения.
Дипломацията се задъхва между желанията за справедливост и страха от геополитически разрив. Но нито Газа, нито Херсон, нито Хан Юнис могат да продължават да бъдат заложници на политическа инерция. Страдат хора — и това трябва да е неотложната граница, която светът отказва да прекрачи.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, By Number 10 OGL
iskrata.bg 
